Килограми не се свалят с обиди…

Да си представим следната ситуация: детето ви, момиче или момче няма значение, бурно започва да качва килограми и това е явно, защото яде „като разпрано“, някой казва, а другите кимат в съгласие. Трябва да се действа!

Нека сме наясно – тийнеджърите често са неконтролируеми – не само как се държат, но и какво ядат (а понякога и колко пият). Едно е сигурно – добронамерените забележки са в състояние да прокарат един доста добре павиран път към Ада, наречен наднормено тегло.

Как ли? Да обиждате някого за теглото му не му помага да изгради здравословен начин на хранене, а вместо това го тласкате към следния порочния цикъл:

• преяждане
• пропускане на хранене
• цял живот самосъжаление

(„ще си умра гладна и дебела“ е  родена в главата точно на пострадали от този цикъл)

Изследване на Джерика Берге от Медицинския университет на Минесота казва точно това – родителите, които окуражават децата си да правят диети в ранните си години рискуват те да развият хранителни разстройства или затлъстяване.

Не само. Децата на тези деца в често също са поставени на диети, т.е. ако вие днес принуждавате детето си да е на диета (която ще го изтощи психически в годините), има голяма вероятност то да направи това с внучето ви (което също не заслужава това).

Разбира се, знаем, че родителите правят това в желанието си да помогнат на децата си, но за съжаление дори тези тийнейджъри, които свалят килограми, намразват телата си и така и никога не ги заобичват съвсем – а да си охлюв, който си мрази черупката е… дискомфортно доживотно преживяване.

В тази статия на New York Times e включен цитат на Катрин Бауер от факултета по обществено здраве в Университета в Мичиган, която казва, че „съществува преобладаващото мислене, че хората не знаят, че са дебели и когато ги информираме за това, те магически ще се мотивират да променят поведението си“. Всъщност, продължава тя, стигмата върху теглото води точно до обратното: критиката и предизвикването на срам може само да накара другия да се чувстват зле по отношение на себе си, без мотивация и способност да се промени.

Заставам в полето на родителя, който вижда как детето му напълнява – и съвсем основателно – започва да се притеснява за здравето му. Има ли друг начин, който да не е толкова болезнен и опасен за двете страни като казване на „горчивата истина“?

Няколко – първо среща насаме между педиатъра и родител/ите, на които да се обсъди има ли вероятност от някакъв медицински проблем или състояние, което да е довело до рязкото качване на тегло и провеждане на изследвания.

Родителите да променят храненето вкъщи за всички като: 

• включат повече плодове и зеленчуци в ежедневието;
• да изключат полуготовата и твърде преработена храна;
• да намалят десертите, баниците и хляба като част от начина на хранене;
• да не държат сладкиши и бисквити „да си има“;
• да сложат ембарго на газираните напитки;
• да готвят заедно с децата си здравословна храна (книгата Вкусно с усмивка на Софи Йотова е добро начало);
• да се опитат да правят разходки с децата си – първо на по-кратки, после на по-дълги разстояния;
• и да сложат назидателните речи и думи в най-тъмното на гардероба;
• а обидните да ги заровят някъде надалеч.

Препоръчително е родителите също така да не се впускат в омраза на собственото си тяло по какъвто и да било повод (пример: Майката, гледайки себе си с презрение: „Леле как съм се освинила!“ с пощипване на корема пред огледалото).

Дори за мен беше шокиращо да разбера, че по изследвания има родители (над 40%!!!), които окуражават децата си да правят диети – някои от бебешките 2 години… Манията на родителите ти да си слабичко дете (като тези от рекламите) води до там, че се наблюдава дори деца на 6!!! години да искат обезмаслени продукти и да внимават за калориите! На тази възраст би трябвало да внимават как играят на „Не се сърди, човече“, не какво представляват въглехидратите!