Сбогом на телесните табута

Някога един благороден жених коленичил пред своята любима, за да ѝ направи предложение за брак. Но още преди коляното му да стигне до пода, се чуло звучно пърдене. Младият благородник се почувствал толкова неудобно, че малко след това се застрелял от срам.

Тази история от началото на миналия век, разказана в автобиографията на полската писателка Магдалена Самозванец, вероятно е истинска. Но дори да се предава като легенда, по-важно е какво всъщност ни казва. Един благовъзпитан млад мъж е нарушил не само благоговейната тишина на романтичния миг, но на всичкото отгоре и едно обществено табу: силно пърдене в присъствието на дама, и то в толкова важен момент!

Пърденето като акустичен съпровод на социалната интеракция до ден днешен не е навлязло в човешката практика  – ако се абстрахираме от мъжките спални помещения на ученическите зелени училища. Въпреки това то не е причина да се оттеглим преждевременно от живота, и то собственоръчно. С други думи –

вече не се самоубиваме на мига само заради едно пръцване.

И все пак и сред нас, хората от XXI век, съществуват твърде много табута. Още малките деца преживяват напрежението между забранено и позволено, когато научат, че акото е нещо лошо и смрадливо, а след това биват обсипвани с похвали, защото са създали безценна купчинка за радост на мама и тати. Чудна работа – тогава защо „кафявото злато“ не може да се използва като боя за рисуване с пръсти…

За разлика от правилата, табутата не се документират и рядко се обсъждат свободно и публично. Те са по-скоро традиционни, внедрени от семейството и обществото и тихомълком следвани разпоредби. И тяхната сила изобщо не трябва да се подценява: табутата могат да определят живота ни, защото ни задават рамка за действие. И нека да бъдем честни: понякога е много приятно да не мислим дали нещо е правилно или грешно, подобаващо или неприлично.

Често обаче табутата ограничават

и могат (като при проваленото предложение за брак) да застрашават живота. Особено когато става дума за тялото ни: за хигиена, за странни подутини и гнойни пъпки, за неприятни миризми и звуци, които, да, тялото ни просто произвежда, но може и да са знак за тежко заболяване. С едно особено строго табу е обгърнато например почти всичко, свързано със сексуалността. И въпреки че именно в тази област вече доста е постигнато и някои табута са изчезнали, повечето са се вкопчили здраво в нас и продължават необезпокоявани съществуването си. Много табута произлизат още от древни времена. Така например някои общности от векове се придържат към строги норми на хранене и

избягват свинското месо или друг вид „нечиста храна“.

В други не е прието да се здрависват с противоположния пол, а в някои части на света жените се изолират по време на менструация и сексът по време на тази фаза е немислим. Има хора, които никога не биха глътнали сперма, и други, които не показват разголени части от тялото си и се изчервяват, когато влюбени се целунат по телевизията. Трети пък имат проблем с телесното си окосмяване или маниакално се мият, защото постоянно се чувстват мръсни и държат да спазват строга хигиена.

Може би някои табута са останали толкова дълго укрепени в нашето ежедневие, за да изпитваме удоволствие от тяхното нарушаване. И все пак именно вдигнатият показалец в главите ни, който ни предупреждава: „Това е лошо“, ни сритва, когато се оригнем силно и провокативно на масата или

излезем от къщи без долни гащи.

Вероятно ще се запитате защо една лекарка, която се занимава с кожни и венерически болести, създава труд за физиологични конфузи, срамни въпроси и табута. Истината е, че в приемния ми час табутата са, така да се каже, „хляб мой насъщен“. В книгата си „Чудото кожа“ пиша за това колко пространно е свързана кожата ни с всичко, което е вътре в нас и около нас. А тази взаимосвързаност поражда множество теми табута. И тъй като човекът не е съставен само от кожа, е необходим цялостен поглед.

