Цветелина Цветкова, „Лейди Гергана“: Смехът е най-добрият лечител

Писателката Цветелина Цветкова е родена и израснала във Видин. Носи Северозапада в сърцето си и това е ясно за всеки, който се докосне до трилогията й „Лейди Гергана“. В нея тя разказва за приключенията на шашавата и много симпатична кметска дъщеря и нейните приятели. Историите са написани на автентичен диалект, което ги прави още по-въздействащи и смешни.

Цветелина Цветкова е завършила „Психология“, но професионалният й път е най-вече свързан с телевизията. Години наред работи за едни от най-популярните риалити формати у нас. Била е и част от екипите на ТВ сериали.

Цветелина Цветкова е автор на книгите – „Лейди Гергана“ (2019), „Зелената жилетка. Разкази“ (2021), „Лейди Гергана 2“ (2022) и „Лейди Гергана 3“ (2023).

Как започна лятото на Цветелина Цветкова и Лейди Гергана? Накъде води пътят – към морето или към Северозапада, има ли нови истории за разказване?

Моето лято започна още в началото на юни. Тогава имам рожден ден и по традиция ходя в Синеморец, докато е още празен. Последните години обичам празно море, да си е само за мен. Избягвам тълпите и лудницата. Сега пак заминавам към морето на къмпинг и после през август имам планове да пообиколя Северозапада. Има толкова много места, които не съм посетила там. А истории – с лопата да ги ринеш. На път винаги става нещо интересно. А аз винаги съм жадна за нови истории.

Тази седмица в платформата за аудио и е-книги Storytel излиза в аудио вариант Лейди Гергана 3. Докъде ни отвеждат приключенията на шантавата и много симпатична кметска дъщеря от Северозапада?

Време беше цялата тумба около Гергана да тръгне на път. Цялото село заминават за Англия. Това е едно приключение пълно с обрати, комични и инфарктни ситуации се редуват през цялото време, изобщо е пълна лудница. Насред цялата дандания обаче, тя осъзнава много неща за себе си, започва да си задава екзистенциални въпроси и дори успява да си отговори на много от тях. Като цяло в третата книга Гергана е доста по-зряла и променена. Но все така шашава.

В Storytel книгата, както и първите две части от поредицата, звучи с Вашия глас. Как стигнахте до решението да я запишете сама?

Мисля, че никога не е имало опция друг да я чете. От Storytel директно ме попитаха искам ли да запиша книгата с моя глас. Аз хем осъзнавах, че няма кой друг да я запише, хем имах огромни притеснения това да съм аз, защото имам говорен дефект и не мога да изговарям правилно половината от съгласните букви в азбуката. Когато я чета на живо пред публика, е едно, някак може да се замаже дефекта със смях, със самоирония, че шъшкам и съскам и всички дружно да се посмеем. Когато е запис обаче, нещата не стоят точно така. Затова имах притеснения. Но хората от Storуtel явно не се притесняваха от това и аз много се радвам, че успяха да ме убедят да го направя. Първият тонрежисьор, с когото записвах, ми каза, че аз съм в топ десет на най-добрите диктори, с които е работил въпреки „вокалните несъответствия“, както ги нарече той. А след това ме попита как успявам да спя с всичките тези глупости, които ми ражда главата. На паузите го чувах как се смее. Беше много хубаво преживяване.

Каква е разликата в преживяването да напишеш книга и после да я озвучиш? Къде е забавното и къде е трудното?

Големият зор е да я напишеш книгата. Да измислиш историята, да създадеш образите. Това си е едно пътуване пълно с възходи и падения. Великото чувство, когато просто се излива и ти си само проводник, който пише на клавиатурата бързо, докато не е изчезнало, и дългите дни на блокаж и липса на идеи, които могат да те докарат до лудост. И накрая, когато я завършиш и напишеш “Край” на последната страница, сядаш облекчен и си казваш: „Боже, можех да я напиша много по-хубаво“. И така всеки път. Това чувство наистина е фантастично. В интерес на истината, мислех, че записът ще е много по-лесен. Все пак вече бях чела книга много пъти пред публика и нямаше да ми е за първи път. Оказа се, че не е толкова лесно. Имах доста затруднения, все пак не съм професионален актьор. Има си пинизи, дишания, упражнения, които те владеят, а аз не. След първия ден ме болеше устата, имах чувството, че езикът ми е подут и чак мозъкът ми пулсираше. Не исках, а и не можех да говоря поне три часа след записа. После посвикнах. Мисля, че се получи.

