Книжна Коледа

Едно от най-хубавите неща на Панаира на книгата е, че се провежда в дните преди Коледа, което пък се превръща в идеално извинение да похарчите малко пари. Както всеки знае: по-хубав подарък за празника от книга още не е измислен.

И тъй като в България издателствата са стотици, ежегодно издаваните заглавия – хиляди, а Панаирът е голям и изкушения дебнат отвсякъде, ще се опитам да ви помогна в океана от предложения с лични препоръки. Знае се, че книжните вкусове са индивидуални, а и аз самата съм прочела съвсем скромно количество книги тази година. Но пък си имам трибуна – „Жената днес“ – и най-безсрамно ще се възползвам от нея, за да ви агитирам за заглавията, които харесвам.

Точно в момента цялото ми същество е под влиянието на „Ние, удавниците“ на Карстен Йенсен, която – уви – вече завършвам. Книгата разказва живота на Марстал, малък крайбрежен град в Дания, и неговите родени във вълните хора. Цял един век преваля, старите войни се сменят с нови, платноходите отстъпват на параходи, но всяко следващо поколение марсталци отново е обречено на морето, което ги храни, убива, събира, разделя и неизменно ги приласкава отново. Класически роман за духа на откривателя, за измъчената любов на оставащите на пристанището жени, за приятелството, моряшкия закон, за болката от съзряването. Морето, приятели, е суров учител.

Една приятелка беше казала за „Алексис Зорбас“, че е книгата, която всяка майка трябва да даде на сина си, за да стане достоен мъж. Аз добавям „Ние, удавниците“ в същия списък.

Силният дух не изисква задължително авантюризъм. Отново за мъжкия характер, но нежно, любовно, по женски, е написана „История на любовта“ на Никол Краус. Това е разказ за Лео Гурски, един напълно незабележим човек, който ежедневно се старае да остави следи от скромното си съществуване, за да докаже на света и на себе си, че го има. Този малък и красив роман непрекъснато ми напомняше на Ромен Гари и неговото изящно обяснение в любов към всеки дребен признак на човешка милост.

Точно такъв, милостив и човеколюбив, е сборникът с разкази на Иванка Могилска „Тая земя, оная земя“ – досега най-красивата книга на писателката.

Разказите на Иванка са кратки, тихи, липсват фанфари, цинизъм и гръмки фрази; историите са делнични, обикновени, героите не вършат героични и възвишени дела – живеят си кротко, карат я някак. Но в това ежедневие Иванка намира истинска магия, обръща историята с хастара навън и хваща незабележимото, убягващото усещане, тъгата и радостта на момента. Както знаем, поезият е измислена, точно за да опише вълшеството. А Иванка е страхотен поет. Включително и в тази книга с разкази-стихове. Ако съберете Джани Родари с О.Хенри ще успеете да си представите нейните ювелирни миниатюри, в които всяка дума е подбрана с прецизна златарска пинсета.

Мисля си, колко хубаво би било, ако тези, които днес с лека ръка се разпореждат със съдбата на Йерусалим, бяха прочели романа на Людмила Улицкая „Даниел Щайн, преводач“.

Книгата се базира на срещата на писателката с брат Даниел Руфайзен, полски евреин и християнски монах, оцелял от Холокоста и помогнал за спасението на стотици беларуски евреи, докато е работил за Гестапо и съветската власт. Нежелан и от католическата църква, и от израелските власти. Човек от друг свят, който сякаш живее в присъствието на Бог. Най-земният и човешки образ сред фанатизираните души от целия религиозен спектър, покосени от йерусалимския синдром. В „Даниел Щайн, преводач“ няма да намерите никаква дидактическа поза, няма дори нюанс на одобрение или осъждане на фактите. Те са поднесени в писма, полудокументално. Тежка книга, в която Улицкая сякаш е вложила своето изкупление и личен духовен катарзис. За моята атеистична и грешна душа това беше откровение. „Въобще няма значение в какво вярваш, значение има само личното поведение. Голяма мъдрост! Но Даниел ми я положи направо в сърцето“.