За феновете на сериала „Фарго“ името на Ноа Хоули ще е първата причина да прочетат (а почти сигурно и да харесат) „Преди катастрофата“. Затова започвам от втората.
Джак Лалейн и други истории в историята
Основната сюжетна линия обещава класически съспенс: Частен самолет катастрофира в океана 16 минути след излитане. На борда са две милионерски семейства, едното от тях с две малки деца, тричленен екипаж, телохранител и пропаднал художник. Оцеляват единствено художникът Скот Бъроуз и четиригодишно момченце на име Джей Джей. Скот няма спомен за падането. Джей Джей е твърде малък.
Въпросът е: Защо се разбива самолетът? И тук започват историите, които превръщат романа в нещо повече от опъващ нервите трилър. Измъкват го от тесните рамки на иначе просторния жанр и го правят книга за живота в цялата му уж необяснима, но странно логична взаимосвързаност.
Неслучайно „Преди катастрофата“ оглавява почти всички значими класации за бестселъри, а правата за филмирането му са закупени още преди излизането от печат.
Търсейки отговори за катастрофата, Хоули очаквано и логично повежда назад към миналото на всеки един от пасажерите. Възможно ли е трагичният край на двама от най-могъщите мъже в Ню Йорк да е нещастно стечение на обстоятелствата? Намесени ли са терористи? И как изобщо онзи странен художник се е озовал в луксозния джет?
Наред с майсторски реалистичните истории, Хоули вплита в романа и напълно реални личности. Като Джак Лалейн – първият фитнес супергерой, човекът, който отбелязва седемдесетия си рожден ден, като плува окован повече от километър, теглейки седемдесет лодки със седемдесет души на борда. Или Моше Даян – израелският военен лидер, пронизан с куршум в окото. Или дори Чудовището от Монтоук, което се превърна в сензация през юли 2008 година.
Населили този свят от действителни събития, родените в главата на Хоули Скот, Ема, Джей Джей, Маги, Бил, Дейвид, Елинор, Гас, Чарли, са другият голям плюс в книгата.
Скот, Елинор, Гас, Бил и компания
Тук дори второстепенните герои имат гръб и история, която да го подплати. Мълчаливият телохранител Джил Барух пази дори повече тайни от легендите, които го заобикалят. Елинор живее в непрекъснат страх да не усети в костите си буболечките на самотата. Самозабравилият се телевизионен водещ Бил Кънингам се провъзгласява за търсач на истината за смъртта на шефа си. Гас Франклин от Националната служба по безопасност на транспорта опитва да внесе човещина в разследването (вече е далеч по-мъдър от онази събота вечер, когато отвръща на безкрайното мрънкане на жена си за бебе с пауърпойнт презентация и математическо уравнение, което доказва, че идеалният момент за зачеване е три години напред в бъдещето)…
Хоули е успял да създаде сбирщина чепати характери, които заслужат опознаване. В центъра безспорно е оцелелият Скот Бъроуз, който (благодарение на ретроспективните истории в книгата) е представен и с най-много лица. Той е хлапето, което се записва на плуване, вдъхновено от нечовешката сила на Джак Лалейн. Братът, който губи сестра си. Плейбоят с обещаващ талант на художник. Алкохоликът, който казва: „В деня, в който изтрезнях, спрях да говоря. За да оформиш мисъл, ти е нужна надежда.“ Стопанинът на трикракото куче. Творецът, започнал начисто от бяло платно. Оцелелият. Спасителят на детето. Героят… Или може би е измамник? Престъпник?
Една реплика и пет картини
Понякога половин изречение или една-единствена авторова хрумка са в състояние да те спечелят за верен читател на книгата. Нямам предвид онези очевидно силни цитати, които обикновено попадат в Goodreads и се използват в ревютата, макар в „Преди катастрофата“ да има множество такива. Говоря за дребните детайли, които съвпадат с моментното ти състояние или нагласа, закачат те като кукичка и необяснимо ти допадат по начин, безсмислен за всеки друг (понякога дори и за теб).
Лично за мен тези кукички бяха две – напълно незначителната реплика: „Има нещо перфектно в сладко хлапе с лоша прическа“, и няколкото страници, посветени на картините на Скот.
Решението изглежда, меко казано, нетрадиционно – да рисуваш с думи нещо нарисувано, при това в трилър. Истината е, че описанията на петте картини, набраздили романа на неравни интервали, едва ли ще допаднат на всеки. За мен обаче бяха значещи – и като идея, и като изпълнение.
Скот Бъроуз се качва в самолета, за да отиде в Ню Йорк на среща с агента си. Предстои му големият шанс за завръщане. Багажът му е пълен с копия на новите творби – дванайсет платна, рисувани след скъсването с алкохола, които пресъздават детайлно реални катастрофични сценарии, включително самолетна катастрофа (!). Ноа Хоули описва 5 от тях. И тези описания създават нов пласт, който допълнително размества и размесва фикция и реалност. Картина #5 казва просто: „Съжаляваме за вашата загуба“. С главни букви.
Изфабрикуването
Като единствен оцелял в катастрофата (освен детето), Скот Бъроуз се оказва в ролята на герой за обществото, така жадно за герои, и мишена на агресивен медиен интерес. „Той бе запленен от начина, по който собственият му образ се изфабрикува през последните дни, не в смисъла на фалшификация, а като фабрично производство, сглоби се парче по парче“ – пише Хоули. Всъщност точно това се случва и с живия живот в „Преди катастрофата“.
Макар да има пет романа зад гърба си, Ноа Хоули е преди всичко сценарист и продуцент, при това нееднократно отличаван с награди като „Еми“, „Златен глобус“ и „Пийбоди“. Тези умения със сигурност му помагат да „изфабрикува“ живота в „Преди катастрофата“. Да го сглоби наново от най-ярките парчета на ежедневието, като добави и погледа на познавач на медиите зад кадър. Риалити бумът и лъжливото безпристрастие на новините. Задушаващата необходимост от добри примери, които да вдъхнат надеждата, че можеш, че и ти имаш шанс. Манията по всичко би-, домашно, ръчно и обърнато към природата. Тероризмът. Прането на пари. Лидерите на мнение, които се израждат в „кръвопиещи римски императори“. Опияняващата магия на колективните спортове. Отвличането на деца за откуп. Връзкарите, които попадат в капана на връзките и израстат нещастни и ядни. „Класата на новите Медичи“ – поколението на свръхбогатите, които могат да купят всичко и да дадат шанс на всеки творец. Загубите, които белязват живота на всички ни. Изправянето след падане. Въпросът дали телевизията съществува, за да я гледаме, или съществуваме, за да гледаме телевизия? Търсенето на себе си…
В този смисъл „Преди катастрофата“ прилича на секундите преди катастрофа. Важните мигове минават като на лента – в случая като черни букви на бял фон.
Но тук на финала разбираме отговора и вече знаем какво точно се случва преди луксозният джет да срещне вълните.
0 Коментара