…Знаех доста добре, че равенството пред закона е мечта. Знаех, че силата на закона се прилага неравномерно, понякога по схема. Но също така знаех, че това, което не е наред със системата, не трябва да е неизменен факт. И исках да участвам в промяната.
Една от любимите поговорки на майка ми беше: „Не позволявай на никого да ти казва коя си. Ти ще им кажеш коя си”. Така и направих. Знаех, че това, на което бях свидетел през целия си живот, заобиколена от възрастни, които скандират и настояват за справедливост отвън, бе част от промяната. Но знаех и че този отвътре, който седи на масата, където се вземат решенията, също играе важна роля. Когато активистите дойдеха да протестират и да блъскат по вратите, исках да бъда от другата страна, за да им отворя.
Щях да бъда прокурор по мой собствен образ. Щях да върша работата през обектива на собствения ми опит и перспективи, от позицията на мъдростта, придобита в скута на майка ми, в залата на „Знакът на дъгата“ и на двора в „Хауърд”.
Важна част от това, което ми нашепваше тази мъдрост, беше, че когато става въпрос за наказателно правосъдие, от нас се искаше да правим невъзможен избор. Прекалено дълго ни казваха, че има само две алтернативи: да бъдем или твърди, или меки по отношение на престъпността – едно прекалено опростяване, което игнорира реалностите на обществената безопасност. Можете да искате полицията да спре престъпността в квартала ви, като същевременно спре да използва прекомерна сила. Можете да искате да хванат убиеца на улицата ви, но да спрат да използват расово профилиране. Можете да вярвате в нуждата от последствия и отговорност, особено за тежките престъпници, но също да се противопоставяте на несправедливото лишаване от свобода. Вярвах, че е от съществено значение да вплетем всички тези разнообразни нишки в едно цяло…
Текстът е откъс от книгата „Истините, на които държим”. Книгата е автобиографията на един от най-вдъхновяващите политически лидери в Америка – Камала Харис, вицепрезидент на САЩ.
0 Коментара