В една хотелска стая без прозорци (да, в Лондон има и такива!) се гърча в пристъп на клаустрофобия. Прекарала съм половината нощ отвън на стълбите, където поне се хваща нет, обаче на третия-четвъртия час вече не се издържа в поза френски ключ на протритата пътека, покрила стъпалата. Не стига другото, ами и ми се пуши, а изляза ли, любезният, но доста кухо усмихнат пакистанец на жалката рецепция може и да не ме пусне да вляза обратно.
Изведнъж ми хрумва спасителна мисъл: през деня съм си купила CD с guided meditations, кутийката си стои неразпечатана в чантата ми. Как не се сетих по-рано! Сесията е записана от един много харесван тогава от мен гуру. С дълги обяснения в началото и кратка практическа част накрая.
Гласът се оказва упойващ
Още на петата минута усещам как звукът разлива целебните си вибрации в тялото ми и изпълва всяка моя фибра. Вниманието ми е заковано, не просто ми е интересно да чуя какво ще ми каже гуруто, ами английските думи и тембърът галят изтормозената ми душа до степен, че забравям за липсата на прозорци.
В онази мизерна лондонска вечер преди повече от десет години установих, че в крайна сметка май съм аудио-тип и ще живея с тази присъда. Аз съм от хората, на които не им е жизненоважно да проследяват контура на буквите, за да възприемат съдържанието на текста. Мирисът на прясно отпечатана книга не ме изпълва с еуфория, не давам мило и драго, за да усещам грапавината на листа с върховете на пръстите си. Е, не бих отказала да почета хартиена книга в хамака, но така или иначе всекидневието ми не го позволява повече от 2-3 пъти годишно, така че алтернативните методи са добре дошли. По-важно ми е да намеря начин да удовлетворя почти наркотичната си пристрастеност към съдържанието на книгите, отколкото да придирям за носителя. Винаги съм слушала много музика и това вероятно е плюс. А аргументите против, които ми представяха: Не успявам да се съсредоточа; Нищо не запомням; Губя нишката на сюжета и пр. Няма такова нещо.
След онова спасително CD
започнах редовно да си купувам аудиокниги от англоезични сайтове –
все още нямаше български, или поне аз не знаех. В този период от живота си доста шофирах, така че аудиокнигите се превърнаха в любима компания за дълъг път. Случвало се е да отбия някъде или да паркирам пред къщи и да остана в колата, за да си довърша главата. Потъвам в ритъма на думите и се наслаждавам комплексно не само на съдържанието, ами и на гласа на четеца, на тембъра, на акцента. И на свободата едновременно със слушането да върша друго, не само каране на кола – да се разхождам с кучето, да спортувам, да готвя, да мия прозорци…
Напоследък разходките с кучето се превърнаха в любимото ми време за слушане на книги. Преди 2-3 месеца, открих най-удобното до момента за мен приложение за целта – Storytel. И оправданията Нямам време да чета за удоволствие, които толкова често чуваме от активно работещите хора, рязко станаха несъстоятелни. До преди да се абонирам, си пазарувах книги на парче от чужди сайтове, което, да, позволява ти избор, но е по-скъпо от една страна, а от друга, налага да отделиш време да си натовариш книгата на телефона, броят книги, с които разполагаш, е доста ограничен и пр. Докато
Storytel е абонаментна програма, която ти дава огромен достъп до книги
на български и английски срещу съвсем скромна месечна такса. С други думи, крачиш си бодро с цяла библиотека в телефона, подреждаш си заглавия на bookshelf-а, пускаш, пробваш и преценяваш. Ако не те вдъхнови – минаваш нататък. Защото, нали, човек не разполага с цялото време на света, за да дочита книги, които не са му по вкуса. Час и половина в парка, красиво и зелено пред очите, а в ушите – внимателно подбрана книга. Пълен кеф. При това под формата на органична част от дневната ти рутина.
Точно преди да си направя абонамента, привърших слушането на Extremely Loud and Incredibly Close на Джонатан Сафран Фоер. Версията, която имах, беше на глави и не можах да намеря начин те да се плейват последователно, без моя намеса. Което доста ме изнерви. Извън това, много ми хареса, че четците са двама и понеже в различните глави разказваческата перспектива се сменя, това редуване пасва идеално, създава се динамика, която те държи нащрек и не оставя вниманието ти да се отплесне в неопределена посока.
Седмица по-късно същото ми се случи и с българска книга от каталога на Storytel – Черната кутия на Алек Попов, прочетена от Стоян Алексиев и Петър Мелтев в ролите, съответно, на Анго и Нед. Чудесно им се получи, особено гласът на Петър още звучи в главата ми – разпознаваем, артистичен, отдаден на ролята, – и ми останаха ярки спомени за местата, през които съм минавала и кои точно изречения съм слушала в един или друг момент.
Ето, пресичам подлеза, свързващ моя квартал с Борисовата градина, и в дома на двамата главни герои се стоварва черна кутия с тленните останки на техния баща; в гората над кортовете Нед бива изпратен за назидание в затънтен край на България, след като му подлагат динена кора в хипер яката му американска компания; в кучешката градинка, докато Пърси се надбягва с белгийската овчарка Ира, Анго най-неочаквано се сдобива с автомобил, някога притежание на баща му. Тази слухова памет украсява по много приятен начин препускащата композиция на дните ми и за мен е страхотно преживяване, защото ми създава много силни асоциативни връзки с книгите, които слушам. Сякаш тях запомням по-добре.
Какво още ми дава Storytel? Понеже в работата си чета основно на английски, непрекъснато се укорявам, че изпускам от поглед съвременната българска литература. Е, този проблем вече ми е решен.
Имам достъп до наскоро излезли книги от български автори,
с които да наваксвам пропуските си. А тийнейджърката у дома, тази година седмокласничка, ще може не само да чете, но и да слуша произведенията, включени в материалите за подготовка за предстоящите матури. Децата ни са далеч по-дигитални от нас и оценяват този съвременен начин на получаване на информация.
Само една книга не дослушах досега – все още не мога да преценя дали заради гласа на четеца (беше жена), който ме остави близо до безразлична, или защото сюжетът не бе подходящ за адаптиране към такъв вид излъчване.
А онзи диск, който откри пред мен света на аудиокнигите? В следващите месеци го слушах безброй пъти, сигурна съм, че и до днес мога да го възпроизведа наизуст.
0 Коментара