За какво мислите тези дни? Не ми казвайте, знам – за пътуване, почивка и летен отпуск. Къде искате да отидете? Не ми казвайте, знам – където и да е, само не където сте точно сега. Какво ви е нужно за миговете на сублимен мързел? Не ми казвайте, знам – слънчеви очила, питие и нещо приятно за четене.
Това, което със сигурност не знам, обаче, е какво обичате да четете в моменти на отмора. Може би „Дневниците на Бриджет Джоунс“? Или онези „Записки под възглавката“ от 11 век? Мемоарите на Маргарет Тачър или „Писмата на леля Евдокия“? Въпреки многото неизвестни, ще си позволя да ви отправя едно неприлично предложение. То е неприлично, защото авторът му е абсолютно непознат, но аз все пак ще ви приканя да се усамотите с него за няколко часа. Няма да отхвърля възможността дори да си легнете с него. А защо не и да го вземете с вас на плажа или в раницата?!
Предлагам ви компанията на Емил Ценов и неговите дванадесет разказа, събрани в първата му книга „Боговете на града“. Ще се въздържа от изкушението на каламбура да ви кажа, че историите са божествени. Защото те не са – по много причини, но най-вече, защото са човешки и са човечни. Те са за онези редички от редови градски хора, които всекидневно срещате, обичате или отбягвате от страх или от досада. Те спят в апартаменти, придвижват се с коли, работят в офиси и бягат на пътечки във фитнеса. Тяхното гнездо е градът. Затова и сюжетите не се раздиплят сред разлюлени жита или разбити на сняг морски вълни. Напротив – декорите са от бетон и стъкло, а беквокалисти са алармата на будилника, сирените на линейките и скърцането на асансьора.
Но романтика има. (Как бих си позволила да ви изпращам на почивка без романтика?!) И тя е в любовната нишка, вплетена с различен цвят конец във всеки един от разказите. Тя е в усилието на героите да живеят по възможност почтено или поне да бъдат просто добри. Тя е, ако щете, в щастливия финал, който често ви причаква неочаквано в края на много истории.
Това са градски приказки – отчасти народни, отчасти вълшебни. Читателят ще открие много детайли, които точно очертават контурите на българския преход от зрял социализъм към балканизирана демокрация. Историите винаги се завъртат около битките на малкия човек, който понякога иска да стане голям, а понякога – просто да оцелее. Но в тях винаги присъства и някакъв елемент на магическото и свръхестественото. Понякога той се проявява чрез невероятното стечение на обстоятелствата („Кастор и Полукс“), понякога е игра на абсолютната случайност и своеволие на съдбата („Сълзите на Касандра“), а понякога вълшебното е просто другото име на доброто („Факелът на Аполон“).
Както се вижда, заглавията на разказите обикновено са препратки към митове за aнтични богове и герои. Чисто формално, това е едно приятно хрумване – така всички отделни истории са обединени под шапката на заглавието на книгата – „Боговете на града“. Последният текст изненадващо ги опакова допълнително в една обща интрига и е повод да се колебаем дали говорим за сборник с разкази или за роман, съшит от отделни истории. Въобще, неочакваният край е една от големите примамки в тази книга. При четенето на всеки разказ има едно малко надиграване между автора и неговия читател, който се опитва да отгатне финала. Обикновено крайният резултат е равен и това удовлетворява и двете страни.
С една дума – побутвам в ръцете ви едно много приятно и занимателно четиво, което се прелиства леко и с ищах. Но както добре знаем, дори и най-добрите писатели, (а всъщност най-вече те), вършат само половината от работата. Другата половина, „дописването“, я оставят на нас, читателите. Емил Ценов не ни е спестил тази грижа. И във всеки разказ е заложил капаните на морални главоблъсканици, в които неминуемо попадаме заедно с неговите градски герои. Възможно ли е личното ни щастие да не е наше лично производство? („Химия на щастието“) Възможно ли е машината да решава етични казуси по-лесно и надеждно от човека? („Между земята и небето“) Възможно ли е да убиеш Злото, без самият ти да станеш Зло? („Вълшебният стрелец“)
Авторът, разбира се, майсторски се измъква по терлици от отговорите на подобни въпроси. Но неговата задача в крайна сметка е да ги постави, а не да предлага отговор. Все пак фактът, че в повечето истории доброто винаги отбелязва поне един гол повече срещу алчността, глупостта и лицемерието, вече ни подсказва в кой отбор играе Ценов.
Разказите в сборника са дванадесет, като 12-те апостола. Сред тях читателят неизбежно ще открие за себе си някой Юда Искариотски, който няма да оправдае оказаното му доверие и ще звучи неубедително. Има някои сюжетни констукции, които изглеждат леко пресилени… има моменти, в които героите взимат най-важните решения на живота си в рамките на две изречения… Но това по никакъв начин не обезценява текста като цяло. Напротив. Един разказ, така, както и животът, не трябва непременно да е съвършен, за да е хубав.
Емил Ценов пише истории за онези богове на града, които изглеждат точно като нас, но които подобно на датски принцове взимат трудното решение да бъдат или да не бъдат. И в този акт на изявена свободна воля е тяхната скромна божественост. Тук е моментът да отбележим, че самият автор, публикувайки тази книга, е решил „Да бъде“. Професионалният му път досега е далеч от всякакви литературните тежнения. Той се занимава дълги години с маркетинг, реклама, стратегия и иновации. Но има куража, вдъхновението и ината да излезе от коловоза на рутинните си занимания и да кимне утвърдително на изкушението. Някои го могат, други – не. Емил е от тези, които не само искат, но и могат, и правят.
Книгата „Боговете на града“ е личен проект. Зад нея не стои издателска къща и няма да я намерите в книжарниците. Авторът издава сборника сам и е решил всички средства от печалбата да бъдат дарени за деца в неравностойно положение (За себе си би оставил евентуално една бутилка малцово уиски).
Сборникът може да бъде закупен в хартиен или електронен формат (MOBI (Kindle), EPUB и PDF) от създадения за целта уебсайт:
https://www.godsof.city/
Още информация и коментари за книгата можете да намерите на страниците: https://www.facebook.com/godsofthecity/ https://www.goodreads.com/book/show/40185573
Но ние говорехме за почивката ви, нали? Събрахте ли багажа? Сложихте ли слънчевите очила? А книжката?
Всъщност защо трябва да чакате отпуската? Бъдете богове и богини. Бъдете сега. Действайте.
0 Коментара