Албена Василева е счетоводител и автор на блога „Готварската книга на Алби“ (albisrecipebook.blogspot.bg). Има дъщеря на 19, която учи в чужбина, и син на 10, които са първите й дегустатори и почитатели.
Албена, ти си счетоводител, не си професионален готвач. Откъде е интересът ти към храната?
Аз съм зодия Телец, за тях се знае, че са всепризнати чревоугодници, вероятно съм се родила в точния момент. Много обичах навремето да разглеждам списания, в които имаше рецепти и полезни съвети. Аз съм от поколението, което израсна без интернет и всякаква информация тогава черпехме от книгите и списанията.
Готвиш, защото трябва да нахраниш семейството си, защото го приемаш като творчество или просто защото никой друг не приготвя джолана толкова вкусно и нямаш избор?
От всичко по малко вероятно. Нещата са свързани. Най-вече готвя, защото ми доставя удоволствие. Но ако семейството ми не изяждаше сготвеното, надали щях да влизам с това желание в кухнята, да опитвам нови рецепти.
Защо е важно храната освен вкусна да бъде и красива?
Че човек се храни първо с очите за мен е 100% истина. Бихте ли опитали нещо зле поднесено? Няма как да ме убедиш да опитам нещо, което просто е метнато в чинията…
Кой те научи да готвиш?
Честно ли? Май сама, на принципа проба-грешка в началото. Първо се обаждах на майка ми и питах това как го прави, какви подправки слага и така. Като дете обичах да й помагам при приготвянето на някои сладкиши, но не помня да съм имала голямо желание да се въртя в кухнята… А това с подреждането на магданоза стрък по стрък си беше като наказание. Баба ми по бащина линия правеше страхотни баници и качамак, винаги ме викаше да гледам, когато ги приготвяше. Ако успея веднъж поне да разточа като нея кора за баница до прозрачност, ще е голямо постижение.
Смяташ ли, че жената е длъжна да готви?
Да е длъжна – категорично не. Малко е остаряло това, че мястото на жената е в кухнята, че тя трябва да може да готви на всяка цена. В днешния динамичен живот, в който можеш да си поръчаш храната по телефона, докато се прибираш от работа, предполагам готвенето минава малко на заден план.
Предаде ли това изкуство на дъщеря си?
Не, или поне все още не. Това не е нещо, което се наследява… Ако е гладна и няма нищо вкъщи, може да си приготви яйца или да се свари спагети. До момента тя ми е най-верният дегустатор. Беше се записала в училище на един кулинарен курс, приготви ни страхотна фритата, имаше голямо желание и интерес, но не успя да вмести и готвенето в ежедневния си график. Сега е студентка, има осигурена храна и съвсем не й се налага да готви.
Имаш ли гафове в кухнята?
Че кой няма? Даже онзи ден обърках маята и бакпулвера.
Кое е произведението, с което най-много се гордееш?
С всяка приготвена торта. Аз съм бързак, нямам особено търпение да изпипвам детайлите. В сладкарството трябва да си малко или много художник, творец, външният вид на тортата е много важен. На мен или блатът ще ми залепне, или кремът няма да стегне… И до ден-днешен знам, че предстои ли рожден ден на децата, обмислянето на тортата започва отдалеч, хем да е нещо вкусно, хем и да не ми се налага да си взимам отпуск за приготвянето.
А защо започна да правиш блог?
За да се подсещам вечер какво да готвя, без да се налага да „разлиствам“ интернет. Да е нещо като готварския тефтер, в който мама си записваше рецептите, но този е малко по-модерен вариант със снимки.
0 Коментара