На жените с обич

Пиша тези страници през март 2020 г., затворена вкъщи заради кризата с коронавируса…

Ала вместо да сътвори роман ала Гарсия Маркес, под надслов „Любов по време на коронавирус“, Исабел Алиенде поднася по увлекателен и забавен начин размишленията си за мястото и ролята на жените в обществото, за дълголетните им борби за равноправие и справедливост, споделя женския си възглед за феминистката революция, „може би най-важната, най-дълбоката в историята на човечеството“. И за пореден път завладява с безграничния си талант на великолепна разказвачка и с умението да обрисува ярки образи на своите героини.

. . .

На Багдатския халиф щеше да му е приятно да узнае, че ние жените искаме преди всичко любов. В мозъка ни има нещо особено, някакъв вид тумор, който ни тласка към любовта.

Не можем да живеем без любов.

От любов търпим децата и мъжете си. Всеотдайността ни се превръща във вид слугинаж. Забелязвали ли сте, че индивидуализмът и егоизмът се считат за положителни черти при мъжете и за недостатъци при жените? Ние често отлагаме всичко заради деца, приятели, родители и заради почти всички други. Подчиняваме се и се жертваме от любов, като приемаме това за връх на благородството. Колкото повече страдаме от любов, толкова по-благородни ставаме, както ясно се вижда в телевизионните сериали. Културата превъзнася любовта като нещо най-велико и ние доброволно падаме в този сладостен капан по вина на тумора, който носим в мозъка си. Аз не съм изключение, моят тумор е от най-злокачествените.

Няма да отварям дума за майчината любов, защото тя е недосегаема и всяка шега с нея, която дръзна да направя ще ми струва много скъпо. Веднъж казах на сина си Николас, че вместо да сее деца по света, по-добре ще е да си вземе куче и той никога не ми го прости. Ожени се на двайсет и две години и за пет години се сдоби с три деца. Притежава свръхразвит майчински инстинкт.

Внуците ми си ги бива, но харесвам и кучетата.

Не смея да критикувам обсебващата майчина любов, защото това сигурно е единствената причина за оцеляването на всички живи същества, от прилепите до технократите. Няма да се спирам и на любовта към природата, към богове, богини или други подобни понятия, защото това не е научна дисертация, а просто неагнажираща беседа.

Затова пък нека поговорим за романтичната любов, тази колективна илюзия, превърнала се в поредния

консуматорски продукт.

Романтичната индустрия конкурира наркотрафика по създаването на зависимост. Предполагам, че романтиката има различно лице за всяка жена, не всички са заплеснати по някой киноартист, като мен, сигурно има и такива, които се влюбват в някой жабок, като принцесата от приказката. В моя случай външността на жертвата е без значение, стига да мирише хубаво, да е със собствени зъби и да не пуши, обаче имам изисквания от друг тип, които рядко се срещат на едно място в реалния живот: нежност, чувство за хумор, добро сърце, търпение да ме понася и други качества, за които не си спомням в момента. За щастие, сегашният ми любим ги притежава в изобилие.

Време е да ви разкажа за Роджър, както бях обещала.

Незабравимите уроци от суровата школа на моя дядо се оказаха много полезни, закалиха характера ми и ми помогнаха да преодолея редица препятствия, но се отразиха зле на отношенията ми с противоположния пол, защото аз не съм от тези, които се отдават; имам своето самочувствие и защитавам независимостта си, нищо не ми коства да давам, но ми е много трудно да получавам. Не приемам услуги, освен ако не съм в състояние да ги върна, мразя да ми правят подаръци и не позволявам да се честват рождените ми дни. Едно от най-големите предизвикателства в моя живот бе да се примиря със собствената си уязвимост, но сега вече ми е по-лесно,

благодарение на новата любов; дано е последната.

Веднъж, през май 2016 г., един овдовял адвокат от Ню Йорк, на име Роджър, ме слушал по радиото, докато шофирал от Манхатън към Бостън. Бил прочел някои мои книги и явно бил впечатлен от нещо казано в онова предаване, защото ми писа на служебния адрес. Отговорих му и той продължи да ми пише сутрин и вечер всеки ден в продължение на пет месеца. Обикновено отговарям само на първото писмо на читател или читателка, защото животът не би ми стигнал, за да поддържам редовна кореспонденция със стотиците хора, които ми пишат, но упоритостта на вдовеца от Ню Йорк ме

изненада и така останахме във връзка.

