Гледах по телевизията шоуто „Като две капки вода” и се сетих, че миналата година си купих от панаира на книгата „Цивилизацията на зрелището” на Марио Варгас Льоса. Първата ми книга на майстора от Андите беше „Леля Хулия и писачът”. Тя се появи по книжарниците в София преди 40 години. Заедно с „Швейк” и „Дванадесетте стола”, за мен тя си остана най-смешната книга. Разказва за графомана Педро Камачо, производител на радиопиеси, радващ се на небивалия интерес на цялото женско население – от домашните прислужнички до госпожиците от хайлайфа, който „пише, че пише и мислено вижда как пише, че пише, че пише и може да си спомни, че е писал, че пише …” и пророчески предвиди „Цивилизацията на зрелището”.
Днес тя – цивилизацията на зрелището – залива и България, като рискува да ни потопи. „Биг Брадър”, „Черешката на тортата”, „Шоуто на Слави”, „Комиците”, Мара Отварачката, Азис, Кънчев, Рачков, Патрашкова, Райкова, Паскалева създадоха една цяла, нова цивилизация, в чиято ценностна система първото място се пада на забавлението, а веселието и бягството от скуката са всеобща страст. Те обезличиха високата култура, хвърлиха всички във фриволно настроение, а скандалната, безотговорна, клюкарска журналистика процъфтя. Като резултат тиражът на жълтия „Уикенд” достигна 350 000, а агонията на бутиковия елегантен вестник „Култура”, с неговите 1000 верни читатели, завърши с летален изход.
Разликата между културата в миналото и забавлението в наши дни е, че по-рано замисълът на произведенията е бил те
да надживеят своето време, да пребъдат,
да продължават да живеят и в следващите поколения, а днес творбите се създават, за да бъдат незабавно употребени и да изчезнат-като пуканките и вафлите.
Достоевски, Томас Ман, Фокнър, Борхес и Джойс са писали книги, предназначени да победят смъртта, да надживеят своите автори и все така да увличат и да въздействат на читателите в бъдещето. А турските сериали, боливудските филми и концертите на Шакира са създадени да съществуват, само докато трае изпълнението им, после да изчезнат и да освободят място за следващите, също толкова забавни преходни продукти. Когато културата запрати мисленето при вехториите в килера и замести идеите с образи, литературните и художествените произведения биват приемани или отхвърляни според рекламните техники и условните рефлекси на публиката, лишена от защитни механизми срещу
пазарния шантаж и изнудването,
на които стават жертва.
Когато стойността на културния продукт се диктува от вкуса на широката публика, твърде често писатели и художници с ограничена или нищожна дарба, стига да умеят да привличат вниманието и да са майстори на рекламата, самоизтъкването и заиграването с най-ниските страсти на публиката, достигат необикновени висоти на славата. Те са възприемани от некултурната маса като изключителни автори, а творбите им са сред най-търсени и масово разпространявани.
Внимание от медиите получават единствено онези, които са готови да се само рекламират или самоизтъкват, а не да отстояват принципи и ценности. Обществото на зрелището се интересува от твореца, само ако той се включи в модната игра и се прави на шут.
В наши дни никой не се впуска в дръзки литературни предизвикателства като тези на Джойс, Виржиния Улф или Рилке. Културата около нас не предразполага, а по-скоро обезсърчава подобни самоотвержени усилия, родили върхови творби, изискващи от читателя
толкова мисловно напрежение, колкото е вложил авторът
Днешните читатели настояват за лесни книги, за да се развличат, а това оказва натиск върху писателите и ги тласка единствено в тази посока.
Но повърхностната култура, културата на играта и позата, не е достатъчна, за да замести убежденията, митовете, тайнствата и обредите на религиите, устояли на изпитанията на вековете. Празнотата на живота, останала на мястото на вярата, може да запълни само високата култура-изкуство, литература, философия, наука, защото тя не бяга от проблемите, а се изправя срещу тях в търсене на сериозни, а не игрови, отговори на големите загадки, въпроси и сътресения, белязали човешкото съществуване.
0 Коментара