– Тарт тропезиен, моля.
– Добър избор, мадам. Сладкишът на Бриджит Бардо! Винаги го приготвя на гостите си. Казват, че рецептата е нейна.
* * *
Преди шестдесет години…
По това време в този малък град се родиха две легенди. Даже три. Всъщност много повече, но тази, която изпревари всички, беше за един сладкиш.
Последното априлско утро на 1955 година беше чудесно. На пристанището рибарите вече бяха разпродали сутрешния улов. По улиците притичваха деца, изпратени да купят хляб, а единственият пощенски служител изпълняваше обичайните си задължения и разнасяше вестници и писма до обитателите на средиземноморското рибарско селище Сен Тропе. Както винаги, животът тук си течеше мирно и тихо. Обичайно през лятото от Париж идваха по някой-друг почиващ и още толкова художници. Но напоследък
нещо се случваше в това спокойно градче.
Започнаха да пристигат едни по-различни млади мъже и жени. Мотаеха се на групички по цял ден, а вечер се излежаваха на плажа и дрънкаха на китара. Хората не бяха свикнали с такива работи, а кметът ги успокояваше, че след тежките години на войната това оживление е божия благословия за всички жители. Само че Сен Тропе вече беше започнал да се задъхва от човешкия наплив. Ето че в централните вестници писаха, че и писателката Колет се стяга да дойде в градчето за една, както я беше нарекла, „вълнуваща ваканция“. И съвсем скоро я видяха преметнала крак връз крак, с цигара в ръка, седнала в кафето на площада пред кметството, а около нея жужаха фотографи и журналисти.
В късния следобед на този априлски паметен ден кметът с гордост разгласи, че в Сен Тропе ще снимат филм. Обадил му се един, който се казвал Роже Вадим, и поискал разрешение. Разбира се, срещу съответното заплащане. Ако няма да рушат, ако няма да правят скандали и да скапват живота на гражданите, защо не.
Да заповядат.
Кметът малко се смути, когато разбра, че филмът ще се казва „И Бог създаде жената“, но получи уверение от Роже Вадим, че няма да има нищо непристойно. Каза и името на главната актриса, някоя си Бриджит Бардо, но това нищо не говореше на местния управник. Спомена, че всички я наричали БеБе. Кметът само вдигна рамене в опит да покаже, че му е все тая.
И запристигаха всякакви кинаджии. Кой с междуградския автобус, кой с кола, а някои и с камион. Разтърчаха се из уличките, заеха всички възможни свободни квартири и напълниха кръчмата. Започна да става доста шумно. На площада пощальонът разпространи дочута снощна история как били видени на плажа. Свирели много хубаво с китарите си, а по някое време една русокоса красавица скокнала и започнала да танцува боса около огъня, вдигала неприлично крака и замятала високо полите си.
– Ей така, някак си – показа пощенският служител.
– Ааа! – загрижиха се наобиколилите го домакини. – По-добре е да идват художници, че никого не безпокоят. Помните ли скъпия ни Анри Матис? – разтъжиха се всички.
Кметът взе случая присърце и покани Роже Вадим. Наблегна на това, че Сен Тропе е на седемстотин и шест километра от поставената пред Нотр Дам в Париж нулева точка на всички пътища във Франция. А това означавало, че нравите в двете населени места се различават и че гостите трябва да се съобразяват. Роже Вадим прие без резерви забележката и за всеобщо въодушевление на свой ред го информира за
голямата слава, която очаква този филм,
артистите и самото Сен Тропе. Той сподели с кмета и съветниците му, че още решават въпроса с доставката на храна и напитки по време на снимките. Единствен Александър Мика, който държал хлебарницата на площада, се бил решил на тази стъпка. Кметът кимна одобрително и обясни, че Александър Мика е разбран човек. Бил поляк и дошъл в градчето преди няколко години. Харесало му и се установил. Хората го ценели и уважавали и добре е направил господин Вадим, че е ангажирал местен човек. Роже въздъхва облекчено. Отново бе спечелил благосклонността на кмета и снимките най-накрая можеха да започнат.
