Продадена като втора съпруга – историята на една бежанка от Сирия в Турция

Разследващата журналистка Мелтем Йълмаз се срещна с българските читатели на дебютния й роман „Сорая“, издаден в края на 2016 г. от „Софтпрес“.

Книгата е базирана на журналистически разследвания на Йълмаз и срещите ѝ с бежанци в турските лагери по границата със Сирия веднага след началото на войната там. „Сорая“ разказва историята на младо момиче, чийто свят се срутва заедно с дома му по време на бомбардировка. Сорая и семейството ѝ напускат познатия им свят и се отправят към границата с Турция в търсене на по-добър живот. Без пари и без документи те попадат в суровите условия на бежанския лагер – без изход и без надежда.

„Имах възможност сама да обиколя тези лагери. Видях страдание, глад, мизерия… Всъщност толкова много неща бях видяла предварително, че властта нямаше как да откаже да ме пусне в лагера, заяви Йълмаз по време на пресконференция за медиите.”

„Сорая“ разкрива редица неудобни истини за действителността в тези лагери и съдбата на жените в тях.  „В този роман има твърде много истини. Много от сирийските момичета са вземани като втори или трети съпруги. Видях дори как ги купуват и как, когато омръзнат на собствениците си, ги оставят на улицата. Така в мен се оформи образът на онази Сорая, която съм превъплътила в романа.“

Мелтем Йълмаз е млад журналист и автор на три книги, магистър по английска филология. Tя е гласът на непривилегированите – бежанци, бездомници и малтретирани жени. За работата си e отличена с редица награди. „Сорая“ е сред селектираните книги на Berlinale Film Festival 2016 като най-подходящи за филмиране.

Тя бе любезна да отговори на няколко въпроса от „Жената днес“.

Казвате, че романът ви е базиран на журналистически разследвания в лагерите със сирийски бежанци в Турция. Сорая истинско момиче ли е или събирателен образ? Каква част от историята й е реална и каква – създадена от вашето въображение?

Всъщност романът се роди от изречение, което чух от устата на млада жена в бежански лагер. Тя ми каза, че за да напусне лагера, трябва да се омъжи – и нейните думи ме вдъхновиха. От друга страна, романът обединява трагичните истории на хиляди бежанки в съдбата на главната героиня Сорая. В този смисъл книгата е художествена измислица, базирана на истински житейски истории.

Защо избрахте формата на роман – с естетиката и емоционалността на турските сериали, много обичани в България, а не на документален журналистически разказ?

Вярвам, че литературата е начинът да повлияеш истински на хората. Опитвала съм се да покажа различните гледни точки към проблема с бежанците във всички статии, които съм писала, но тук говорим за три милиона бежанци. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. В статиите си съм описвала както изключително тежките условия, при които са принудени да живеят хората в лагерите, така и това, че работят за жълти стотинки в големите градове. Но забелязах, че за каквото и да пиша, тези хора се възприемат единствено през призмата на определението „бежанци”.

Чрез романа се опитах да покажа вътрешния свят на една млада жена, а не просто на поредната бежанка.

Честно казано, не съм си представяла романът да се превърне в сериал и по-скоро не бих подкрепила подобен проект. Искам хората да прочетат книгата и да използват въображението си, за да видят историята.

Колко хиляди бежанци от Сирия живеят в лагери в Турция в момента?

Към днешна дата около 3 милиона.

Какви са най-големите проблеми в бежанските лагери?

Всички бежански лагери навсякъде по света имат едни и същи проблеми. В тях са осигурени само най-базовите условия за живот, задоволени са най-елементарните нужди. Срещнах много учители, лекари и инженери, които прекарваха времето си, вперили празен поглед в нищото, очаквайки момента „да заживеят“ отново. Децата се крият в палатките, ако чуят самолет, а жените прекарват дните си в тревога за бъдещето.

Как турското общество приема сирийските бежанци?

В началото всички бяха много гостоприемни, но с времето се появиха проблеми. Все пак говорим за три милиона души, това не бива да се подценява. Станахме свидетели на това как дребни караници се превръщат в битки на живот и смърт. Въпреки че първоначално турците гледаха със съчувствие на хората, просещи край пътищата, сблъсъците ги разтревожиха. Появиха се опасения, че безработните сирийци ще бъдат използвани за нелегални каузи в бъдеще. Още по-големи станаха притесненията, че недокументираните бежанци, които работят за жълти стотинки, ще отнемат работните места. Въпреки това гражданите на Турция се опитват да постъпват така, както им диктуват здравият разум и съвестта – каквито и да са страховете ни, тези хора са изгубили дома си заради война.

Колко често явление са описаните в романа случаи с млади сирийски бежанки – продадени като втори, трети или четвърти съпруги на много по-възрастни турски мъже, или пък директно заставени да проституират?

Няма налични статистически данни по този въпрос, а и честно казано, не се интересувам от числото. Насилието спрямо жена, избягала от войната и потърсила убежище в страна, която не познава, е ужасяващо деяние. Навярно числото, което търсите, е много по-голямо от моите изчисления. Съществуват престъпни групи, които казват на тези жени: „Ще ви омъжим и така ще ви спасим живота“, и печелят от това. Докато младите жени и момичета се опитват да се установят в домакинствата, на които са продадени, понякога страдат не само те, а и законните съпруги – някои от мъжете, които си купуват бежанки, изоставят първите си жени заради по-младите и зависими момичета.

Турция все още е светска държава – как се преследва многоженството? А убийствата на честта?  Въобще, властите правят ли нещо съществено по тези въпроси?

Полигамията е напълно незаконна. Въпреки това тези съюзи се сключват според религиозния ритуал, не според законите на държавата. Подобни бракове са много неизгодни за жените, които нямат законни права и с времето изпадат в немилост.

Романът завършва точно преди Сорая да поеме към новата си „кариера“ – проституцията.  Да очакваме ли продължение?

Не мисля да пиша продължение на „Сорая“ – за мен нейната история е напълно завършена. Имам предложения за заснемането на филм по книгата и може би там историята ще поеме по нов път, кой знае.