Най-старите разказани истории датират отпреди хиляди години, когато писмеността не е съществувала.
В общ исторически план повечето от тях са били разказвани устно. Човекът не е еволюирал, за да чете, така че вероятно в нас има заложено нещо, което ни предразполага повече към слушането на истории.
Даниъл Ричардсън, психолог, University College London
Сериалите са новото кино, аудиото е новото видео, а слушането е новото черно.
Аудиокнигите и аудиосериалите застрашително връщат на сцената любовта към литературата и четенето, която липсата на време неуспешно се опита да задуши.
Не може да се отрече, че слушането на книги и пиеси има
забележително родословно дърво и благородно потекло.
Може би най-известното литературно аудиопроизведение (излъчено по радиото на 30 октомври 1938 г., в навечерието на Хелоуин) е „Война на световете“ на Орсън Уелс. То успява да предизвика масова паника в САЩ, убеждавайки огромен брой от хора, че слушат репортаж за действително нашествие от Марс. Според съобщенията във вестниците радиопостановката е била проследена от около 6 милиона души и поне една пета от тях са приели случилото се за пълна истина.
Началото обаче е поставено по-рано –
още на 16 февруари 1923 г. в ефира над Лондон прозвучават откъси от Шекспировите “Юлий Цезар”, “Хенрих VІІІ” и “Много шум за нищо”. Единайсет месеца по-късно – на 14 януари 1924 г. по английското радио е излъчена първата оригинална радиодрама. Тя се нарича “Опасност” и в нея се разказва за група работници, откъснати от света след злополука в мина, а неин автор е Ричард Хюз.
През същата тази година по радиото в Съветския съюз започват да се излъчват радиопостановки. Там ги наричат “изкуство на масите”, за разлика от световноизвестния писател Бертолд Брехт, според когото това е „изкуството на бъдещето”. През 1927 г. Брехт прави своята легендарна радиоадаптация на “Макбет”. Освен него аудиопиеси през годините са писали
Фридрих Дюренмат, Макс Фриш, Станислав Лем, Ъруин Шоу
и много други.
Първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир, е “Вампир” от Антон Страшимиров – (1932 г.), а през 1937 г. е обявен първият конкурс на Радио София за оригинална радиопиеса. Първа награда печелят Ангел Каралийчев и Матвей Вълев с “Великденска вечер”, излъчена на 26 декември 1938 г. Това е първата оригинална радиопиеса, излъчена по българското радио.
До края на 30-те години радиодрамата вече е широко популярна, а различните жанрове – от мистерии, трилъри до сапунени опери и комедии я превръщат в източник на
забавление за почти всички слоеве на обществото.
Пионери в бизнеса с аудиокниги – американската компания Caedmon Records – посяват „семената“ на съвременните аудиокниги със своя сборник стихотворения на Дилън Томас, прочетени от автора, въпреки че още през 1931 г. Американската фондация на слепите и Конгресната библиотека на САЩ създават програмата „Говорещи книги“, предназначена да осигури материал за четене на ветерани, ранени по време на Първата световна война.
В програмата са включени части от Библията, Декларацията за независимост, пиеси и сонети от Шекспир, както и и художествена литература от автори като
Ръдиард Киплинг, Джон Мейсфийлд и П. Г. Удхаус.
За мен слушането на книги започна още в детските ми години с драматизациите на класически приказки и книги за деца, записани на плочи, премина през първите истински аудиокниги, които чух – „По пътя“ от Джак Керуак, прочетена от знаменития актьор Дейвид Карадайн („Кунг Фу“, „Кил Бил“), и „Полет над куковиче гнездо“, прочетена от самия Кен Киси, и се приземи върху
платформата за аудиокнги Storytel.
Да слушам книгите, които обичам, на български стана за мен форма на свобода, която не познавах досега. Storytel предлага великолепно разнообразие от заглавия – повече от 50 000 книги на български, английски, руски и други езици, а приложението за телефон ти позволява да слушаш аудиокниги или да четеш електронни, дори когато не разполагаш с интернет.
Обичам новите форми на четене, обичам например факта, че нося цялата си библиотека винаги с мен на електронния четец, а сега се наслаждавам и на слушането на стотици книги, до които имам достъп с едно чукване по дисплея на телефона.
В някакъв смисъл слушането на книги ме връща отново в детството и ме кара да мисля за разказвачите на приказки около огъня от древността и за средновековните бардове.
Начинът, по който историята преминава през ушите, за да стигне право във фантазията, е по мое мнение чиста магия!
Откакто ползвам Storytel, няколко пъти съм търсил недостатъци на този формат за възприемане на книгите, но понеже не страдам от предразсъдъци, честно казано, не намирам нито един.
Аудиокнигите са достъпни
по всяко време и навсякъде, дори и в такива ситуации, при които четенето би било трудно или невъзможно (шофирането на автомобил е сякаш първото нещо, което изскача в ума на човек). Изобщо не искам да споменавам за количеството дейности, с които можеш да съвместяваш слушането на някоя аудиокнига и напълно адекватно да преживяваш съдържанието й, нещо повече: аудиокнигите могат да се възприемат много по-бързо от писмените книги.
Друго предимство на Storytel са аудиосериалите, които бързо водят до пристрастяване и са доста добра алтернатива на гледането на видео, когато очите ти са заети с друго.
В момента на платформата има пет преведени аудиосериала и три български, като всички те са писани специално за Storytel.
Четох някъде, че някои хора слушат книгата, докато четат текста й. Няколко пъти съм опитвал това и
ефектът е зашеметяващ –
по-силен от гледането на 3D филм, по-въздействащ от музика и по-забавен от видеоигра.
Като заговорих за игри, няколко пъти съм опитвал и една популярна игра – гадаенето чрез книги, само че сега превъртам текста на някой роман до произволно място, за да разбера какво ми е приготвила Съдбата. Истината е, че да чуеш пророчески думи, произнесени от добре модулиран глас, е едновременно стряскащо и смешно и със сигурност е по-яко от хороскоп. С целия ми възторг на новопосветен в екзотична религия поклонник мога да заявя, че слушам аудиокниги почти денонощно. Ако перифразирам Валери Божинов: „Слушането на книги е същото като четенето, но е слушане.“
И си заслужава чуването.
0 Коментара