Истината беше, че Александър Мика не прие веднага предложението. Замисли се, тъй като досега не бе подсигурявал такова голямо и продължително събитие. В ежедневието той правеше хляб и немного сладкиши, защото тукашните жени приготвяха „тайните“ рецепти на своите майки и ако понякога склоняваха да дадат някоя своя, то със зла умисъл пропускаха някоя важна съставка. В крайна сметка
Александър Мика прие предизвикателството
и се втурна да изпълнява нелеката задача. Беше изтощително да бъде всеки ден на снимачната площадка, да поддържа богато меню за тези така капризни кинаджии и да се съобразява с желанията им. Но работата бе добре дошла за едва кретащата му хлебарница.
През една от почивките до него се доближи главната актриса.
– Наричат ме БеБе – му съобщи тя през рамо и плавно го подмина, отнасяйки нацупените си устни и смеещ се поглед напред в пространството, запълнено от чувственост и захласа на околните. Скоро Александър усети, че също е попаднал в този капан.
Изглежда, само Роже беше изключение от общия сборен случай на съзерцание по Бриджит Бардо. Не след дълго собственикът на хлебарницата разбра, че това се дължи на факта, че Вадим е нейният съпруг и това обясняваше всичко.
Вкъщи Мика подготвяше менюто за следващия ден. Тази вечер стигна до десерта. Стигна и се върна обратно. И пак така. И така. Накрая приседна на масата и извади от чекмеджето тетрадката си с тайни рецепти. Вълнуваше го една от тях– за любимия крем на баба му. Неговата обична полска старица пазеше кулинарните си тайни още по-ревниво и от тукашните домакини. Но за Александър тя направи изключение и го посвети в тях, убедена в таланта му. В главата му се завъртя
идея за нов сладкиш, който още никой не бе правил, –
нито във Франция, нито другаде. През седмицата опита различни блатове и накрая се спря на идеята да приготви бриош, щедро поръсен с перлена захар, разрязан хоризонтално и напълнен богато със смес от два вида крем.
На следващия ден, след като се убеди окончателно, че резултатът е безкомпромисен, Александър Мика подреди своята нова рожба на видно място върху масата с десертите. Почивката дойде и артистите заприиждаха. Творецът у Александър силно се вълнуваше. Първи главният актьор Жан-Луи Трентинян забеляза сладкиша и взе парче. После взе още едно и го занесе на БеБе.
– Маестро, как сте нарекли това великолепие? – попита тя, докато пристъпваше към Мика с бриоша в ръка.
Александър застина. Бе забравил да даде име на новото си творение. Толкова беше вглъбен в приготвянето му, че този така важен финален щрих му бе убягнал.
– О, така е добре! Сега аз, БеБе, наричам този кулинарен шедьовър „Тарт тропезиен“ в чест на Сен Тропе. Роже, докато ти правиш невероятен филм, нашият скъп Александър създаде друг шедьовър – Тарт тропезиен. Сърце мое, опитай и ще видиш, че двете неща са еднакво велики.
За съжаление, от масата бе изчезнало и последното парче. Така че дегустацията остана за следващия ден, както обеща Мика сред възторжените одобрителни викове на целия екип.
Ето така се роди сладкишът на Сен Тропе, който с времето стана сладкиш на цялата Френска ривиера, не по-малко легендарен от Бриджит Бардо и „Полицаите от Сен Тропе“.
***
- Филмът „И Бог създаде жената“
печели световна слава по много причини. Сред тях са очарователното градче Сен Тропе, самата Бриджит Бардо, танцът tamtam-mambo, скандалът с първите голи снимки, медийната истерия около брака с Роже Вадим и началото на голямата любовна история с Жан-Луи Трентинян. След филма, хиляди жени подражават на стила „Бардо“, копирайки неща като розовата рокля „Виши“, балерините, прическата и най-вече еманципираната сексуалност. Бардо се превръща в секс символ на шестдесетте години на XX век, медийна звезда, символ на женствеността, на сексуалната свобода и на следвоенната революция на нравите.
- Носеща целия този блясък и известност, Бриджит Бардо
запазва за себе си голямата радост, че е направила откритие с творението на Александър Мика. С гордост става посланик на десерта, който с качествата си на легендарно творение на френското сладкарско изкуство за кратко време се сдобива със слава не по-малка от тази на своята кръстница. Десетина години след създаването си „Тарт тропезиен“ е вече защитена марка и е включена в Инвентарния списък на френското Национално кулинарно богатство.
