Проблемът „Просто искам да съм щастлив“

Когато по време на терапия обсъждаме бъдещите си пла­нове и стремежи, често чуваме думите „просто искам да съм щастлив“. През годините обаче представата за щастие беше об­себена от една измамна приказка за безспирно удоволствие и неизменно удовлетворение от живота. Няма нужда да се ровите дълго в социалните медии, за да попаднете на купища постове за това как трябва „да сме позитивни, радостни, да изхвърлим негативизма“. Натрапва ни се впечатлението, че щастието е нормата и всичко по-различно – признак за проблем с психи­ческото здраве. Другата заблуда, която ни пробутват, е, че ако натрупаме материално богатство, щастието само ще дойде и ще запълни дните ни.

Но хората не са родени да пребивават в постоянна радост. Създадени сме да превъзмогваме препятствия, за да оцелеем. Чувствата са отражение на физическото ни здраве, действията ни, начина, по който възприемаме случващото се около нас. Всички те непрестанно се променят. Тъкмо промяната е есте­ственото ни състояние. В книгата си „Капанът на щастието“ Ръс Харис ( Създател на Терапията за приемане и ангажиране. – Бел. пр. ) сравнява емоциите с времето. И те непрестанно се движат, сменят, понякога предвидимо, понякога внезапно и неочаквано.

Те са част от живота.

Понякога са приятни, поня­кога трудно се издържат, също както слънцето и дъждът. Че­сто пъти са толкова неясно осезаеми, че не можем лесно да ги определим. Такова е естеството на човешкото битие и щом го разберем, става очевидно колко неизпълнимо е всяко обеща­ние за вечно щастие без потискащи чувства. Можем да водим добър и пълноценен живот и въпреки това да изпитваме цялата палитра от човешки емоции. Ако повярваме на внушението, че удовлетворението се корени в постоянния позитивизъм, всяко лошо настроение ще ни изглежда като личен неуспех. Сякаш в нещо сме сгрешили или психическото ни здраве не е наред. Този възглед ще помрачи допълнително тъмния облачен ден. Понякога сме потиснати просто защото сме човеци, а

животът много често е труден.

Нещата, които ни правят истински щастливи, пораждат много повече от веселие и удоволствие. Да вземем хората, които са ни важни. В лоши моменти най-близките ни могат най-силно да ни наранят. Децата изпълват със смисъл живота и са източник на безкрайна любов и радост. Но също и на болка, страх, понякога срам. Щастливите мигове са само едно от цве­тята в големия пъстър букет. Не можеш да подбираш емоциите – трябва да ги приемеш в пакет.

Важността на смисъла

Някои хора започват терапия, защото се чувстват изгубе­ни. Не могат да посочат конкретен проблем, просто усещат, че нещо не е наред. Нищо не ги въодушевява или им липсва енергия и ентусиазъм. Трудно им е да преодоляват препятствия, не знаят по кой път да поемат и не разбират къде се корени при­чината за това им състояние. Затруднението идва не толкова от това, че не успяват да постигнат целите си. А че не знаят дали си поставят правилните цели и дали си струва да ги преследват.

Това често се случва с хора, загърбили основните си цен­ности. Животът ги е завлякъл далеч от всичко, на което държат. Когато положим усилие да си изясним кое е истински съществено за нас, постигаме няколко неща. Разбираме в коя посока искаме да поемем. Към какво да се стремим, за да се чувстваме удовлетворени и полезни. Помага ни да постоянстваме дори в тежки моменти. И най-важното – независимо от трудностите ни припомня, че сме на прав път.

Какво представляват ценностите?

Ценностите се различават от целите. Целта е конкрет­на крайна точка, към която се стремим. След като веднъж я постигнем, тръгваме да покоряваме следващата. Може да е успешно вземане на изпит, отмятане на всички задачи за деня, поставяне на личен рекорд. Ценностите не са поредица от дей­ствия, а съвкупност от представи как да живеете, какъв тип човек искате да бъдете и кои принципи защитавате.

