Примадоната на българския театър Адриана Будевска е първата ни актриса, която се осмелява да се разголи на сцената. Това става през януари 1921 година в Народния театър. Тя играе Далила от едноименната драма на Владимир Мусаков. Будевска е разсъблечена, но с мярка.
Тя се появява на сцената със зашеметяващ прозрачен костюм, обсипан с бели и черни перли и аквамарини. На главата си носи перлена диадема във вид на корона. Обеците й също са много царствени. Но погледите на всички са вперени в ефирния костюм от две части. Раменете са едва покрити с криле от продълговати перли, а бюстието е истинско произведение на шивашкото изкуство – гърдите са зад прозрачна коприна, обшита със скъпоценни камъни. Само перли прикриват пъпа, а от талията надолу се спуска ефирна копринена пола. След премиерата авторът на пиесата Мусаков пише, че публиката е очарована от външността на известната актриса. Тя прилича на 20-годишна девойка. Дълго не стихват аплодисментите след всеки спектакъл, а сцената се обсипва с цветя.
А всъщност жената, която прилича на непорочна девойка, е на 43 години. И никой от публиката не подозира, че тя е в дълбока депресия след смъртта на мъжа си Христо Ганчев. Той загива на фронта през Балканската война. Двамата се запознават през 1903 година. Адриана току-що се е завърнала от Москва, където учи във Висшата театрална академия. По това време Христо играе вече в различни частни театрални трупи. Адриана е изключително красива и привлича мъжките погледи. Известният актьор Иван Попов представя Адриана на Христо. След месеци на бурни страсти двамата минават под венчилото. Младите съпрузи са много щастливи. Адриана е изключително грижовна.
Бракът й с актьора Христо Ганчев е символ на уникално разбирателство между двама творци. Те заедно репетират новите си роли, а той е нейният най-строг критик. Мъжът и я кара да повтаря с дни фразата: „Обичам те!“, докато открие най-вярната интонация.
Всеотдайната съпруга не забелязва обожателите, които я преследват. Една година след сватбата им тя получава страстно обяснение от почитател. Трупата на Народния театър е в Битоля с „Дамата с камелиите“. Адриана играе Маргарита Готие. Публиката не може да сдържи сълзите си, докато слуша репликите. След спектакъла на сцената излиза младеж и пада в краката на актрисата. Той прегръща нозете й и я заклева да му каже дали тя има враг. Момчето иска да го намери, където и да е на земното кълбо, и да го заколи. Адриана е дълбоко докосната от тази безпрецедентна жертвоготовност. Тя милва трогната младежа и му казва: „Мили момко, ще ме направиш безкрайно no-щастлива, ако вместо да убиваш, извършиш едно добро дело. Пиши ми в София, като го сториш, и аз няма да те забравя никога“. След това актрисата му дава чантичката си за спомен, а младежът не иска да се отдели от нея.
Адриана и Христо имат три деца – момиченце и двама сина. Дъщерята Галя умира няколко месеца след раждането. По-големият син е убит при престрелка в София. След този случай най-малкият син заминава за Буенос Айрес, където става летец.
Докато играе Далила, Адриана пише в дневника си: „Когато съдбата ми изпрати най-големите страдания, трябва да играя кокетки или роли, които не отговарят на душевното ми състояние -Далила, Галатея, баронесата от „Адам, Ева и змията“.
Освен личната мъка Адриана е принудена да устоява в конфликти и интриги, които бушуват в трупата на Народния театър. Според нея непрекъснато й дават да играе неподходящи роли. Колеги и шефове не разбират мъката й, а недобронамерени критици отправят остри реплики. Но Адриана е силна жена. Тя не се поддава на тормоза и блестящо се справя с ролите на сцената. Все пак през 1926 година, когато е на 48 години, ръководството на театъра
успява да я пенсионира. Със заповед на министъра на Народното просвещение е отстранена от трупата с официалното обяснение, че трябва да влязат млади и свежи сили. Заедно с нея театъра напуска и другият колос на сцената – Васил Кирков.
Адриана е огорчена от жестоката несправедливост. В театралните среди тръгва клюката, че е уволнена, понеже забравя текстовете на ролите си. В този жесток момент Адриана е съвсем сама. Край вдовицата са само децата на брат й. Тя често бяга извън града, плаче с часове и прегръща земята. Не намира сили сама да преживее ада около себе си и през 1937 г. отлита за Аржентина при сина си. В България актрисата се връща на 70 години по лична покана на Георги Димитров. Голяма майсторка на гласа, на чувството, Будевска е сравнявана навремето със Сара Бернар. Тя изиграва с лекота големи роли, но в живота остава дълбоко нещастна.
0 Коментара