„Върховната власт на този свят винаги е била едно просто нещо – контролът и манипулацията на умовете ни.“
Джийн Роденбъри
„Какво правиш?“
„Нищо. Скролвам.“
Винаги казвам: Предупреден значи въоръжен. Ако въжето, с което си завързан, е невидимо, как би го развързал? Нямаш шанс, когато дори не знаеш, че е там.
Но знаеш ли, оттам нататък е плод на решение. Искам ли да развържа това въже или не, искам ли да контролирам себе си или да бъда контролирана?
Клопката на Изкуствения интелект
Чували сме за Изкуствен интелект. Някои от нас си го представят като робот с човешко лице, но без коса. Други са виждали вече невероятните демонстрации на робота София и други нейни „братя и сестри“, които разговарят разумно, реагират и демонстрират морални ценности и емоции.
Някъде в дълбокото на съзнанието си знаем, че Google се управлява от Изкуствен интелект и това вероятно означава, че… ни е по-лесно да намираме каквото търсим онлайн?
Че получаваме автоматични преводи все по-неразличими от човешките?
Изкуственият интелект е машина, която знае повече и си върши работата по-добре?
Също така сме чували за „алгоритъма“ на Фейсбук и другите социални мрежи. Знаем, че нещо там управлява какво виждаме, какво не виждаме, нещо ни възнаграждава, когато сме в синхрон с алгоритъма и ни наказва, когато не сме.
Как ни възнаграждава? Ами с повече видимост, сърчица, коментари.
Как ни наказва? Изпраща ни в „затвора“ на социалните мрежи, където никой не вижда публикациите ни, чувстваме се изолирани, нехаресвани, маловажни. А понякога дори директно ни изправя в ъгъла с наказания като 3 дни забранен достъп, 1 месец забранен достъп…
Свалили са видеото ти заради „нарушение на правилата на мрежата“? Ами „понякога алгоритъмът прави грешки“, все пак е машина.
Как изкуственият интелект управлява действията ни
Никой не те управлява, казваш? Вземаш собствените си решения. Нека да видим границата на свободата.
Независимо дали вярваш, че Фейсбук е създаден в студентска стая от младеж на име Марк или е проект на ЦРУ, както настойчиво се говори, дали смяташ, че е бизнес с реклами или са в бизнеса с манипулиране на общественото мнение, има един неоспорим факт.
Фейсбук и всички социални мрежи действително променят поведението ни и мислите ни.
Как?
Нека да поговорим за добрия стар хормон, допамин. Хормонът на „възнаграждението“.
Шон Паркър, бивш президент на Фейсбук, казва в интервю, че идеята, залегнала при създаването на платформата (и на всички останали) е била да се намери работещ механизъм, чрез който хората да дадат максимално време на мрежата и възможно най-много от съзнателното си внимание.
Как работят нещата с допамина?
Най-просто казано допаминът е хормон, който сигнализира не просто радост и удоволствие, а възнаграждение. Точно така, като наградката, която получава кучето, когато се научи да дава лапа. Всяка зависимост – алкохол, цигари, наркотици… – е на основата на допаминова зависимост.
Всеки път, когато твой коментар или снимка получи сърчице, в тялото ти се излива лек допаминов душ.
И както казва Шон Паркър – ние се усещаме приети от социалната среда, харесвани. И искаме още от същото. За да го получим, трябва да направим следващия пост, да споделим следващия цитат, да направим още едно видео.
„Хакер като мен ще изскочи точно с такава идея. Защото ние експлоатираме уязвимо звено в човешката психика.“ – добавя той.
Ето така стигнахме до:
„Какво правиш?“
„Нищо. Скролвам.“
и до вече несъзнателното изваждане на телефона и проверка на Фейсбук, ТикТок, Инстаграм. Имам ли нови лайкове?
Тялото иска следващата си доза допамин и вече знае как да си го получи.
Наскоро да сте си забравяли телефона вкъщи? Какво е чувството?
„Вече не мога да се концентрирам“
До тук имаме като резултат компулсивно носене на телефона навън, от стая в стая, в тоалетната.
Какво още?
Забелязали ли сте, че вече никой не чете дълги текстове, не проследява сложни съвети?
Ние в бизнеса казваме: пиши кратко. Оставяй празни редове, не прави буци текст, които изглеждат много за окото.
Използвай емотиконки и опорни точки. Не говори сложно, ще загубиш аудиторията. По-просто, по-простичко, най-просто.
