Съдбата по традиция е „събирач“ и има понякога странни проявления, особено в корпоративния свят. В големите международни компании навсякъде по света традиционно работят много чужденци, които се самоопределят в съответната страна като „експати“. Какво ги води далеч от земите, в които са родени, и лесно ли се пускат нови корени? Как се адаптират далеч от своите близки, от родния език, средата, храната, с която са израснали?

Ще ви разкажем две паралелни истории за любов и страст към работата – на Ирене от Мадрид и на Панос от Солун, срещнали се в офиса на Филип Морис България. И за двамата България в момента е и дом, и поле за професионално развитие. И не, не са двойка. Всеки от тях има своята житейска половинка извън компанията.  Онова, което ги свързва, е общата мисия за изграждане на бъдеще без дим.

Испанката Ирене и българската й любов

Ирене Де Ла Крус Галан работи от няколко месеца във финансовия отдел на Филип Морис България като мениджър бизнес планиране и финанси. В България я води най-баналната и сладко-романтична причина: любовта. Съпругът й е българин – запознават се в Швейцария, където двамата тогава работят и живеят. Отскоро имат и син – всъщност, откакто тя се е установила в България.

Испанката Ирене е гражданин на света от четиригодишна – покрай родителите си, работещи за големи международни компании по света, тя сменя в детството си страна след страна: Великобритания, Аржентина, Нидерландия… Установява се за следването си в Барселона и там са първите й професионални стъпки. През 2014 г. започва работа в централата на водеща международна компания, производител на кафе,

на брега на Женевското езеро

(по ирония на съдбата тогавашният й офис се намира в непосредствено съседство със седалището на Филип Морис Интернешънъл в Лозана). Тогава Ирене работи към департамента за стратегическо планиране на голямата компания.  И скоро среща бъдещия си съпруг – българин с успешна кариера в банковия сектор на Женева.

След 8 години далеч от родината, любимият й вече обмисля завръщане в България. Той се присъединява към стартираща

българска компания за наносателити,

която използва наличната сателитна инфрактура за овладяването на космоса (mapping, tracking и т.н.). А после рискува и като предприемач със собствен проект. „В Швейцария изглеждаше сякаш имаме всичко – добри заплати, добро кариерно развитие и висок социален статус, и все пак нещо ни липсваше, чувствахме се така,

сякаш сме „зациклили“.

Вероятно защото всичко там се случва и променя твърде бавно“, разказва испанката. Това е и една от причините да подкрепи съпруга си по новия му бизнес път, както и да го последва в родната му страна, в която вече и самата тя е влюбена.

Като майка на новородено, което няма още и годинка, Ирене вече е отворена за позиции в област, в която има опит и й е по сърце. В Швейцария вече е научила за трансформацията на лидера в индустрията Филип Морис Интернешънъл и визията на компанията за изграждане на бъдеще без дим. Именнно това я провокира да кандидатства за висока финансова позиция в нея. Впечатлена е не само от

успешната и мащабна промяна

в ценностите и бизнеса на корпорацията със 170-годишна история , но и от смелата й идея за трансформация на цялата тютюнева индустрия. „В този ход видях стратегическо бизнес предизвикателство, каквото самата аз търся“, казва Ирене. Тя открива прилики между сегашната си позиция и предишната в Швейцария. Бизнес моделът и философията са близки –  – поставянето на потребителя в центъра на всички дейности,

фокусът върху цялостно му преживяване,

специалното отношение към клиентите и уповаването на науката в създаването на високотехнологични, иновативни продукти. Ирене смята, че сегашната й работа надгражда професионалния й път досега, а в България най-много й харесва, че е част от реалния бизнес и пазар. „Да работиш в централата на международна компания е малко като да експериментираш в лаборатория, боравейки най-вече с концепции и идеи, но не и с оперативното им изпълнение – чувстваш се някак откъснат от живия живот“, обяснява тя. Спомня си с усмивка, че

най-шокирани от решението й да заживее в София

били българските им приятели в Швейцария. „Има една представа, че Швейцария е идеалното място, особено за хора от сферата на корпоративния бизнес и финансите. Но ако искаш да стартираш собствен проект, разходите там са почти непосилно високи, съответно и рискът. Тъй че тук има много повече бизнес възможности на разположение, както и свобода да бъркаш, което е безценно“, убедена е Ирене. А контактът с потребителите и получаването на директна обратна връзка от тях е безценно преживяване.