Докато пишете историите на Лейди Гергана, случвало ли се е да чувате гласа й, все едно тя ви говори, а вие записвате? И истина ли е, че в един момент героите заживяват свой собствен живот?

Толкова много пъти съм я чувала в главата си. Познавам гласа й. Когато тръгвам да описвам ситуация, си мисля как би постъпила лейди Гергана тук. Имала съм страхотни идеи за сцени, които не съм включила в книгата, просто защото тя не пасва там или това не е за нея. Макар че в момента не се сещам за ситуация, с която тя не би се справила. Заживя си собствен живот тя, определено. Пое си по пътя много уверено и хората се влюбиха в нея. Тя си е отделна личност извън мен.

Какво харесвате най-много в Лейди Гергана и приличате ли си с нея по нещо?

Харесва ми това, че е смела. Може би на мен тази смелост много ми липсва. Харесва ми, че не се страхува да отстоява себе си, да си казва нещата, както ги чувства. Освободена е. Тя е много добър човек, състрадателна е, грижовна, принципна. Най-много си приличаме по това, че и двете използваме хумора като защитна реакция и като помощно средство, за да преминаваме по-леко през препятствията в тоя чуден шантав живот.

Лейди Гергана често кара читателите и слушателите да се смеят с глас. Според Вас смехът лекува. Получавали ли сте обратна връзка от някого за това как му е помогнала Лейди Гергана в труден момент?

Определено смехът е най-добрият лечител. Хората наистина имат огромна нужда да се смеят. И не е много лесно да ги разсмееш наистина. Непрекъснато получавам обратна връзка от хората, които са чели или слушали Лейди Гергана. И точно тази обратна връзка ме накара да напиша втора и трета част. Аз нямах намерение да пиша трилогия. Хората си я поискаха. Те я носят със себе си в болницата, препрочитат я или я слушат, когато им е тежко. Случвало ми се е да ме спират на улицата и да ми благодарят, че съм ги измъкнала от депресия, или че благодарение на Лейди Гергана са минали през много труден период. Това е най-хубавата част от целия процес. Това ме кара да вярвам, че всичко това има смисъл. Много е хубаво, много.

Понякога обаче през шегата и смеха успяваме да си кажем едни от най-важните неща в живота. Какво успяват да ни кажат героите Ви отвъд смеха?

О, да. Това е най-добрият начин да накараш някого да се замисли. Не когато го критикуваш, не когато му натякваш нещо, а когато го накараш да се отпусне и да се чувства добре. То е като медитацията. Пускаш си я да върви и може и да си заспиш, тя си действа на подсъзнателно ниво. Така е и със смеха. А това че Лейди Гергана е написана на диалект, ми дава още по-голяма свобода. Както когато псуваш или си вулгарен на чужд език, просто не го усещаш толкова силно, колкото на твоя собствен. Диалектът засилва ефекта. И това ми дава свободата да говоря смело за най-простичките неща в този наш живот. Ние, за съжаление, живеем в едно време на Нелюбов и това е най-големият ни проблем. За това говорят моите герои – колко е важно да се обичаме, да се подкрепяме, да бъдем емпатични. Да си говорим, да се слушаме, да не приемаме толкова сериозно себе си. Най-простичките и най-важните неща в живота. Защото те са ключът към това щастие, което толкова много жадуваме да ни се случи. А то е в нас, просто трябва да се погледнем.

Какво би пожелала Лейди Гергана на читателите си и слушателите си за лятото?

Пийте повече вОда, глейте си кефа и недейте да се пристисквате. Отпущете е таа душа, лето е и е много убаво.

Ако досега не сте слушали аудиокниги и все още не сте пробвали Storytel, до 5 август можете да се възползвате  от специално лятно предложение, което дава 60% отстъпка за първите 3 месеца от абонамента на всички нови и неактивни потребители. Активирайте абонамента си и ще можете да слушате и четете неограничено над 500 000 заглавия  само за 6 лева месечно.