„Стъкленият похлупак“ е едновременно спокойно и страшно пътуване, чиито спътници са стъклената и чиста депресия, творческите хаоси и всички момичешки въпроси, които всяка жена си е задавала някога. Колко е опасно да бъдеш самотен? Страшно ли е изобщо? Дали пък всички ние не сме близки в собствените си самоти?
Силвия. Естър. Виктория (Когато романът излиза, той е под псевдонима Виктория Лукас). Авторът, персонажът и псевдонимът се допълват и доизграждат като героини, характери и светове, за да създадат едно момиче, с което ще се сближи с всяка читателка. Ще види късове от вселените на приятелките си, ще се види отразена в огледалото на миналото, когато сексът, мъжете, жените, взаимоотношенията, алкохолът и светът на възрастните са били въпроси, които вълнуват съзнанието и отнемат съня. На моменти Естър е всяко момиче.
Започнах да си мисля, че водката ще бъде моето питие, открих го най-после. Нямаше вкус на нищо, но се хлъзгаше направо в стомаха ми като сабята на ножогълтач и ме караше да се чувствам властна и могъща като богиня.
Огромният Ню Йорк, който Селин беше описал като страшно изправен и надървен град, издигащ се зловещо към небето, приветства Естър, която е спечелила щедра стипендия и има възможност да учи в елитен университет, да бъде част от елита на литературата, поезията, писателската критика и да се докосне до всичко, за което мечтае всяка пишеща душа. Книгата не може да се резюмира. Това е книга на усещанията. На крехката Естър, която недоволства, страда, оглежда се в стъклената си депресия и плахо подава ръка от страниците, за да се сближи с читателя, да покани още някого под похлупака.
Кои са
нещата, които не могат да бъдат излекувани с топла вана?
Притъпява всичко, дори и кървящото сърце. „Ще си взема една гореща вана“, си мисли Естър, когато е нещастна. В кристалната, чиста и гореща вода тя се скрива от безкрайно шумния свят, който сякаш е претъпкан с празнота, толкова пълен с нея, че единственият начин човек да се справи, е да се скрие във ваната си и да потъне в усещането за кристалност и безтегловност. Изискват се усилия главата да остане над водата, но си струва спасението.
Героинята минава през време, в което депресията и съпътстващите я мракове, се лекуват с шокова терапия, която кара
душата, тялото, крайниците, умът и всичко останало да изтръпнат,
да се вцепенят, да бъдат в ступор. Естър много често и с грижовност мисли за самоубийството. Сякаш то е нейният таен любовник, за когото девственото момиче мисли по цял ден, копнее и старателно пази във вътрешния си свят. Силвия Плат умело и с небивала лекота успява да разказва за самоубийството с цялото спокойствие на света. Редовете, посветени на суицидния акт, носят тишина, спокойствие и някаква сигурност. Естър стои в любимата си вана, чудейки се какво точно да направи с ножчето. Гледа го, мисли, споделя. Пуска острието върху глезена и руква малко кръв. Слага лепенка и излиза от вкъщи. Следващият път ще се постарае повече. Акт, напомнящ на бърза и нежна целувка за „Лека нощ“.
Самата Силвия цял живот блуждае между живота и смъртта.
Вероятно и псевдонимът Виктория мисли за край на живота си. Всичката тази многопластова Тя се опитва да се бори със себе си, да излезе от задушаващия похлупак, да грабне възможност, да докосне живота, без да се страхува, че той може да я нарани, но накрая отново се озовава в коварната прегръдка на депресията.
Непосредствено след написването на „Стъкленият похлупак“ поетесата губи битката с депресията и се самоубива. След многократни опити и неистови душевни терзания Силвия Плат решава да сложи край на живота си, умирайки с глава, натикана в печката.
0 Коментара