С новата си книга Боряна Богданова ни напомня за деликатността на света, в който живеем, крехък като орехова черупка, но и точно толкова съвършен, с доброто и злото, тъмното и светлото в същността си. Разказва ни и за онези незаменими ръце, които го опазват цял и съвършен. „Ръцете, с които оцеляваме“. Тези, чиято мисия е да ни защитят, нас и чупливата ни орехова вселена. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите – точно както пише Боряна.
Боряна Богданова е родена през 1990 г. в София, завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Има публикувани стихотворения в редица литературни издания и онлайн платформи за изкуство, както и награди в конкурси за поезия и проза, сред които две втори награди в Националния поетичен конкурс „Добромир Тонев” през 2022 и 2023 г. Пише предимно поезия, но и кратки разкази. Дебютната ѝ стихосбирка „РаМЕНе и само ТИ” излиза през 2019 г., а сборникът с разкази „Разместване на небето” – през март 2022 г. „Ръцете, с които оцеляваме“ е третата книга, в която ръце си подават Боряна Богданова и Капка Кънева и резултатът е повече от впечатляващ.
НЯМАНИ
„Стоя в сянката на дърво, което вече не съществува.“
Йосип Ости
Като отрязана ръка съм, а очаквам да раздвижа пръсти
в живота на онези, с които сме отстъпили един от друг.
Навикът е животно с обратна захапка,
което дебне, скрито, и след като умре.
Къде отиват всички неща, които вече не съществуват?
В света трябва да има място и за тях –
освободилите място на останалите.
Дали тежат толкова, че хората сами не си прощават?
Дали си имат и различен Бог?
Бог на няманите и на напусналите,
който не очаква и не забранява.
Боже на непоисканата прошка, на недадената,
боже на нищото, което ще ни залюлее:
моля те.
МОЛИТВА
Боже, благодаря ти за болката –
тя ме направи
(чужд)
човек.
ВОЙНА
вече не сме под едно и също
небе
0 Коментара