Ако животът е пътешествие, ценността е пътеката, по която избирате да поемете. Тя никога не свършва. След като сте ре­шили да извършите пътешествието си, следвайки именно тази пътека, трябва съзнателно да полагате усилия да се придър-жате към ценностите си, за да не я изгубите. Ще срещнете пре­пятствия. Това са целите, които сте си поставили, когато сте избрали пътя си. Някои от тях са сериозни и се съмнявате, че можете да ги преодолеете. Но правите всичко по силите си, за­щото ви е толкова важно да не се отклонявате.

Съществуват много други пътеки

с техните си препятствия и предизвикателства. Дотолкова, доколкото вървите неотклон­но по вашата, действията ви ще са изпълнени със смисъл и значение. Намерението, определило избора ви, ще ви помогне да отмествате прегради, които иначе биха изглеждали непре­одолими. Може да работите усилено, за да изкарвате успешно изпит след изпит, защото една от ценностите ви е да учите и да се самоусъвършенствате цял живот.

Ценностите са нещата, които правим, отношението, с което ги правим, и причината, поради която ги правим. Те не определят кои сме и кои не сме. Не са притежание, статус, постижение или изпълнение.

Понякога се отклоняваме от тях. Може да е, защото

жи­вотът ни е дръпнал в друга посока.

Или защото от самото на­чало не сме имали ясна представа кои са те. А и те се изменят с времето, когато помъдряваме и израстваме. Ставаме независи­ми и излитаме от гнездото, учим се от хората, с които ни сре­ща съдбата, разбираме повече за света, понякога ни се раждат деца, понякога – не. Списъкът е безкраен. Заради това е важно периодично да уточняваме кое е най-важно за нас. Така ще взе­маме съзнателното решение да сменим посоката, ако се налага, за да следваме пътеката, която прави битието ни пълноценно.

Ако не осъзнаваме ясно кои са ценностите ни, определяме целите си въз основа на това, което смятаме, че трябва да пра­вим, на чуждите очаквания или на предположението, че веднъж да постигнем желаното, най-после ще се почувстваме успешни и ще можем да си отдъхнем доволни. Основен недостатък при този подход е, че очертава със строги граници условията, които могат да ни позволят

да сме радостни и удовлетворени.

При това предпоставя, че бихме изпитали тези чувства някъде след време (Клиър, 2018 – Джеймс Клиър е автор, предприемач и фотограф, фокусирал изследва­нията си върху природата на навиците. Книгата му „Атомни навици“ е била на първо място в списъка на бестеслърите на „Ню Йорк Таймс“ и „Амазон“ през 2018 г. – Бел. пр.).

Не казвам, че не бива да си поставяте цели. Но когато се стремите към нещо, е добре да си давате сметка защо го правите и да знаете, че хубавите неща в живота не ни очакват в края на дадено усилие, а ни съпътстват, докато го полагаме. Вместо да се надявате, че нещата ще се оправят в бъдещето, можете да потърсите удовлетворение и смисъл сега, стига да се придържате към ценностите си. Продължавайте с всички сили да преследвате промяна и усъвършенстване, но не е нужно да сте вечно в очакване на пълноценния живот. Можете да му се радвате още днес.

Текстът е откъс от книгата на световноизвестния специалист д-р Джули Смит „Защо никой не ми го е казвал досега?“. Д-р Смит променя живота на мнозина както със своята терапевтичната дейност, така и с кратките видеа в YouTube и TikTok каналите, именувани Dr Julie, в които обяснява как работи човешката психика и кои са механизмите, благодарение на които да живеем в хармония със себе си. Детайлите и тънкостите по пътя към душевния мир, които 60-секундните клипове не могат да обхванат, тя обобщава в „Защо никой не ми го е казвал досега?“