„Пилето“ на Уилям Уортън е сън, мечта, блян, копнеж. Историята е от онези книги, които трябва да се прочетат, защото учат, отварят душата и дават криле на всичкото щастие и безвремие, които са някъде в нас, макар и дремещи, макар и позабравени.
„Пилето“ е роман, който в годините често е бил сравняван със „Спасителят в ръжта“ и с „Полет над кукувиче гнездо“, но всъщност той е нещо по- различно. Книгата е пътешествие между няколко свята. В страниците читателят се среща с детството, в което царуват законите на колелата, ожулените колене и щастливото тичане без посока.
От вратата на детската къща изведнъж се влиза в сънищата и бляновете – това е онзи свят, в който всеки може да бъде всичко. И аз имам такъв свят. И аз съм нещо. Ти също. В книгата се запознаваме с онова момче – Пилето. Той е безгранична синева, безкраен път, полет без клетки. Пилето е мечтателност. В съня си той е птица, той лети свободно, намира своята птича любов и не живее в тежките окови на делничния човек, теглен и блъскан непрекъснато от гравитацията, която притиска тялото към земята и мозъчния затвор, който държи в юмручна хватка свободата на ума.
То и аз плувам, ама той по цял ден стоеше във водата. Стои, докато водата го изсмуче и той посинее от студ. После излиза, полежи по корем на пясъка, колкото да се посвести, и пак влиза. Гледам го и си мисля, че това не е никакво удоволствие, пък той през цялото време е ухилен до уши. Плува, а говори за летене. Вари го, печи го, Пилето си е такъв.
Редом с духовните пъстроти и лутания, романът разгръща и унищожителната болка, която може да донесе войната. Раните- оголените външни и скритите, но много по- дълбоки емоционални травми, които нанасят удари върху хората, са това, което може да промени завинаги един човек. Безгрижните и безпътни хлапаци с колелата трябва да се борят с бомбите, кървавите тела, яростта и безнадеждността на войната. Тя разкривява лицето на едното момче, наранявайки челюстта му и обърква света на друго, поставяйки го в психиатрично отделение. В клетка. Но то нали е Пиле?
Щастливи сме, че имаме поетичното изящество в лицето на неподражаемия Валери Петров, който ни напомня за хвърчащите хора, които сякаш често биват забравени. Е, „Пилето“ е книга, която прави същото. Тя е тих, но непримирим бунт срещу света, в който няма вълшебство, в който хората не мога да летят. Пилето е момче, което читателят ще заобича, ще пожелае да прегърне и погали по крилете. Пилето е всичката смелост, която ние нямаме. Защото във всички ни има по едно пиле, което понякога поставяме в клетка.
Тази есен Младежки театър „Николай Бинев“ кани всички ни в света на романа. Васил Дуев се заема с претворяването на постановката от Наоми Уолъс и светлината, идваща от перото на автора. Сценичният вариант е едно визуално и наситено с емоции пътешествие из света на Пилето.
Подарете си книгата, подарете си постановката, подарете си световете от романа. Ако вече сте минали през тях, припомняйте и повтаряйте. Пуснете Пилето да лети.
0 Коментара