Войната не ражда герои. Само жертви. Някои повече увредени, други – по-малко, но всички с белези, които се предават поколения напред като рани. А дали децата трябва да изкупват грешките на родителите си? Има ли съдба в нишките на историята или сами контролираме живота си? И дали наистина всеки нов човек започва отначало или носи товара на предишните човеци? Въобще, можем ли да избягаме от историята или сме обречени да я повтаряме?
Първият роман на Соня Тодорова е посветен на бягащия човек – винаги и навсякъде. И макар в центъра на историята й да са бягащите от Холокоста евреи, не е трудно да направим аналогия с всички клетници, които търсят спасение в движението, включително и днешните бежанци.
Въпреки че „Перлите на Ади Ландау“ е роман, който човърка в най-голямата рана на човешката история – Втората световна война, лекият език на Соня, липсата на поза на съдник у разказвача, остроумието й, истинските истории правят от книгата увлекателно четиво. Което силно напомня на „Крадецът на книги“ по ефирния си стил. Трагедиите, неминуеми за всяка война, не се размахват с назидателно изпънат пръст. Няма обвинения, нито подценяване на аудиторията. Животът продължава и след жестокостите на войната, а с него – любовта, срещите, бягствата…
Вероятно най-голямото богатство на романа са случките. Книгата проследява няколко истории, които разказва майсторски и сладкодумно. Толкова дефицитни са книгите с пълнокръвни сюжети в българската литература!
Огромните проучвания, които писателката е направила (вероятно и в изследване на собствените си корени), със сигурност ще й послужат и за следващите й романи. Защото колкото и да бягаш, миналото те преследва, нали?
0 Коментара