Заради затворения живот по време на пандемията, тя познава България най-вече през семейството на мъжа си и близките му приятели. Но се чувства като у дома в страната ни, защото открива много прилики с южняшката култура на Испания – особено след годините, прекарани в Швейцария, където хората са доста по-сдържани и далеч не така спонтанни. Най-любопитно за мен, докато си говорим за културните различия, е, че българите според нея изглеждат малко дистанцирани в началото на запознанството и едва на второ четене става ясно колко са открити и дружелюбни. „А може би просто са свенливи и несигурни, – подхвърлям аз и разяснявам на Ирене българския израз „Да не се изложим пред чужденците“. После и двете се смеем – всяка от своята страна на „барикадата“.

„Нетипичният“ грък Панос и еуфорията от пътя

Панос Русакис отговаря за търговската мрежа и дистрибуцията на продуктите във Филип Морис България, като ръководител на отдел „Бранд ритейл и дистрибуция“. Роден в Солун, от малък мечтае да поеме по широкия свят – нещо необичайно за гърците, известни с неохотата си (по думите му) да пътуват.

Като един нетипичен грък обаче, Панос няма да търпение да напусне пределите на родния град, затова се записва в армията. Учи за офицер, защото вижда в това трамплин за кариера навън, а и

постоянното търсене на предизвикателства

е част от природата му. Едва на 21 г. обаче шансът му се усмихва по друг начин – наемат го в модната индустрия, в голяма международна верига за продажба на облекла. Кръстосва между Европа, (където е седалището на веригата), и Средния Изток (където е зает с разширяването на магазинната й мрежа). Това е само началото на сбъдването на детската му мечта, защото Панос приключва кариерата си в модната компания с около 90 полета годишно. „Харесваше ми много, но си имаше цена, най-вече заради малкото свободно време и близките, които ми липсваха. Но пък се научих

навсякъде да създавам приятелства –

в София, Белград, Букурещ, Дамаск, Бейрут, Тирана“, разказва Панос. Пълен е с интересни истории, като тази как е шофирал от Дамаск през Аман към Бейрут в деня, когато сирийската армия напуска Ливан след 17-годишно присъствие. „Тогава преминах в рамките на един ден през 16 военни КПП-та с ръце на тила и захапал международния си паспорт в уста“, спомня си той.

Канят го от голям гръцки холдинг да стане партньор в джойнт венчър с известна немска фирма за производство на луксозни, високотехнологични домакински уреди, за да разработи

ритейл мрежата

й в Румъния. Но започва глобалната финансова криза през 2008 г., при която икономиката на Румъния търпи сериозни щети, затова пренасочва енергията си като регионален мениджър на компанията за Балканите и прави чудесна кариера там. 3 години по-късно, в рамките само на една паметна и крайно емоционална седмица през 2014 г. научава, че

сръбската му приятелка е бременна,

решава да създаде семейство и да стане баща, да напусне корпоративния свят, да се установи с бъдещата си съпруга в България и да се впусне тук в съвсем друг бизнес от нулата (стартъп в текстилната индустрия). Започва с 30 шивачки от софийски апартамент в „Надежда“ и завършва с 350 служители, фабрика край Перник и подразделение в Албания. Инвестицията е китайска, директни клиенти на българската продукция са едни от най-големите брандове за дрехи.

Панос решава да се върне към големия мултинационален бизнес 6 години по-късно. Обяснява ми защо трансформацията, предприета от лидера Филип Морис Интернешънъл, така го вдъхновява: „Да преобърнеш изцяло отвътре, съвсем съзнателно, своя 170-годишен бизнес модел, който те е довел до настоящата доминираща позиция на пазара, за да се опиташ да повлияеш на един от най-трудно изкоренимите навици на човечеството в

изпълнение на своята мисия за бъдеще без дим,

за мен е забележително.“

Панос е в компанията от година и половина и възприема колегите си като отбор от равни, в който всеки има своите отговорности и силни страни. Говори с ентусиазъм за бранд ритейла, за бутиковото преживяване на потребителите, за елегантния дизайн на продуктите и играта със сетивата, за внедряването на високата наука и технологии в FMCG сектора (стоките за всекидневна употреба – бел.ред.).

Днес съпругата му живее в Солун с дъщеря им, вече ученичка. А Панос дели времето си между София и родния си град (след края на локдауна). В България той се чувства изключително добре – приятелите му тук са основно българи, въпреки огромната гръцка колония в страната ни. Много обича София и планините ни, запален е по планинското колоездене, сноуборда и баскетбола, чувства се като истинско „балканско момче“. Питам го по какво си приличат гърците и българите и по какво се различават. По широкото сърце, – усмихва се, – но вие сте далеч по-черногледи от нас. И си е така.

Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България