Тогавашната ми асистентка, Чандра, пристрастена към детективските сериали и с нюх на ловна хрътка, си постави за цел да събере възможно най-много сведения за мистериозния вдовец, който преспокойно можеше да се окаже психопат, никога не се знае. Невероятно е количеството информация, достъпно за всеки, който пожелае да се зарови в личния ни живот. Достатъчно е да ви кажа, че Чандра ми поднесе подробен доклад, който включваше от номера на автомобила до имената на петте внука на този мъж.

Жена му била починала преди няколко години,

живеел сам в голяма къща в Скарсдейл, всеки ден взимал влака, за да отиде в Манхатън, офисът му се намирал на Парк авеню и т.н. „Изглежда нормален, но човек не бива да се доверява на никого, току-виж се оказал последовател на архитекта на Бренда“, предупреди ме Чандра.

През октомври отидох на конференция в Ню Йорк и с Роджър най-сетне се срещнахме лице в лице. Установих, че е точно такъв, за какъвто се бе представил в имейлите си и какъвто го бе описала Чандра: напълно прозрачен тип. Допадна ми, но в мен не лумна неудържима страст, както ми се бе случило с Уили, когато бях на четиресет и пет години. Това потвърждава казаното по-горе: хормоните са решаващи. Роджър ме покани на вечеря и половин час по-късно го попитах от упор какви са намеренията му, защото

на моята възраст нямам време за губене.

Той се задави с равиолите, но не си плю на петите, както щях да направя аз, ако той ме бе приклещил по този начин.

Отдаде ни се да останем заедно три дни преди да си замина обратно за Калифорния и това време се оказа достатъчно за Роджър, за да реши, че след като ме е открил, няма да ме изпусне. Предложи ми брак, докато ме караше към летището. Отговорих му така, както се очаква от почтена зряла дама: „За женитба и дума да не става, но ако си съгласен да пътуваш често до Калифорния, можем да бъдем любовници. Какво ще кажеш?“ Горкият човек… Какво можеше да ми отговори? Съгласи се, разбира се.

Така я карахме няколко месеца, докато усилието да се срещаме в края на седмицата след шет часа полет прекалено много дотежа. Тогава Роджър продаде огромната си къща, претъпкана с мебели, вещи и спомени, подари всичко налично в нея и се премести в Калифорния с двата си велосипеда и малко дрехи, които аз бързо замених, понеже бяха вече демоде. „Останах гол като пушка. Ако нещата помежду ни не потръгнат, ще

трябва да спя под някой мост“,

предупреди ме той загрижено.

В продължение на година и седем месеца се изпитвахме, живеейки в моята кукленска къща с двете кучета. И двамата направихме отстъпки, аз с неговата разпиляност, той с моя командаджийски дух, прекалена точност и обсесивното писане, което не оставя много време за други неща. Усвоихме трудния танц на добре погаждащите се двойки, който им позволява да се движат по дансинга, без да се настъпват. В края на този период, след като се убедихме, че можем да се понасяме взаимно, се оженихме, защото той е по-скоро традиционалист и мисълта да живее в грях го притесняваше.

Беше интимна сватба,

само в присъствието на нашите деца и внуци. Всички са очаровани от сключения съюз, защото той означава, че за момента няма да им се налага да се грижат за нас; двамата ще се обгрижваме взаимно, докато сме в състояние.

И майка ми щеше да е доволна. Няколко дни преди да издъхне, тя ме помоли да се омъжа за Роджър, за да не остана сама на старини, както каза. Обясних й, че не се чувствам нито стара, нито самотна. „След като в Калифорния ме чака съвършен любовник, за какво ми е несъвършен съпруг?“, обясних. „Любовниците траят от ден до пладне, докато съпругът е пленена плячка“, отвърна ми тя.

Текстът е откъс от романа „На жените с обич” – страстна апология на женската устойчивост и непримиримост, на творчеството, което тласка историята напред. Както казва авторката Исабел Алиенде, това е книга за нетърпеливата любов, дълголетието и „добрите вещици“.