Рядко в съвременната литература се описва толкова тиха любов, като тази в новелата „Недоразумение в Москва“ (изд. „Колибри”) на Симон дьо Бовоар. Любов, граничеща с приятелско съдружие, която преминава над наивните юношески фантазии и избягва отегчителните примки на брака.
Макар да не е обгорена от страст и гръмки думи, в нея прозира могъщата истина за човешките несъвършенства в общуването с другия. И както самата Бовоар отбелязва още на първата страница: „Ако човек иска да общува, криво-ляво, успява.“
Новелата проследява Никол и Андре – застаряваща двойка французи, които посещават в Москва дъщерята на Андре от първия му брак. Сюжетът отстъпва пред впечатленията и скоро след средата се превръща в психологически портрет на двама интелектуалци в зенита на силите си, които осъзнават, че краят не е далече, а с него наближава и последната равносметка на отношенията им – защо все още са заедно – от страх да не останат сами или поради някаква истина, която все още осмисля споделеното пътуване.
Гласът на Бовоар звучи крайно актуално на фона на феминистките движения, които се разпалиха след ежедневно излизащите обвинения за сексуален тормоз. Героинята й Никол е жена, изпълнена с противоречия, която едновременно копнее и съжалява – за потърсената топлина и съгласие с Андре и за пропуснатите възможности. Възможно ли е една модерна жена да бъде свободна, без да умре в самота и трябва ли да се счита за провал мъжката утеха.
Бовоар не дава отговори, а честно споделя своите съмнения чрез героите си. Посредством умела смяна на гледната точка (точно 24 пъти) тя подарява на четящия честен поглед към мъжките и женските предразсъдъци, което често води до комични ситуации за страничния наблюдател, без да нарушава почтеността и човешката топлина на героите. Те са горделиви, тихи и разочаровани, пият водка и пушат твърде много, но освен това са способни да обичат и да бдят над близките си, когато мрачният час настъпи и самотата вземе превес.
„Недоразумение в Москва“ е писана през 1967 г. и е трябвало да бъде поместена в сборника „Сломената жена“, но по-късно Бовоар я замества с „Благопристойна възраст“, която също описва проблемите в комуникацията на възрастна двойка. Новелата е публикувана чак през 1992 г. в списание „Роман 20-50“, както отбелязва в послеслова си Елиан Табон.
Преодоляването на недоразуменията в една връзка е твърде скромна тема за писател-активист като Бовоар, затова мястото, където се развива действието – Москва от 60‘-те години – носи равнозначна тежест. Без да се впуска в политически анализи на ситуацията, Бовоар пренася на страниците тихото разочарование от социализма, сблъсъка с неговата немощ и отчайващия резултат, който би съкрушил всяка една парижанка – непреодолима и опустошителна скука!
Връзката на Бовоар с Жан-Пол Сартр трае над 50 години, накъсани с множество паралелни афери. Бовоар е открито бисексуална през голяма част от времето, което не унищожава топлината между тревожните им души. В „Недоразумение в Москва“, повече от всякъде другаде, е разкрита тайната на тяхното съдружие. Истината преди всичко.
„Колко хубаво е, че можем да си поговорим – каза тя. – Има двойки, които не умеят да си служат с думите, нищо чудно, че недоразуменията растат като снежна топка и в края на краищата помежду им всичко рухва.“
0 Коментара