Желанието за съхраняване на младостта винаги е съществувало. Известно е, че Херодот пръв споменава извора на вечната младост през V преди н.е. Алчните испанци и португалци, завладели Латинска Америка през XVI век, търсели Ел Дорадо – града от чисто злато, където децата играели на топчета с изумруди и рубини, и Извора на младостта, чиито чудотворни води заличавали пораженията на старостта. Не открили нито едно от двете. Вече никой не вярва в Ел Дорадо, но миражът за вечната младост продължава да съществува, с помощта на цял арсенал от средства за онези, които могат да си ги позволят: хапчета, витамини, диети, гимнастики, хирургия и дори ампули с плацента и инжекции с човешка кръвна плазма, които така биха се усладили на Дракула. Всичко това май не е съвсем безполезно: доказва го факта, че живеем с трийсет години повече от нашите баби и дядовци, но по-дълъг живот не означава по-добър живот. Всъщност дълголетието има висока социална и икономическа цена от индивидуална и от планетарна гледна точка.
Дейвид Сенклер, биолог, професор по генетика от Медицинското училище в Харвард и автор на редица книги, твърди, че остаряването е болест и следва да бъде третирано като такава. Неговите експерименти на молекулярно ниво са успели да спрат, а в някои случаи и да върнат назад процеса на стареене при плъхове. Той казва, че вече съществува необходимата технология, за да можем в близко бъдеще да избягваме симптомите и старческите неразположения, като се храним с растения и взимаме по едно хапче на закуска. На теория бихме могли да живеем до 120 години в добро здраве и с ясно съзнание.
Засега, докато Сенклер не премине от плъхове на хора, тайната на продължителната младост може би е в поведението, както казваше майка ми и както бе потвърдено от София Лорен, италианската богиня на киното от 50-70-те години. Споменах за нея на моите внуци (всичките вече са големи хора), но те нямаха предстая коя е; не се учудвам, те не знаят и кой е Ганди. Запознах се със София Лорен на Зимната олимпиада в Италия през 2006 г., когато ни се падна да носим, заедно с още шест жени, олимпийското знаме на стадиона.
София изпъкваше в групата като паун сред кокошки.
Не можех да откъсна очи от нея, тя беше сексуалният символ на цяла епоха и на седемдесет и няколко години все още изглеждаше зашеметяващо. Каква е формулата за непобедимия ѝ чар и нейната младост? „Щастието“, каза тя в едно интервю за телевизията и допълни:„Всичко, което виждате, го дължа на талярините”. В друго интервю заяви, че тайната била в добрата осанка. „Вървя винаги изправена и не издавам старчески звуци, никакво пъшкане, вайкане, кашляне и тътрене на крака.” Поведение беше нейната мантра. Старая се да следвам съвета на София по отношение на осанката, но що се отнася до талярините, опитах и наддадох пет кила.
Няма нищо лошо в това да остарееш, като изключим факта, че Майката Природа елиминира възрастните. Щом минем репродуктивната възраст и отгледаме издънките си, вече сме за изхвърляне. Може би има затънтени краища, например някое незнайно селце на Борнео, където възрастта е на почит и никой не иска да се гледа млад, всички предпочитат да са стари, за да ги уважават, но по нашите ширини положението е съвсем различно. Днес предразсъдъкът срещу възрастта се отхвърля така, както преди десет години се заклеймяваше сексизма или расизма, но кой ти обръща внимание. Съществува внушителна индустрия против стареенето, сякаш да остарееш е недъг на характера.
Преди човек навършваше пълнолетие на двайсет години, на четиресет вече навлизаше в зрялата възраст, а старостта започваше на петдесет.
Днес юношеството се простира до края на трийсетте или четиресетте,
зрелостта настъпва някъде към шейсетте, а старостта настъпва чак към осемдесетте. Младостта се удължи за удобство на т.н. baby-boomers, поколението, родено след Втората световна война в Съединените щати, определило по своя преценка редица аспекти на културата през последния половин век.
С други думи, макар и да се вкопчим в илюзията за младостта, повечето хора на моята възраст вървят с едри крачки към старческата немощ и всички ще си отидем преди предразсъдъкът срещу старостта да отпадне.
