Агата Кристи: От любовта жените се разхубавяват, а мъжете заприличват на болни овце

Агата Кристи и най-великата книга, която тя подарява на огромната си публика – своята автобиография. По-интригуваща от всичките й криминални сюжети – просто защото е пълна с признания, увлекателни описания на живота й, в който има много – от работата й като медицинска сестра в болница по време на войната, през мистериозното й изчезване и пътешествията със съпруга й археолог. Криси завършва своята биография през 1965 г., когато е на 75 години с думите: „Благодаря ти, Господи, за добрия си живот и за всичката тази любов, с която бях благословена.“

За живота и човешкия характер, споделено от книгата на Агата Кристи.

Животът, струва ми си, се състои от три периода: бурно и опияняващо настояще, променящо се всяка минута с бясна скорост. Бъдеще, неясно и неопределено, позволяващо да се градят колкото е угодно интересни планове, колкото по-луди, толкова по-добре, но все едно – животът ще се разпореди по своему, така че

мечтайте на воля.

И най-накрая, третият период, миналото – фундаменталният наш минал живот, спомените, случайно събудени от някакъв аромат, очертания на хълм, стара песен, нещо съвсем обичайно, което изведнъж ни кара да прошепнем: „Спомням си, как…“ – с особена и неясна наслада.

Ние изобщо не оставаме такива, каквито сме били на 3, 6, 10 или 20 години. На 6-7 характерът се проявява толкова категорично, защото в тази възраст нашето поведение е почти лишено от притворство, а на 20 – вече надяваме някаква маска, представяме се за някой друг, в зависимост от това, което е модерно в дадения момент.

Ако е на мода интелектуалността,

ние ставаме интелектуалци, ако сред момичетата са популярни лекомислието и фриволността, ставаме лекомислени и фриволни. С годините обаче се уморяваш да играеш измислената роля и все повече се връщаш към самия себе си, за да възвърнеш собствената си индивидуалност. Това понякога смущава хората наоколо, но на самия човек носи огромно облекчение.

Ако на вашите мечти не е съдено да се сбъднат, по-добре е навреме да признаете това и да продължите напред, отколкото да се съсредоточавате върху разбити упования и надежди.

Няма по-голяма грешка в живота от това да видиш или чуеш шедьоври на изкуството в неподходящ момент. За много хора Шекспир е изгубил безвъзвратно от факта, че те са го изучавали в училище.

Ако не можете да приемете начина на живот на съпруга си, не се захващайте –

с други думи, не се омъжвайте за него.

Бракът е нещо повече от любов, аз се придържам към старомодната гледна точка: най-важното е уважението. Но то не бива да се бърка с възхищението.

Да се възхищаваш от мъжа си през целия ви брак е, струва ми се, безумно скучно и свършва с ревматични болки в областта на шията.

Никога не си помисляйте, че по-добре знаете какво е нужно на другите хора.

Злото, извършено някому, често го надживява.

Точно от това има най-много нужда жената. Тя търси в съпруга си честност, иска да чувства в него опора, да уважава съжденията му и, ако се наложи да се взема трудно решение, спокойно да му се довери.

Приятелите могат да се разделят на две категории.

Те се появяват изведнъж в обкръжението ви и за известно време стават част от живота ви. Като в старомодните танци с ленти. Те преминават през живота ви така, както и през тях. Но съществуват и други, не толкова многобройни, които аз бих нарекла „избрани“. С тях ви свързва истинска взаимна привързаност, те остават завинаги и, ако обстоятелствата позволяват, ви съпровождат през целия ви живот.