Страдате ли от прекомерно мислене?

Всички живеем в силно напрегнат, свръхстимулиран, подчертано интелектуален свят. Прекаленото мислене пришпорва обикновените ни познавателни инстинкти. То започва тогава, когато мисловните ни процеси излязат извън контрол, и води до изтощение. Безкрайното анализиране на живота и самите нас обикновено се появява, без да искаме, не можем да го спрем и ни унищожава. В обичайната си дейност мозъкът ни помага да решаваме проблеми и да разбираме нещата по-ясно, но прекаленото мислене прави обратното.

Независимо дали ще го наречете притеснение, безпокойство, стрес, размишление или дори обсебеност, качеството, което характеризира прекомерното мислене, е, че ви кара да се чувствате ужасно и не ви помага по никакъв начин. В класическия случай то често се засилва или се върти непрестанно в кръг, а мислите изглеждат натрапчиви.

Страдате ли от прекалено мислене?

Понякога може да ни е трудно да осъзнаем, че това всъщност е проблемът, тъй като свръхмислещите доста сполучливо успяват да убедят себе си, че текущото им притеснение поглъща всичко… докато следващото всепоглъщащо притеснение не го замести. Натрапчивите мисли със сигурност могат да бъдат симптом и израз на други състояния на психичното здраве – като генерализирана тревожност или депресия, но истината е, че и без тези състояния пак може да мислим твърде много.

Прекаленото мислене е изключително вредна умствена дейност, независимо дали се изразява в анализиране, преценяване, наблюдаване, оценяване, контролиране или безпокойство – или всички заедно!

Трябва да знаете, че

прекаленото мислене е станало проблем за вас, ако:

често улавяте, че сте ангажирани със собствените си мисли във всеки един момент;
се заемате с метамислене, тоест мислите за мислите си;
полагате усилия да контролирате или насочвате мислите си;
сте разстроени или не харесвате спонтанните мисли и често чувствате, че някои мисли са нежелани;
често усещате мисленето като борба между конкуриращи се импулси;
често поставяте под въпрос, съмнявате се, анализирате или съдите мислите си;
в случай на кризи често се обръщате към себе си и мислите си като източник на проблема;
сте съсредоточени върху това да разберете мислите си и се ровите във вътрешната работа на ума ви;
имате проблеми с вземането на решения и често се съмнявате дали сте взели правилното решение;
има много неща, за които се притеснявате и тревожите;
се улавяте, че многократно се отдавате на негативни мисловни модели;
понякога чувствате, че не можете да спрете да се връщате към дадена мисъл отново и отново, дори когато тя е в миналото и вече нищо не може да се направи по въпроса.

Разбира се, някои от гореизброените качества безспорно са добри – не искаме ли всички да култивираме по-добра осъзнатост и внимание? Не е ли добре да поставяме под съмнение необмислените си реакции и да си задаваме важните въпроси, за да можем да вземаме по-добри решения? Същността на свръхмисленето е в името – тоест, когато мислим за, над и отвъд това,

което е полезно за нас.

Мисленето е прекрасен дар. Способността да отразяваме, анализираме и разследваме дори собствените си мисловни процеси е може би най-определящата характеристика на човешкия вид и причината за много от нашите успехи. Мисълта не е враг. Нашият мозък е изключително полезен инструмент, но когато мислим твърде много, ние само подронваме авторитета му.