Само след броени дни новият роман на Паулина Георгиева „Малки грехове“ ще бъде представен на международния кино-литературен форум Based on Books, част от фестивала Cinelibri, като книга с потенциал за филмова адаптация. Програмата включва представители и експерти от всички сфери в областта на литературата и киното от България, Франция, Англия, Германия, САЩ, Норвегия и др.
На 29 октомври от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“ (НДК) ще се състои и официалната премиера на „Малки грехове“. Публиката я очаква интересен разговор между писателката Паулина Георгиева и журналистката Юлия Владимирова за изкушенията, на които се поддава днешният човек, къде е съвременният Ад и Рай и какъв е най-големият порок.
„Малки грехове“ ни запознава с шестима герои – двойката Сол (терапевт) и Лилит (художничка), гърка предприемач Адриан, българката Нора, фотографа швед Йохан и италианската поп дива Верда. Всеки от тях се бори по някакъв начин с чувството на тревожност и се
опитва да се справи с обсесии, амбиции, страхове,
объркани лични отношения или невъзможност да намери мястото си в света и смисъл за съществуване. Натрупаните травми от миналото водят до отдаването на „малки“ грехове алкохол, психостимуланти, лъжи и манипулации – в тях героите намират утеха, но и неусетно прекрачват обичайните морални норми.
Шестимата герои се сплотяват около инцидент по време на концерт в Берлин – Нора припада след прием на свръхдоза психостимуланти. След преодоляване на пристъпа и уплахата всички те започват да се уговарят и да се срещат на различни места из Европа. Колкото повече време прекарват заедно, толкова повече се сближават – едни организират общ бизнес,
а други започват любовна афера.
Групата приятели се уговарят да прекарат заедно ваканция в новооткрития луксозен ритрийт център на остров Крит в т.нар. Дворец на невиността, където Сол организира поредица от ролеви игри и терапевтични сесии. Комплексът създава асоциация за митологичния и погубен Кносос, като символизира Изгубения рай. По време на тази „оздравителна“ ваканция обаче ще бъдат направени признания, които ще променят живота на всеки от героите. Ще успеят ли да да се справят със своите убеждения, травми и страхове?
Ще постигнат ли усещане за щастие?
Романът „Малки грехове“ е пъзел от слабостите на съвременното общество и порочната прктика да ги „лекува“ с алкохол, измами, психостимуланти. Те от своя страна го отдалечават от стремящия се към съвършенство човек, както и от копнежа по Изгубения рай. Увлекателната история на Паулина Георгиева интерпретира по свой начин концепцията за Homo Deus и за призванието на човека, като включва елементи на съспенс и умело отиграва сложни по характер и разивитие персонажи.
Редактор на „Малки грехове“ е литературният публицист Силвия Недкова. На корицата четем и нейния отзив за романа:
Малките грехове, всекидневните ни страсти, незабележимите пукнатини в съвършенството на хората, изградени по образ и подобие на боговете… Ако се опитаме да ги надскочим, ще остане ли нещо от човешката ни същност, която ни обрича на страдание, но и на щастие?
Романът на Паулина Георгиева рови из сенките на човешката душа в паноптикум от образи, изградени като антична мозайка. „Малки грехове“ е разказ за големите градивни елементи на човешките сърца и умове, почти терапевтична история за истината и лъжата, притворството и прямотата, за умението да си простиш и да не забравиш.
Паулина Георгиева издаде дебютния си роман – психологическа драма – „Симулацията“ (изд. Книгомания) през 2022 г., като предизвика интереса както на читателите, така и на литературната критика, разказвайки история, която излиза от локалните теми, за да засегне онези общочовешките, които вълнуват всеки съвременен човек – вина, изкупление, любов, съпричастност, смисъл на живота. Симулацията е учебна игра, която се разиграва във Виенския университет по време на упражнение по творческо писане. Уви, една от симулациите завършва трагично, а
животът на оцелелите участници се преобръща завинаги.
Паулина Георгиева е автор още на разкази, публикувани в различни печатни и електронни медии, и отличени в литературни конкурси. Носител е на Голямата награда на V националeн литературен конкурс „Атанас Липчев“ (2019), Специалната награда на литературния конкурс „Кутия с неизпратени писма“, организиран от Клуба на дейците на културата „Нов живец“ – Атина (2019), Отличие в националния конкурс за кратък разказ „Тетрадката“ (2019).
