„Косата ми настръхва всеки път, когато прочета финала на романа „Мрак по пладне”. Там се разкрива драмата и края на един фанатичен комунист. Героят отказва да направи исканите му самопризнания. След драматичен разговор със следователя, той приема да пожертва своята МАЛКА правда в името на ГОЛЯМАТА. Хората знаели, че той е честен и чист комунист и самопризнанията му щели да дадат на Партията силно оръжие в борбата срещу враговете.” Така Георги Марков коментира в книгата си „Когато часовниците са спрели” най-известния роман на Артър Кьостлер.
Унгарският евреин е един от най-интересните пишещи хора на 20-ти век. Първо е ционист и живее в кибуц в Палестина. След това става комунист и пребивава в Страната на съветите. После, като интербригадист е осъден на смърт от франкистите в Испания. Превръща се в антикомунист и работи с ЦРУ в подкрепа на Унгарското въстание през 56-та. Междувременно е обикновен авантюрист, който лети с германския дирижабъл „Граф Цепелин” до Северния полюс и се бие във френския Чуждестранен легион в Африка. Накрая е психоделик, който, заедно с Тимоти Лиъри пробва халюциногени в Америка.
Световно известен го прави романа „Мрак по пладне” (в други преводи „Ослепителна тъмнина” и „Слънчево затъмнение”). Той хвърля в потрес Европа и света, защото
разкрива добре пазената тайна на „Големия терор”
Наричан още „Голямата чистка”, той включва изтезания, политически процеси, екзекуции, депортиране на хора от етнически малцинства и въдворяване в трудови лагери на Архипелага ГУЛАГ. Терорът е срещу обикновени хора, но и срещу политически лидери, генерали от Червената армия, писатели, хора на изкуството и учени. Според Робърт Конкуест, който се позовава на Комисията за реабилитацията на жертвите на сталинизма, работила през 60-те при Хрушчов, само през 37-а и 38-а година са арестувани и осъдени над 1 милион и 500 хиляди души, от които 700 000 са екзекутирани.
Ликвидирането на частната собственост – национализация и насилствена колективизация – води до масов глад. Той ражда съмнения и съпротива срещу марксистко-ленинското учение и прилагането му в Русия. Тяхното смазването, както и тотално преобразуване на съветското общество в интерес на Сталин, са цели на „Големия терор”. Той започва с инсценировка на убийството на Киров, шеф на Болшевишката партия в Ленинград. Смъртта на Киров е използвана като повод за големи публични процеси срещу съперниците на Сталин, набедени за
„троцкисти, саботьори, шпиони на Хитлер, Англия и Япония”.
Сред тях е цялата „стара гвардия” на Ленин, бащите на Октомврийската революция, Бухарин, Зиновиев, Каменев, Радек, Риков, Петяков, Енукидзе (учител на Сталин), унгарецът Бела Кун… След светкавичен процес е посечен и елитът на Червената армия, генералите Тухачевски, Уборевич, Путна, Якир…
Прототип на главния герой в книгата „Мрак по пладне” е Николай Бухарин, близък съратник на Ленин, член на Политбюро на Болшевишката партия, главен редактор на партийния орган, вестник „Правда”. С героя си Кьостлер се опитва да отговори на въпроса, който тогава вълнува цяла Европа: Защо те сами се набеждават за престъпления, които не са извършили, защо се признават за виновни, без да имат вина?
В книгата си „Аз бях агент на Сталин”, Валтер Кривицки, разкаял се шеф на външното разузнаване на ГПУ, разказва, че самопризнанията са били необходими на Сталин, за да манипулира и държи под контрол както Болшевишката партия и
изтръпналата от ужас огромна страна,
така и целия свят. За целта е пуснат в ход арсенал от физически и психически изтезания, истински и фалшиви компромати и агент-провокатори. Той е прилаган с перфидна жестокост от хората на сатрапите Ягода и Ежов, които, от своя страна, също се превръщат от палачи в жертви.
Но, ако се върнем към Георги Марков и началото на тази история, най-удивителен в тези самопризнания е фанатизмът. Фанатичната вяра, на която почива всяка утопия. Фанатичната надежда, че саможертвата ще помогне на Партията, Партията, която, каква тъжна ирония, дори за жертвата, се олицетворява от Палача.
0 Коментара