Психологическото напрежение в наскоро излязлата по кината военна драма (оригинално заглавие EYE IN THE SKY) ме накара да се замисля кое в нас остана лично като пространство. Години наред най-добрите психолози ни уверяват, че тайната на щастливите семейни отношения е в това да оставяме на човека до себе си „въздух“, да не обсебваме личната му територия. Но има ли я в момента. Знаем точно кога той е прочел съобщението, което сме изпратили във Viber, кога и дали е харесал последната ни мисъл или снимка във Facebook и (не)волно проследяваме всички точки, на които партньорът ни се „check-ва“ и хората, които са “tag”- нати на снимките.
Преди няколко месеца тествахме устройство за проследяване – казва се Trackimo и се използва в няколко направления – да проследяваме децата ни (като можем да им зададем периметър за движение и ако сa обещали да си стоят вкъщи, а видим, че се запътват вечерта към дискотеките в Студентски град, веднага да разберем), ако имаме близки възрастни хора със заболяване, които може да се изгубят. Но по-интересното беше, че, заминавайки за командировка за два дни, моят прекрасен съпруг беше пъхнал джаджата в чантата ми. За хаоса, който цари в нея, едва ли има нужда да ви убеждавам. Благодарение на този хаос – изобщо не съм разбрала, че джаджата е посята. Но за сметка на това, като се прибрах на другия ден – можех да видя с точност на кои бензиностанции съм спирала, къде съм ходила и т.н. И тогава се замислих –
обсебени ли сме от другия? От живота на другите?
Или просто сме потънали в социалната скука. Предпочитаме да воайорстваме чуждото банално ежедневие, вместо да открием предизвикателство в сивотата на своето.
На среща с бивши колеги, вече в малките часове, когато градусът и настроението са на ниво, дизайнерът разказва как си е играл с личния си дрон и докато се е опитвал да го управлява, устройството се е оказало пред прозореца на момиче, което тъкмо излиза от банята. Момичето в момента го съди. А бившият колега даже е изтрил записа, защото не била достатъчно красива. С други думи – била дебеличка.
И докато военните и разузнаването използват най-модерните играчки, за да правят политика, интересът към дроновете от крайните потребители тепърва започва да набира сили. Определено животът беше по-прост (И ЕВТИН), когато летящите в небето желания на децата олицетворяваха едно шарено хвърчило. Едва ли има нещо случайно във факта, че на английски думата (drone) означава търтей.
И тъй като тепърва ще излизате навън с децата и тепърва ще избирате подаръци за деня на детето – ето няколко неща, които е важно да знаете.
Първият подарък за хлапето е важно да бъде евтин J. Пилотирането и управляването на машинките е трудно. Ако няма опит (а то вероятно няма да има) – възможността да си го приберете на пух и прах (паднал отвисоко и разпилял се на счупените си съставни част) е съвсем предвидима.
На пазара се предлагат съвсем
малки машинки на цена около 50 лв.,
с които детето ще свикне лесно – преди да инвестирате няколкостотин в по-голям модел.
Забавлението е еднакво силно както за детето, така и за бащата. Това може би е излишен параграф – всички си знаехме, че таткото в началото ще обсеби играчката.
Погледнете дължината на полета, когато избирате модел. Евтините са с доста кратък такъв – 6-10 минути. След което трябва да заредите батериите. Или да подмените. Хубавите модели издържат до 25-30 минути. Или достатъчно дълго, за да ви се схване врата да го следите.
Важен е и обхватът – проверете до колко метра ще можете да управлявате новата играчка дистанционно.
Останалото е въпрос на бюджет и забавление. Навън. А също така не забравяйте, че с тази играчка ще може да снимате (в зависимост от това каква камера има) от птичи поглед и да се радвате на изследователските си възможности. Или на воайорските такива.
Защото със сигурност знаем, че във войната на дроновете, първата покосена жертва беше личното ни пространство.
По-подробни и закачливо написани мнения за коли и джаджи ще намерите в личния блог на Соня: www.hitechride.com
0 Коментара