По професия Паулина Георгиева е корпоративен „ловец на глави“. Завършила е НГДЕК „Константин Кирил Философ“, магистър по история от СУ „Св. Климент Охридски“, сертифициран коуч към Института за интегрална психология. Водещ обучител е в международната програма за обучения на лидери с помощта на коне HorseDream. Завършила е курс по творческо писане на Фондация „Елизабет Костова“.
Откъс от романа „Малки грехове“ на Паулина Георгиева
Тя можеше да предвиди всяка дума от речта на Сол в Тронната зала. Откакто заживяха на острова, той не спираше да говори за греховете и тяхното опрощение. На вечерите при Таки, на дискусиите с Вадим, в телефонните разговори с Йохан, докато интервюираше гостите…
Приличаше повече на проповедник, отколкото на психотерапевт. Но не беше ли тя тази, която заяви на запознанството им по време на нощния патрул – „Мисля, че вие, терапевтите, сте новите свещеници. Свързвате човека с неговата душа“. Тогава Сол я погледна с изненада.
Дали не беше открехнала вратата, зад която се озоваха на този остров, и Сол, в ролята на цар жрец, се луташе между реалност и фантазия.
***
Тя можеше да предвиди всяка дума от речта на Сол в Тронната зала. Откакто заживяха на острова, той не спираше да говори за греховете и тяхното опрощение. На вечерите при Таки, на дискусиите с Вадим, в телефонните разговори с Йохан, докато интервюираше гостите… Приличаше повече на проповедник, отколкото на психотерапевт. Но не беше ли тя тази, която заяви на запознанството им по време на нощния патрул – „Мисля, че вие, терапевтите, сте новите свещеници. Свързвате човека с неговата душа“. Тогава Сол я погледна с изненада.
Дали не беше открехнала вратата,
зад която се озоваха на този остров и Сол, в ролята на цар-жрец, се луташе между реалност и фантазия. Нищо от живота им от Тел Авив не беше останало; нямаше я кокетната кухня, в която тя готвеше, нито месинговата менора, която палеше на вечеря; нито онзи Сол, който се прибираше след крос по крайбрежната алея. Липсваха й онези неангажиращи реплики – „какво да взема за вечеря“, „подай, моля те, солта“, „гледаш ли това предаване в момента“… Животът им приличаше на трапезарията в къщата на Арестидес – бездушна и стерилна стая.
Понякога Лилит се питаше дали Сол наистина вярва, че за няколко дни, прекарани на място, наподобяващо историческа забележителност, невинността се завръща. Дали съмнения не пролазват в съзнанието му, като паяци в делириум и затова повтаря като анатема срещу тях – „денят на опрощението“, „актът на невинност“, “таврокатапсията“, „Божия съд“.
„Това е утопия – оправдаваше го тя – И като всяка утопия в нея има нещо идеалистично, което дава утеха и надежда“. После, случайно попадаше на гости, които си тръгват от Двореца и виждаше озарените им лица, прегръдките и благодарствените думи към Сол. „Може би наистина им помага, може би действително са пречистени и ще продължат живота си безгрижни като пролетни птички“, чудеше се Лилит.
Сол улови, че вниманието й пъпли по стената зад гърба му и се обърна към нея.
– Искаш ли да споделиш нещо с нас, Лили?
– Когато настъпи времето – отговори и забеляза как останалите я поглеждат с изненада. Не бяха свикнали да му противоречи.
Той се усмихна подкрепящо, обходи с поглед останалите и подхвана:
– Откакто сме загубили невинността си, живеем в грях. Не говоря за големите престъпни грехове, а за малките, които са заседнали в живота ни. Сега искам да помоля всеки от вас да сподели своя малък грях.
Сол ги увери, че се намират на най-сигурното място, където никой няма да бъде съден, нито отхвърлен. А ако някой не желае да се включи, има правото да замълчи. Лилит забеляза как всички притихват. Какво ли всъщност очакват, запита се тя. Хипноза, регресия или някаква констелация, с която да повторят нечия семейна травма. Например нейната. Да, тя
не би отказала „да работят“ с нейното детство.
Замисли се кого би избрала да играе дядо ѝ. Може би Йохан, с него не беше особено близка. За майка си щеше да посочи Нора. Ако така се бяха развили събитията, всички щяха да са доволни; да приключат деня с усещането, че са емоционално интелигентни хора, подкрепили млада жена със счупено детство. После Верда щеше да се оттегли в стаята си за следобедна дрямка. Другите сигурно щяха да се настанят на лежанките около басейна, да се шегуват с минойския „сладък живот“; да плуват в хладката вода и да изгорят на критското слънце. Сол щеше съвсем да свали рестрикциите и да изнесе коктейли.
Но нищо от това не се случи.
0 Коментара