Няма да успея да се възползвам от научните постижения, но моите внуци със сигурност ще доживеят до сто години в отлична форма. Достатъчно ми е да остарявам весело и за тази цел си имам няколко правила: вече не правя лесно отстъпки, сбогувах се с високите токове, диетите и търпението с глупаците и се научих да казвам НЕ на това, което ми е неприятно, без да се чувствам виновна. Сега живея по-добре, но отдихът на воина не ме привлича, предпочитам да запазя малко жар в съзнанието и в кръвта.
Моята лична тайна за пълноценен живот и щастлива младост не са толкова осанката и талярините, както препоръчва София Лорен, а по-скоро състезанието с моята приятелка Олга Мъри. Представете си
девойка на деветдесет и четири години, без очила, слухов апарат и бастун,
облечена в крещящи цветове и обута с маратонки, която все още кара колата си, но само напред и без да сменя скоростите. Тази дребничка, енергична и пламенна дама има една цел, която направлява съдбата й, запълва дните ѝ и я поддържа млада.
Историята ѝ е впечатляваща, но ще трябва да я резюмирам; потърсете я, моля, в интернет, за да научите повече за нея.
Снимка Nepal Youth Foundation
Заслужава си. Олга овдовя на шейсет и няколко години и реши да тръгне да катери планините на Непал. Там паднала, счупила си глезена и се наложило шерпът, който я придружавал, да я пренесе на гръб в кош до най-близкото село, което се оказало крайно бедно и затънтено. Там, докато чакала превоз, който да я откара до града, Олга присъствала на фестивал. Селяните приготвили храна с малкото, с което разполагали и облекли най-хубавите си дрехи, имало музика и танци. Скоро пристигнали автобуси от града с агенти, които идвали да купуват момиченца между шест и осем години. Родителите им ги продавали, понеже нямали с какво да ги хранят.
Агентите плащали колкото за две кози или прасе сукалче и отвеждали децата с обещанието, че ще живеят в заможни семейства, ще ходят на училище и ще се хранят добре. В действителност ги продавали като kamlaris, вид форма на слугинаж, близка до робството. Тези kamlaris щели да работят без почивка, да спят на пода, да ядат огризките от храната на семейството, да израснат безпросветни, болни и покорни, щели да бъдат малтретирани и нямали да имат достъп до образование и здравни грижи. Такава щяла да е съдбата на късметлийките. Останалите щели да бъдат продадени на бардаците.
Олга осъзнала, че дори да даде всичките пари, които носела със себе си, за да купи две момиченца, нямало да има смисъл да ги върне на семействата им, защото те пак щели да ги продадат, но твърдо решила да помогне на клетите kamlaris.
Това се превърнало в мисия на нейния живот.
Знаела, че ще трябва да се грижи няколко години за момичетата, които успее да откупи, докато сами си стъпят на краката. Върнала се в Калифорния и създала благотворителната организация Nepal Youth Foundation (www.nepalyouthfoundation.org), за да осигурява покрив, образование и здравни грижи на експлоатирани деца. Олга е избавила близо петнайсет хиляди момичета от домашно робство и е успяла да промени културата в страната. Благодарение на нея правителството на Непал обяви за незаконна практиката kamlari.
Олга има и други не по-малко впечатляващи програми, няколко приюта за сираци или изоставени деца, училища и клиники за хранене към няколко болници, където майките се обучават как да изхранват семействата си с наличните продукти, като добре ги балансират и приговят. Виждала съм снимки от преди и от след това. Едно гладно дете, кожа и кости, което не може да върви, месец по-късно вече играе с топка.
Фондацията на Олга построи образцово село в предградията на Катманду с училище, работилници и къщи за деца във висок риск. Името идеално му приляга: Олгапури, селото на Олга. Как ми се ще да можете да го видите! Това е най-веселото място на планетата. Хиляди непалски деца боготворят тази чудесна жена и като казвам хиляди, не преувеличавам. Когато тя пристига в Катманду, на летището има тълпа от деца и младежи с балони и гирлянди от цветя, дошли да посрещнат своята Мама.
На нейната напреднала възраст Олга е толкова здрава и енергична, че пътува два пъти годишно от Непал до Калифорния (шестнайсет часа в самолета и още толкова за прекачвания и чакания по летища) и работи неуморно, за да финансира и наблюдава проектите си. Заговори ли за своите деца, сините ѝ очи страстно заискряват. Тя е винаги усмихната, винаги доволна, никога не съм я чувала да се оплаква или да обвинява другите, излъчва доброта и благодарност. Олга Мъри е моята героиня. Като порасна, искам да стана като нея.
0 Коментара