- Дълго време Александър Мика пази в тайна семейна та рецепта за крема.
През 1985 година, написана на ръка и поставена под дъното на картонена торта, той я предава на своя наследник Албер Дюфрен. Сложена е в метална кутия и грижливо заключена в сейф. Градската легенда разказва, че само трима души знаят точната оригинална рецепта, която прави славата и реномето на сладкиша.
Днес марката „Тарт тропезиен“ има двадесет и осем магазина. По-голямата част са пръснати по Лазурния бряг, има и един в Далас, САЩ. Нейни имитации се правят, но никой не е успял да надмине истинската.
- Дълбоко влюбена в Сен Тропе, Бриджит Бардо купува наблизо имение,
където и досега живее, след като се оттегля от киното. А десертът в менюто за нейните гости задължително е любимата тарт тропезиен. През 2015 година тя приема да напише предговор към книга, посветена на историята на сладкиша, чиято известност е дълбоко свързана с киното, със Сен Тропе и най-вече с нея самата.
- На 12 юни 2018 година този сладкиш навлезе и в световната политика.
В Сингапур, на обяда след историческата среща между тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп и този на Северна Корея Ким Чен Ун на двамата държавни ръководители е била сервирана именно тарт тропезиен.
* * *
Все пак за любителите на десертите предоставяме
една приблизителна рецепта,
с която бихте могли да се справите в домашни условия.
Продукти за бриош за 9 души:
500 г бяло пшенично брашно, 6 яйца, 10 г сол, 50 г пудра захар, 25 мл прясно мляко, 10 г глюкоза, 20 г хлебна мая, 250 г краве масло, ванилия или есенция от портокалов цвят.
За сладкарския крем:
160 г яйчен жълтък, 100 г пудра захар, 25 г царевично брашно, 25 г брашно, 500 мл прясно мляко, ванилия или есенция от портокалов цвят.
За масления крем:
1 яйце, 180 г пудра захар, 4 мл вода, 180 г краве масло.
Приготвяне на бриош.
Смесете брашното, захарта, солта, ванилията и маята. Разбъркайте добре. Добавете яйцата, глюкозата и млякото. Омесете добре, докато тестото започне да се отделя от стените на съда. Разрежете на малки парченца маслото и започнете постепенно да ги добавяте към тестото. Омесете добре, докато започне да се отделя от стените на съда. Покрийте с кърпа и оставете да удвои обема си. Извадете тестото и го поставете върху дъска, поръсена леко с брашно. Омесете го отново. Покрийте с кърпа и оставете още 30 мин да увеличи обема си.
След това го разделете на три кръгли части. Оставете отново да почине и когато удвои обема си, намажете горната част с жълтък и поръсете обилно с перлена захар. Печете върху хартия за около 40 мин в предварително загрята на 170°С фурна.
Приготвяне на сладкарския крем.
Разбийте добре жълтъците с пудрата захар и ванилията до побеляване. Добавете царевичното брашно и отново разбийте. Кипнете млякото и като разбърквате интензивно, го добавете на три пъти към разбитите жълтъци. Сложете веднага сместа на огъня, като бъркате непрекъснато до кипването. Свалете от огъня и оставете да се охлади.
Приготвяне на масления крем.
Разбийте добре яйцето. В малка тенджера сложете водата и захарта. Загрейте този сироп до 120°С и после внимателно на струйка го налейте при яйцето, като бъркате енергично, докато температурата спадне на 30°С. После добавете постепенно маслото, докато сместа стане хомогенна.
Убедете се, че двата крема имат почти еднаква температура и започнете деликатно да ги смесвате. Разрежете готовите, изстинали бриоши и ги напълнете щедро с готовата смес от двата крема.
Bon appétit!
Разказът е част от книгата „Улица „Рокфелер“ на Диана Игнатова. В сборника, пълен с 23 истории за хора, събития и места, които си мислим, че (не) познаваме, тя преплита въображение, мит и исторически факти, събития и личности, като ни пренася сякаш с машина на времето в различни векове, пресъздава атмосферата и обстоятелствата и услужливо посочва на читателя любопитни факти, прави кратки обзори и ненатрапливо ни насърчава да посетим съответното място.
0 Коментара