Мила Виктория,
Човек рано или късно търси отговори на въпросите:
Кой съм?
Откъде идвам?
Накъде вървя?
Накъде вървиш, сама ще определиш когато пораснеш…
На останалите въпроси се чувствам длъжна да дам отговор с моя разказ:
…………
Цветница е. Един от най-хубавите пролетни празници. Всички се събираме под старата лоза да празнуваме. Баща ми е Цветан. Мама е станала рано, ошетала е.
Весело е и в разгара на веселбата татко започва своя разказ. Той вижда само с едното око, другото загуби в битката с глаукомата.
И така, полуслепият ни повежда нас зрящите по пътища незнайни, за да научим кои сме и откъде иде коренът ни български.
Много отдавна живял нашият пра, пра… дядо Петър в село Мусиево. Селището било основано от турците. По-късно в него се заселват и български родове.
Поради високия ръст на нашия праотец Петър и страховитата външност му викали Петрака. Имотен бил, голяма челяд имал, също красива жена и стара майка.
Всяка година през юни в селото се провеждали пехливански борби. Според стар турски обичай най-силните мъже намазвали със зехтин телата си и се борели пред очите на цялото село.
Това лято и Петрака, който бил в разцвета на силите си, решил да участва. Преборил всички българи, които се явили на пътя му.Тогава, срещу него се изправил огромният турчин Муса. Макар да бил изморен, Петрака бързо го тръшнал на земята.
После прадядо метнал виторогия коч, това била наградата, през широките си плещи и минал през цялото село. Всички българи му се възхищавали, поздравявали го и се радвали на победата му.
Не било същото с турското население, макар победата да била честна…
От този ден нататък завистта и омразата взели превес и победеният Муса, започнал да търси отплата. Ту плевнята на прадядо ще подпали, ту стоката му ще подплаши, ту заплахи ще отправя.
Прадядо Петрак по природа бил кротък и дружелюбен човек, не се изплашил, но не бил спокоен за челядта си. Продал набързо имотите и в една тъмна нощ натоварил малкото останала покъщнина и семейството на каруцата и се изселил.
Пътували няколко дни. Минали покрай много села.
Харесали средногорското село Джумаята (сега Сбор), заради равната и плодородна земя и решили да останат. Купили имот и се заселили.
Когато питат прадядо откъде идва, той отговаря “от Мусиево.”Така му излиза прякор Мусиевеца, а по-късно родът приема фамилията Мусиевски.
Татко завършва своя разказ и избърсва сълзата, готова всеки момент да се спусне под тъмните очила.
Гледам го с любов, гордост и уважение. Вече знам коя съм.
Всички мъже в нашия род и до днес запазват чертите на прародителя ни: високи са, с гъсти черни коси и широки силни плещи. Видът им е страховит, но иначе са дружелюбни и добронамерени.
А жените?
Жените до една са прогресивни за времето, в което живеят и образовани. Отличителна черта на рода ни е трудолюбието, честността и добротата.
Силни са корените ни, Виктория, дълбоко и здраво срасли с българската земя. Затова, където и да сме се пръснали по света, носим България в сърцата си!
Сигурна съм, дете, че и с теб ще е така!
0 Коментара