Напоследък ми се налага да пътувам доста често из страната. Повече в северната част на страната и не достатъчно в южната. Колкото и клиширано да звучи – продължавам да се влюбвам в онези малките местенца, в запустелите селца, където бабите се спират, за да огледат колата, която минава покрай тях. Идилия.
Запознах се с деца и младежи, които пътуват всяка седмица от областния град до селцето на баба и дядо, за да пеят български народни песни и да се хванат в неравноделния ритъм на хорото.
Но тук няма да пиша за това, че има надежда за българското село. Защото надеждата идва с политиката, а аз не искам да намесвам политиката. Тя няма място в това есе, пълно с разсъждения и още повече категорични факти.
А за да съм обективна, трябва да призная, че освен тези позитивни неща, на които искрено се зарадвах, видях и други. Други
младежи, които по цял ден висят на площада и чоплят семки,
„суркат“ си обувките от едната пейка на другата и псуват по-жестоко от каруцарите, които често минават по главните пътища на селото.
Млади момичета и момчета, които затъват с всеки ден не в селото, а в калта на селянията.
Които ми казват, че нямат перспектива, че са жертва на средата.
Съжалявам, млади момчета и момичета, но в днешно време, сега, който и да е човек – няма извинение. Мога да приема, че възможностите са различни, че е по-трудно, но във века на технологичния напредък не мога да приема оправдание на простотията.
В едно от селата проверих цената за достъп до интернет.
За скоростта (която и аз ползвам у дома) таксата на месец беше 18 лв. Въпреки занемарената среда срещу тази сума можеш да прочетеш доста книги безплатно в интернет. Можеш да видиш почти всяко кътче от света, благодарение на Google Street View. Можеш да слушаш музика. Каквато си поискаш музика. Да гледаш кино. Батман срещу Супермен, например. Но и „Обикновен фашизъм“ и „Долче вита“…
Можеш да гледаш с часове Мона Лиза, да се чудиш дали Салвадор Дали е наистина толкова луд, колкото изглежда. Да разбереш, че Моне и Мане не са жертва на пунктуационна грешка, а са всъщност имена на двама тотално различни мъже. Художници.
Съжалявам, но технологиите не направиха света по-сложен. Направиха го достъпен.
И в днешно време нямаш оправдание да си прост.
Спомням си как прабаба ми ми разказваше за първото й ходене в Несебър от село. Да види сина си (моя дядо), който е отишъл да работи там. Толкова впечатления беше събрала. За първи път в толкова различен град, в който има чужденци, светлини, „много народ“ и колко беше погнусена от хората, които ядели черноморски скариди…
За тази жена се беше открил един тотално различен и нов свят. За младежите в онези градчета от селски тип няма какво ново да се открие. Те имат смартфони и … оправдания.
Преди няколко дни дочетох прекрасен роман на Георги Марков, в който неговата героиня Марта, донякъде изпреварила времето си, донякъде продукт на това същото време, казва: „Да се родиш, само за да си нахранен и добре облечен. Да продължиш рода си. Малко е. Отвратително малко е.“
Не се оставяйте на течението
в днешния технологичен свят, в който можем да се радваме на толкова необятни възможности. Разгледайте Тоскана още сега. Започнете да учите език с някое от безплатните приложения. Нека е такъв, който никога досега не ви се е налагало да говорите – нещо страстно като португалски или просто малко френски, колкото да накарате всички в стаята да ви завиждат (пардон, възхищават) от умението да изразите част от мислите си с еротичен акцент.
Четете. Гледайте филми. Докосвайте се до изкуството. Във всичките му форми. Интернет не ни направи по-затворени, по-асоциални, по-самовлюбени, завистливи и комплексирани от успехите на останалите във Facebook.
Социалните мрежи не ни превърнаха в жадни за одобрение хора.
Ние винаги сме били такива. Дадоха ни възможност да се научим да правим френски макарони с кратки видеа; да видим, че приятелите ни са добре на другия край на света.
С други думи най-прости – технологичният свят не ни ограничава емоционално. Той отваря необятния свят на познанието пред нас. На един Google разстояние!
По-подробни и закачливо написани мнения за коли и джаджи ще намерите в личния ми блог: www.hitechride.com
0 Коментара