Васил Панайотов е ясен, недвусмислен талант. Бог го е докоснал. Може да пише. Има енергия. Хъс. Топки. Интензитет. Някакъв звяр вътре. Тропа и напира. В „Убиец“ този звяр малко се е поразходил из клетката, да види дали е толкова страшно.
Книгата изглежда брутална, изпълнена с лайна, сперма, анален секс, платено гей порно, свършване върху курортистка в автобус, мръсотия един вид. (Казах ли „лайна“?) Както и с блестящи лафове, каламбури, заигравания с клишетата на обремененото ни съзнание.
Това е изключително стегната, кинаджийски написана книга, макар че за мен лично не достига до размерите на бруталното в „Отвътре“ на Радослав Парушев. Така или иначе, си е като един разказан филм.
На пръв поглед ми се стори много свежа, но непълна и недовършена. На втори (размисъл) я намерих за още по-интересна, с ясна концепция и особено хитра фабула. И най-вече с важна тема, която всички ни удря в корема:
Кои сме ние? Този живот харесва ли ни? Какво получаваме срещу свободата? Какво е свободата, всъщност? В капанчето освен къща, домашна помощница, жена-приятелка, две деца, няколко любовници и дневен оборот от магазини, имаше ли още нещо? Сиренце по вкус поне?
Книгата е мног cool, но се плъзга точно по тази си лайснa. Оглежда се толкова влюбено във фразата и гъзарията си, че аха да се удави в нея. Да не говорим за люшкането между сатира и драма. Не може да реши какво е, май.
Темата за мъчително убитото дете е почти невидим фрагмент, който зорлем довежда до изненадващия финал.
Героят е видимо софийски гъзар с най-удобния лайфстайл на света, който в рамките на 17 дни в търсене на свободата успява да се сведе до закоравял клошар, крадец, хаотичен безпътник. Пътьом минава и през един нелеп сблъсък с мафията. Руската мафия.
А, да не забравя. А в къщи чисти с четка две тоалетни – всяка събота, до блясък. Като един Мистър Пропър в облекло на яхтен юнга.
Ма верно?
И тъй съвсем естествено в екзистенциалния си бунт го докарва до платен гей секс в порно? (Че как се отърва в това естествено развитие без „бяло“? Да се чудиш направо…)
Ако трябва да му влезем в стила: Панайотов пише яко. Вероятно като се запъне, а и покопае малко с редактор, който го дъвче по подобен начин, от литературните му топки ще се стеле пара като от потен жребец насред снежна тундра. За наша всеобща бъдеща радост.
Това е само preview of coming attractions. Трейлър, според мен.
Текстът е препечатан от страницата на авторката във Фейсбук с нейно разрешение.
0 Коментара