Не съм любител на диетите, нито на книгите за диети. Убедена съм, че те не работят, и че затова има няколко причини:
- грешна мотивация: как да бъда по-слаба, а не как да бъда по-здрава;
- временно решение: спазвам диетата, докато постигна желания резултат, а после си ям както си знам;
- негативен калориен баланс: броя калории и гледам да изразходя повече отколкото приемам;
- грешен фокус: фокусирам се върху количеството, а не върху качеството на храната.
Точно поради тези причини книгата на Дейвид Лудуиг „Никога повече гладни! Победете лакомията, пренастройте мастните си клетки и отслабнете трайно“ ми допадна, въпреки че в заглавието става въпрос за отслабване.
Д-р Дейвид Лудуиг е педиатър – ендокринолог и преподавател в Харвард, но научният му интерес винаги е бил в областта на храненето и механизмите за справяне с кризата със затлъстяването в модерния свят. Книгата му, която в България се издава от „Колибри“, предлага нов при това научно-обоснован поглед на теорията за затлъстяването. Д-р Дейвид преобръща досегашното разбиране за връзката между храната и излишните килограми, като пренарежда парадигмата:
„Прекаляването с храна не ни кара да напълняваме. Напълняването ни кара да прекаляваме с храната.“
Ето как той обяснява своята теория. Когато ядем прости въглехидрати и рафинирани храни като хляб и сладкиши, нивото на инсулина ни рязко се покачва. Това кара мастните ни клетки да задържат калории вместо да ги превръщат в нужната на тялото енергия. Тялото усеща нуждата от енергия и подава към мозъка сигнал за глад. Най-лесен начин да се засити този глад е именно чрез прости рафинирани въглехидрати и така попадаме в омагьосан порочен кръг.
Същността на „Никога повече гладни!“
Ето защо д-р Лудуиг залага като основа на програмата си за отслабване идеята за препрограмиране мастните клетки, така че те да не задържат калории, а да ги използват за енергия.
За да постигне това препрограмиране, Първата фаза от програмата изключва от менюто всички източници на захар, зърнените храни, алкохола и нишестените зеленчуци. Позволени са всички останали зеленчуци, бобови храни и определено количество плодове (до три на ден). Всяко хранене трябва да съдържа източник на протеин като месо, яйца, сирене или кисело мляко, както и полезни мазнини като авокадо, зехтин и ядки. Идеята е поне 50% от дневния прием на калории да бъде за сметка на полезни мазнини.
Този начин на хранене намалява нивото на инсулина, успокоява хроничното възпаление и препрограмира мастните клетки. Апетитът по естествен път намалява и човек започва да губи килограми без особено усилие.
През Втора и Трета фаза на програмата зърнените храни постепенно се въвеждат обратно в менюто като фокусът е върху пълнозърнести продукти като киноа и овес. Във Втора фаза са позволени някои нишестени зеленчуци без обикновени картофи, а в Трета правилата са доста по-гъвкави и всеки е насърчен да намери количеството въглехидрати, които тялото ми толерира, без да качва излишни килограми и да изпитва силен глад за сладко.
Какво казва науката?
Теорията на д-р Лудуиг е базирана на редица съвременни проучвания в областта на храненето и диетите, а програмата му е изпробвана от пилотна група от над 200 участника, които докладват положителни резултати.
За да съм напълно обективна, книгата „Никога повече гладни“ се фокусира изцяло върху инсулина и пропуска някои други фактори, които могат да имат не по-малко ключова роля върху нежеланото напълняване.
Например определени храни и медикаменти променят състоянието на чревния микробиом и на черния дроб, създавайки изкуствен глад за сладки храни и допринасяйки за напълняване. Самото напълняване може да засегне мозъка и да увреди важни нерви в областта на хипоталамуса, който регулира метаболизма.
От не по-малко значение е и ролята на хормоните. Например, лептин, хормонът, който сигнализира ситост, има важна роля за регулирането на апетита и теглото. Хората, които имат повече мастна тъкан, синтезират по-големи количества лептин, което може да направи организма им резистентен на хормона – мозъкът не разчита сигнала за ситост.
Ще ви помогне ли книгата?
Въпреки че на горните аспекти на напълняването не е обърнато внимание в книгата, това не й пречи да бъде един от най-добрите наръчници за контрол на теглото, предлагащ цялостна философия и структурирана програма за постигане на желания ефект!
За мен ценността на „Никога повече гладни“ е във факта, че тя предлага не само теория, но и конкретни стъпки за постигането на трайно отслабване, подробни хранителни планове и рецепти. Нещо повече, д-р Лудуиг отделя не малка част от книгата за препоръки, свързани с намаляването на стреса, гарантирането на достатъчно сън, вмъкването в ежедневието на приятни преживявания, които да засилят желанието за движение.
Това по същество прави книгата не просто поредното четиво с диети, а план за цялостна и устойчива промяна в начина на хранене и на живот, която да доведе не само до постигане на желаните резултати, но и до тяхното трайно запазване.
0 Коментара