„Есть в близости людей заветная черта,
Ее не перейти влюбленности и страсти…“
Анна Ахматова
Усуканите пътеки на любовта винаги крият тайни, за които смътно се досещаме, но които всъщност никога не бихме искали да научим. Анна Ахматова ни изправя в челен сблъсък с една от тях – всяка човешка близост има своя краен предел. В далечината на всяка връзка помежду ни неизменно мержелее онази граница на интимност, отвъд която всеки остава сам със себе си. Тази „заветна черта“ няма как да бъде прекосена. Тя винаги е там, независимо от страстното ни желание или ученическо старание да я изтрием. Тя очертава контурите ни на независими човешки същества дори в моменти на почти религиозна отдаденост един на друг.
Излезлият наскоро сборник разкази „Летни лъжи“ на немския писател Бернхард Шлинк като че ли представя седем ноктюрни вариации по стихотворението на Ахматова. Това са седем разказа за вярата на детето в нас, че обичта може да събере хората в едно неделимо цяло. Това са и седем елегантни епитафии върху надгробния камък на тази вяра.
Всички сюжети са подлъгващо прости – мъж и жена се срещат в опустял морски курорт, пътник в самолет разказва живота си на непознатия мъж до него, пенсиониран професор разбира, че е болен от рак и се готви да се раздели с близките си, възрастна жена се среща и пие чай с любовта на младостта си. По същия начин езикът на Шлинк е лишен от претенциозност и романтична сантименталност. Липсват всякакви поетични отклонения или опити за психиатрични анамнези на героите. Историите са само и единствено разкази за мимолетни срещи и неизбежни раздели с едва доловимо обещание за нещо предстоящо в някой следващ житейски епизод.
И все пак в тези семпло сковани сюжетни рамки животът ни се представя нежен и уязвим, с една ненатрапчива тъга. Хората се срещат подобно на сапунени балони – въртят се, реят се един около друг, докосват се, сблъскват се и упорито се опитват да се съберат в нещо по-голямо, по-силно и разноцветно. В повечето случаи, обаче, от допира просто се пукат и магията изчезва.
Има една особена прецизност и деликатност в начина, по който Шлинк описва мисли и чувства, които не са от основния цветови спектър. Любовта не е точно любов, а по-скоро страх от евентуалната липса на любов („Нощта в Баден-Баден“). Самотата не е непременно самотна („След сезона“). Усещането за щастие не е точно щастие, а свобода от задължението да се чувстваш щастлив („Пътуване на юг“). Ревността е не толкова желание да притежаваш, колкото болезнена нужда да бъдеш притежаван („Къща в гората). Дори лъжата не е точно безсрамна злоупотреба с истината. Колкото и йезуитски да звучи, тя по-скоро е усилие да предпазиш себе си и партньора си от ненужната болка на тленното и тривиалното и да съхраниш крехката магия на връзката помежду ви („Последно лято“).
Всеки от героите на Шлинк се опитва да събере онези задължителни елементи от представата си за хармония в живота – работа, семейство, деца, секс, уважение, човешка близост. И всеки един от тях неизменно открива, че това не са лего блокчета, с които да сглоби дом на щастието и да се нанесе в него с любимия човек. Така в крайна сметка всеки разказ дискретно ни напомня, че може би е по-добре да сме цели, макар и несъвършени, макар и понякога сами, отколкото да живеем сред механично събрани фрагменти на съвършеното щастие.
Бернхард Шлинк не е депресиращ или мрачен автор. Той просто е много наблюдателен и точен. Затова никога няма да ви остави с усещането, че всеки избор, който правите, е крачка към някаква трагическа обреченост. Напротив, според него „големите, съдбовни решения не могат да бъдат правилни или грешни. Просто човек живее различни видове живот.“ И ако в този живот имате късмета да усетите под ръката си ударите на нечие друго сърце, то значи все пак сте успели да преминете отвъд заветната черта. Макар и за малко. Макар и с малка лъжа.
Бернхард Шлинк е роден през 1944 г. в Билефелд. По образование е правист, професор по публично право и философия на правото в Хумболтовия университет в Берлин. На литературната сцена се появява в края на 80-те години на ХХ век с криминални романи. Световна слава печели с романа си „Четецът“ (1995), отличен с няколко литературни награди и екранизиран през 2008 г. Сборникът му разкази „Летни лъжи“ излиза на български език през април тази година в превод на Жанина Драгостинова, издателство „Колибри“.
0 Коментара