„През годините награда Man Booker e била печелена от много хубави книги, но тази година я присъдихме на шедьовър“, казва председателят на журито на Man Booker за 2014 година и, честна дума, в случая това не е евтина реклама. Тази книга е голяма!
Романът на австралиеца Ричард Фланаган при пръв прочит разказва две преплетени истории – за любов и за война. Но всъщност книгата е за умението на човека да се съхрани, да пренапише миналото си, защото е имал нещастието да го преживее и трябва да продължи, нагърбил товара му.
През 1941 г. младият военен лекар Дориго Еванс се влюбва за пръв път. И точно тогава войната го поглъща заедно със света, в който живее, и го запраща на далекоизточния фронт, откъдето попада в ада на японски трудов лагер. Военнопленниците строят в сърцето на джунглата железен път между Тайланд (тогавашен Сиам) и Бирма – малтретирани от пазачите си, гладни, изтощени и болни, но вкопчени, за да оцелеят, в някакъв бленуван стремеж, в приятелство и спомени за родина и близки. Насред целия този мрак Дориго се крепи единствено от надеждата да се види отново с Ейми, съпругата на чичо му, с която го свързва болезнена страст, зародила се преди той да замине за фронта.
Петдесет години по-късно, попрегърбен под ореола на публичния си образ на най-прославения австралийски герой от войната, изтъкнат хирург и известен с похожденията си бонвиван, той с удивление размишлява над своята одисея и, проклинайки лъжовността на спомените, се мъчи да намери отговор на въпроса как и защо е стигнал дотук.
Далече на север, на един друг остров, японските военни надзиратели на Дориго Еванс и другарите му оцеляват в свят, който ги е обявил за престъпници, макар те да са се придържали към всяка буква от моралния кодекс на своя император.
Дали ужасът на войната прави от хората чудовища или именно жестокостта на човеците рисува най-черния мрак? Нашите постъпки не са ли плод на обстоятелствата или ние и само ние сме отговорни за света? Може ли честта да оправдае бездушието? Колко лица може да побере един единствен човек?
Романът на Фланаган е изпълнен с тихата тъга на познанието, но без излишни сантименти. Войната не носи само смърт, много по-тежък е животът, който оставя след себе си.
„Цивилизацията всеки ден извършва престъпления, за които отделният човек би лежал в затвора до живот. Човек никога не е свободен от света, да споделяш живота, означава да споделяш вината“, пише Фланаган.
0 Коментара