Самото писане на тази статия е вид предизвикателство за мен. Защото и аз съм се променила. И се самоцензурирам.
Преди време попаднах на филм от 90-те. И изведнъж ми блесна шокиращата истина, че тогава сюжетите бяха заплетени и сложни. Изискваха концентрация да бъдат проследени.
Днес, 2023 година, е рядкост изобщо да срещнем филм със сюжет.
Имаме дъвка за окото, мърдащи се картинки, шарени. Как стигнахме до там?
Ами неусетно.
„Алгоритъмът“ не дава видимост на сложното.
За да бъдем видими, трябва да е простичко. И ние създаваме простичко. А потребителят свиква с простото, защото е лесносмилаемо.
Когато свикнеш да ядеш мек хляб, ще се върнеш ли към твърдия? Дори да е полезен?
Ето така стигнахме до „вече не мога да се концентрирам“. Бавно и продължително трениране на липса на нуждата от концентрация.
Кой измисля твоите мисли?
Докато скролваме, ние имаме илюзията за „случайност“ и избор. Но истината е, че нашето поведение не само се „преценя“ (Изкуственият интелект наблюдава в какво се заглеждаме и разбира какво ще ни ангажира).
Нашето поведение се и манипулира.
ВСЯКА социална медия ни държи в съвсем малък балон от съдържание и хора.
Фейсбук, Тикток, Инстаграм… Виждаш едни и същи хора, едни и същи теми.
Мислиш, че си се абонирал за нечий канал? Абонирай се колкото си искаш. Но известия за съдържание ще получиш само от каналите, които Алгоритъмът е подбрал за теб.
Ти си в балон, който не си избрал сам.
Този балон е изграден от два основни компонента.
1. Това, което е доказало, че ще ни задържи в мрежата.
2. И това, което в допълнение изкуственият интелект иска непременно да видим.
Какво се котира? Втората част от прословутата фраза „Хляб и зрелища“. Кучета, котки, бебета се смеят, хора се спъват по смешен начин, известните, клюките, спорт, но да го гледаш, а не ти да се размърдаш, смешки…
Скролваш и си мислиш, че избираш, но преди това Изкуственият интелект е минал и е избрал вместо теб тези хора, тези теми.
Знаеш ли, че всичко, до което се докосваш през деня си, създава нови невронни пътеки в мозъка ти?
Има вещество в мозъка ни, което залепя невронните пътеки, които се използват често. А тези невронни пътеки от своя страна създават мисли. Превръщаш се в това, което гледаш, и това е чисто биологичен процес.
Мислеше, че твоите мисли са твои мисли?
Рецепта за клопка на ума:
Подбери информацията.
Сложи я пред очите на масата.
Задръж ги в тази „реалност“.
Промени мозъка структурно.
Промени мислите.
Промени действията.
Но въжето вече не е невидимо! Имаш избор дали да го развържеш.
Да, Изкуственият интелект ще продължи да избира вместо теб. Предсказвам, че изкуствените „социални балони“ ще стават все по-малки и по-малки. Но хей, ние сме хора! Винаги можем да извадим още един гълъб от ръкава си. Ето ти и моята
Рецепта за свобода на ума
- Понякога оставяй телефона си вкъщи, когато излизаш на разходка.
- Определи си ден от седмицата, в който да си изцяло офлайн.
- Прави обратното на това, което Изкуственият интелект иска от теб – публикувай дълги текстове, дълги видеа, говори на забранени теми. Да, ще ги видят по-малко хора, но въпреки това те ще достигнат до някого и ще оставят следа.
- Не се самоцензурирай.
- Когато усетиш, че скролваш, спри и… отиди да измиеш чиниите.
- Създавай и участвай в общности от живи хора – онлайн или офлайн.
- Публикувай нещата, в които вярваш, независимо дали мислиш, че ще ти донесат лайкове.
- Използвай алтернативи на мрежите и онлайн търсачките, които не избират вместо теб (можеш да ми пишеш и да обменим опит).
- Спри да наблюдаваш преживяванията на другите. Създай свои.
- Предай нататък, направи въжето видимо за някой друг и малко по малко всички ще излезем от Клопката на Изкуствения интелект.
Ако имаш твоя рецепта за свобода на ума, намери House of Light в Телеграм и я сподели с нас!
Теди Димитрова от House of Light
0 Коментара