На мен като лекар нищо човешко не ми е чуждо. Но всеки ден в практиката си срещам хора, които са изключително плахи: по отношение на себе си, на тялото си, а често и на психиката си. Хора, които от дълго време

мълчаливо страдат, срамуват се и… мълчат.

В такива случаи често става дума за обриви на интимни места, за сърбеж на дупето, за подозрение за венерическа болест или проблеми в леглото; за телесни миризми, подутини и запек, за прекомерен растеж на космите или за гъбички по краката.

Един от моите пациенти в продължение на месеци избягваше да ходи на сауна или на басейн, защото пръстите на краката му изглеждали „толкова смешни“. Друг един винаги се отказвал от „закуската след това“ с любимата си. Причината? Най-накрая срещнал страхотна жена и се влюбил до уши в нея. Въпреки това нощ след нощ

в панически страх се изнизвал

от апартамента ѝ непосредствено след любовния акт – иначе рискувал в един момент да пропадне в посткоиталния дълбок сън до новата си изгора и да се случи това, че езикът му да падне в гърлото, тоест влюбеният мъж да започне да хърка, и то на високи обороти. Никак не романтично, а още по-малко еротично според него.

Защо тогава толкова много хора дълго отлагат посещението си при лекар, особено когато се отнася до по-деликатни теми? Отговорите са сходни: „Много е срамно, не мога да говоря за това“; „Страхувах се какво ще излезе като диагноза“. Или: „Мислех, че ще се махне от само себе си…“. Това, което идва самò, самò и ще си отиде – подобни мисли се въртят в главите на доста хора. Само че в повечето случаи не става точно така. А като се замисли човек: решенията и терапиите, които ние, лекарите, предлагаме, обикновено не са никак трудни и сложни!

„Всичко това вече е измислено“,

обича да казва мой приятел – техник, когато го повикам заради повреден уред или авария в жилището си, защото не знам как да спася положението. В повечето случаи той мигновено, небрежно и обиграно намира източника на проблема, посяга към някой от специалните инструменти и към напълно непозната за мене резервна част и… пералнята вече щастливо се е завърнала към въртящия се живот или пък парното отново е заработило. Привидно нерешимият проблем се решава на бърза ръка.

По сходен начин вършим работата си и ние, лекарите. Нужно ни е само да знаем къде е проблемът! И когато открием къде се е установил червеят (понякога в буквалния смисъл на думата), почти винаги се намира решение. При това ние сме винаги до вас и разчитаме на доверието ви. Знаем, че понякога се налага

човек да съблече не само тялото, а и душата си.

Но можете да сте абсолютно сигурни в следното: ние вече сме чували всичко това, видели сме много от тези неща и сами сме преживели някои от тях!

Хората, които имат смелостта да говорят за личните теми табу, знаят, че това не отнема част от достойнството им. Затова тази книга следва да е мотиватор за смелост. Бих искала да ви помогна да разберете какво се случва в тялото ви, когато по време на секс от влагалището ви се чуе любовно пръцване, когато след хранене стомахът ви изведнъж започне да ви говори или когато с ерекцията нещата не вървят толкова плавно, колкото досега; защо много от физическите дефекти, от които се чувствате неудобно, вероятно са съвсем

нормални или лесни за отстраняване.

И защо в подобни случаи трябва да направите посещение при лекар, а не да пристъпите към странни самодейни решения – като една млада и красива пациентка например, която поръчала от интернет разтвор за ецване на бучести брадавички и бенки и след самолечението се сдобила с ужасяващи белези.

Ще преминем през областите на четирите големи сетива, с които възприемаме табутата на нашето тяло: обоняние, осезание, зрение и слух. В края на тази книга се надявам да знаете следното: Не сте сами! Няма срамна мъка, която да не измъчва и други хора, само дето никой не говори за нея. Така че: приятно четене и обсъждане на темата!

Текстът е откъс от книгата на  д-р Яел Адлер „За това не се говори. Сбогом на телесните табута“. Книгата разказва компетентно, забавно и на достъпен език за всички „забранени“ зони в тялото ни и за темите табу.