Мистериозна книга, вековно семейно проклятие и добре премерена щипка магия – това са само няколко от съставките в дебютния роман на Ерика Суайлър „Книга на тайните“.
Но са достатъчни, за да те омагьосат и приковат към страниците му, докато не отгърнеш и последната. В комбинация с остроумен сюжет, ярки персонажи и прекрасни описания те създават една наистина специална история, която остава в ума ти дълго след завършека си. История за семейството, любовта и помитащата сила на страховете и суеверието; за границата между реално и въображаемо, истина и измислица.
Стрити на пясък останки от домове и съдби покриват дъното на залива на Лонг Айлънд, погълнати от ненаситната му паст. Гладен е.
Фамилната къща на библиотекаря Саймън Уотсън може да е следващата му жертва. Кацнала на ръба на пропаст, сякаш всеки миг ще се срути в неспокойния океан долу, рушащата се двувековна постройка е в опасност и едва ли ще преживее следващата голяма буря. Видът й говори за дългогодишно пренебрегване и липса на средства за поддръжката й. Саймън прави каквото може, за да запази дома, където е роден и отраснал, макар отдавна да е единственият му обитател – майка му се е самоубила съвсем млада, баща му е починал от мъка години по-късно, а малката му сестра Енола е напуснала града (и него), за да стане гадателка в пътуващ цирк.
Самотното и апатично ежедневие на младия мъж в заспалото крайбрежно градче е разтърсено от пристигането на мистериозна пратка. На стълбите на дома му е оставена внимателно опакована антикварна книга, чиито страници са силно повредени от вода. Подателят е непознат с неясни намерения – човек, за когото Саймън не е и чувал. Но най-странното е, че в книгата е записано името на баба му, Верона Бон. Цирковата артистка е починала съвсем млада също като майка му и Саймън не знае почти нищо за нея. Младият библиотекар обича загадките, така че се заема да разплете тази. Новата му придобивка се оказва дневник на пътуващ цирк от осемнайсети век, който го пренася в много различен свят, населен с чудати образи, трагична любов и невероятни събития.
Колкото повече чете дневника, толкова повече Саймън е обзет от злокобно предчувствие. Нима семейството му е прокълнато? Наред с името на баба му в книгата са записани имената и на други жени. Проучването, което прави, потвърждава, че и те са от рода му по майчина линия. Всичките са били циркови артистки: гадателки на таро, „морски сирени“, асистентки на фокусници. И всичките са се удавили, преди да навършат трийсет, при това на една и съща дата: 24 юли. Ако удавянето на майка му не е отделен инцидент, може би сестра му е заплашена от същата съдба. Енола се е завърнала в града за първи път от шест години насам и се държи повече от странно. Саймън е сигурен, че причината за семейното проклятие се крие някъде в книгата и трескаво търси истината, решен да предпази сестра си на всяка цена. Но 24 юли е твърде близо. А морето се надига…
Седмици, след като прочетох „Книга на тайните“ на Ерика Суайлър, историята все още е в ума ми и упорито отказва да си отиде. Защото е една от онези книги, в които или се влюбваш, или захвърляш. Но ако е твоята книга, дълго няма да я забравиш. Ще нищиш собствените си теории за давещите се „морски сирени“, изчезващото диваче и стълкновението от мечоопашати. И ще се питаш докъде се простира истината и какво е това отвъд нея.
0 Коментара