Един от най-характерните белези на обикновеното съвременно семейство е преструвката, че вкъщи всичко е наред. В романа си „Макара със син конец” Ан Тайлър ни представя живота на американската фамилия Уитшенк, която десетилетия наред гради идиличната илюзия за щастливо семейство, докато накрая гнездото не се разбива на малки парченца с гръм и трясък. „Макара със син конец” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Владимир Молев.
Романът на Ан Тайлър обхваща близо век история, връщайки ни назад в годините на Голямата депресия, стигайки чак до наши дни, когато по крайбрежието на Източна Америка върлува ураганът Санди. Книгата проследява фамилното дърво на Уитшенк, които са неразривно свързани със своята къща. И ако самотата е сред невидимите герои на Маркес, а Истанбул е основен персонаж в прозата на Орхан Памук, то Тайлър поставя в епицентъра на романа си американската семейна къща, с която започва родът Уитшенк, и с която той приключва.
„Човек е толкова щастлив, колкото най-нещастното му дете”
В „Макара със син конец” Ан Тайлър дръпва нишката на конеца, за да разплете пред читателя целия сноп от интересни истории и преживелици на Аби и Ред Уитшенк, както и четирите им деца. Фокусът на авторката е съсредоточен основно върху семейните взаимоотношения, ревността между децата, възможно ли е един родител да обича едното си дете повече от другото и изобщо децата ли са смисъла на живота ни? Това обаче не е всичко! По деликатен начин авторката дава отговори на екзистенциални въпроси като подготвени ли сме за раздялата с родителите си, готови ли сме за раздялата с партньора си? Замисляли ли сме се някога изобщо кой ще е първи там, закъдето ред няма? Как продължава животът без нас, защото той е един неконтролируем бързей… Протяга ли нощем ръка съпругът, за да прегърне жена си в спалнята, която вече не е на леглото до него?
Дълбочината на разгледаните от Ан Тайлър теми обаче никак не прави романа тежък и труден за четене, напротив. Прозата й е изключително четивна, а изводите и тъжната равносметка в книгата са поднесени с умерена доза хумор. „Макара със син конец” е словесната ода за предизвестения край, който всеки от нас иска да отложи с една секунда, с една минута, с ден…
„Знаете как е с времето. Колко бавно се влачи, когато си малък, и как се ускорява все повече и повече, щом пораснеш. А сега е като светкавица. Просто вече не мога да държа сметка за времето! Но като че ли в това има… някакво равновесие. Млади сме за толкова малка част от живота си, а ни се струва, че
детството ни се влачи вечно
След това сме стари години наред, а тогава времето лети. Така че нещата се уравновесяват накрая, нали?”
Много малко се знае за Ан Тайлър, една от бисерните авторки на съвременна Америка и носителка на наградата „Пулицър” през 1988 г. за романа „Уроци по дишане”. Родена е през 1941 г. в Минеаполис и живее в Болтимор, щата Мeриланд, където ситуира неизменно своите герои. Тя отказва упорито да дава интервюта и да обикаля страната, за да рекламира книгите си, затова читателите й в цял свят приеха като ценен подарък появата й във Великобритания през 2012 г. за връчването на Наградата за литературни постижения на в. „Сънди Таймс”. Романът й „Вечеря в ресторант „Носталгия” е финалист едновременно за наградата „Пулицър” и за престижното литературно отличие ПЕН/Фолкнър, а „Турист по неволя” получава през 1985 г. Националната награда на критиците за най-добра книга и също е финалист за „Пулицър”.
0 Коментара