В кафенето „Бек дьо Газ“ на хълма „Монпарнас“ в Париж, в един мрачен ден на есента на 1933 година седят Жан Пол Сартър, Едмонд Хусерл и Мартин Хайдегер. Малко по-късно към тях ще се присъединят Албер Камю, Симон дьо Бовоар и Карл Ясперс. В този миг обаче кайсиев коктейл пият и се карат само те, бащите на екзистенциализма, феноменологията и фундаменталната онтология.
В книгата на Сара Бейкуел „В кафенето на екзистенциалистите, една от 10-те най-добри книги на 2016 година, най-добрата, според „Ню Йорк Таймс“, забавно, остроумно, леко хапливо, се разказва как в барчетата и джаз-клубовете на Левия бряг на Сена, в съпровод на музика, алкохол и вицове, се раждат най-влиятелните философски течения на първата половина на XX век.
Сартър, Нобелов лауреат: „Погнусата“, „Битие и нищо“, след наблюдения над келнери установява, че да си келнер означава да играеш ролята на келнер. Да ходиш като келнер, да се усмихваш като келнер, да прибираш пари като келнер. Келнерът се нуждае от тази роля, за да бъде част от обществото. Така Сартър създава основния принцип на екзистенциализма: „Съществуването предхожда същността“. Човек се ражда без да притежава самоличност. Той се формира в резултат на своите избори, а не благодарение на Бога, и във всеки момент сам създава своята същност.
Любовницата му, Симон дьо Бовоар развива тази мисъл с идеята, че „жена не се раждаш, жена ставаш“, върху която стъпват феминизмът и джендър философията.
До екзистенциалистите се смята, че търсенето на Бога, религията и философията се основават на страха от смъртта. Тяхната етика призовава да се живее „автентично“, без да се бяга от мисълта, че човек е смъртен. Фундаменталната онтология на Хайдегер: „Битие и време“, приема човешкото съществуване за битие към смъртта. „Да приемеш отговорността да живееш смислено в сянката на смъртта е не само най-достойният, но и единственият начин на съществуване“. Житейската концепция е онагледена с виц: Собственик на галерия се обръща към художник: Имам добра и лоша новина. Клиент ме попита дали си от художниците, картините на които поскъпват след смъртта им. Когато му отговорих утвърдително, ги изкупи всичките. А каква е лошата новина? Той беше твоят личен лекар.
Феноменологията на Хусерл: „Философията като точна наука“, се стреми да опише действителността, така както я възприема и разбира човешкото съзнание, а не както я обяснява учените. Емпатията е начин на познание, който се стреми да проникне в преживяванията на друго човешко същество и така да разбере света.
И тази идея може да се илюстрира с виц: Жена отива при доктора, също жена: Имам сексуален проблем, мъжът ми не ме възбужда. Доведете го утре. На другият ден жената идва със съпруга си. Докторката го кара да се съблече. Преглежда го и се обръща към съпругата: Здрава сте, и мен не ме възбужда.
0 Коментара