Кога в театъра женската роля може да бъде играна от мъж?
Знаеш, че В Елизабетинския театър женските роли са играни от момчета. Когато трябва – защо не? Далече съм от конкретните препратки към съвременността: гейвълната, смяната на пола. Тези неща ме отвращават, независимо че съществуват и по някакъв начин мога да ги приема. Те не могат да бъдат единственият начин на мислене, за да преуспееш в бизнеса или културата. Жалкото е, че така става. Хомосексуалистите оформят свои лобита, създават свои кръгове и диктуват политиката и културата чрез тези общества. На сцената и в живота жената си е жена. Никой не може да замени „Раждането на Венера“ от Ботичели.
Значи ли, че издигаш в култ жената и я поставяш на по-предно място от мъжа?
По принцип съм против феминистките. Смятам, че жената трябва да бъде красивата страна на света и майката на света. Повече от това няма нужда. Жените започнаха да се надпреварват и да подражават на мъжете и на тях не им остана нищо друго, освен да си въртят задниците.
В спектаклите ти има доста пикантни сцени. Това избиване на комплекси ли е, или пък си правиш кефа?
Аз имам комплекси с жените и си го знам. Но те са осъзнати и наложени. Харесвам красивите жени с чувството, с което се харесват и красивите предмети. Красотата възбужда душата ми и ми носи голяма радост. И понеже не мога, пък и не е морално да имам всички жени, затова си налагам ограничения. И тук някъде нещата се преплитат. Дали това са наложени ограничения, или е страхът от контакта, комплексите ми…
Аз съм срамежлив човек по природа, но се подигравам с комплексите си на сцената.
Но това не е най-главното, то е вторично. Основното е комедията на човека, който вижда драматични неща в комплексите си, но години по-късно. Ако можеш да видиш живота си с очите си след 15 години, тогава действителността няма да е толкова страшна. В такъв план комплексите, нагонът, сексът и жените са особено смешни.
Как си представяш героя на една такава неуравновесена сексуална драма?
Представям си всичките тези запотени мъже, хукнали след фусти и готови на всичко. Пропиляват пари, коли, готови са на безброй подлости само и само за да легнат с някоя красавица за една вечер. Това е много нелепо. Ако целта е да обменяме слюнки, да си направим пунктове за обмяна на слюнки. Но ние не сме животни в крайна сметка и слава богу!
Ако ти се появи някоя сексбомба и ти предложи всичко, за да играе под твоя режисура, откъде ще започнеш да я пробваш?
Ти самият знаеш колко нелепи са тези неща в театъра. Никога една сексбомба не може да замести на сцената талантливата жена. Пищните форми вършат добра работа за „Плейбой“ и за късните филми по сателитите, но в моята работа мога да мина и без тях. Ако поканя някое такова момиче, то трябва да може нещо повече от това да позира пред обектива. В почти всяко мое представление има балерини. Аз имам нужда от женската красота на сцената, но от красотата на Ботичели, а не на Хю Хефнър.
Смята се, че подбираш актрисите си повече по възможността им да изглеждат уродливи на сцената?
Красивите талантливи жени за съжаление са много по-малко от не толкова красивите талантливи. Една некрасива жена винаги носи в себе си повече предизвикателства. Хубавиците на сцената са като лъскав афиш, зад който има дъски или олющена стена.
Живееш с три жени. Майката на дъщеря ти Неда, бабата на Неда и самата Неда. Липсва ли ти мъжката компания?
Това положение е компенсацията на работния ми ден. Там съм обкръжен почти изцяло с мъже. Приятелите, с които пием и бърборим, са също мъже. Вкъщи не ми липсва мъжкото присъствие. Ако в бъдеще се появи някой дребосък, ще бъдем щастливи, но това е божа работа.
Ако можеха да се съберат всички жени на един голям стадион, ти какво би им казал?
Вероятно ще закъснея ужасно или въобще няма да отида от притеснение. Има си хора, които да разплакват жените, които да ги разсмиват и да ги скъсват.
Какво ще отговориш на всички онези момичета, които са влюбени в теб и ти пишат обяснения?
Аз не съм от тези, на които пускат бележки в чантата. Не съм от тези, в които жените се влюбват. Но ако има такива, какво да им кажа. Ами, обадете се, бе. Да си вдигна самочувствието малко.
Твърди се, че в настъпващата ера на Водолея жената ще има водещото начало с нейната нежност, душевност и интуиция. Вярваш ли в това?
Ако е така, ще бъде много хубаво. Вече видяхме какво могат да направят мъжете. Всичко, което те съградиха и след това сами разрушиха, избивайки се във войни и световни конфликти, вече ни втръсна. Да видим пък жените какво ще направят. Пък и крайно време е жена ми да се стегне и да вземе нещата в свои ръце. Мене ми писна да поемам отговорностите в семейството. Значи от 2001 година идват хубави времена за нас. Сериозно погледнато, проблемът не е в жената или в мъжа. Проблемът е в глупавия или в нормалния човек. Един луд може да роди само ненормални мисли независимо дали е с цици или без.
Вярваш ли в ренесанса на семейството и домашните ценности?
Нещо не ми се вярва да стане точно така, като гледаме как „швестата раса“ превзема света, но щом папата твърди, че ще стане така, може да има надежда или да са му пратили съобщение отгоре.
Кое е по-важно за теб: театърът или семейството?
За щастие тези две неща при мен са слети в едно. Не искам да ги разкъсвам. Аз самият съм разкъсан от многото хора, които живеят в мен. Засега има превес семейният човек. Другите – хулиганите, бунтарите и подлеците, някак си са задрямали. От време на време се събуждат, за да ме разтърсят и ми кажат: „Какво правиш? Седиш си вкъщи като германски бюргер, наливаш се с бира и гледаш телевизия. Защо не се качиш на мотора и не зарежеш всичко това?“ Често в нетрезво състояние си събирам багажа и искам да тръгна нанякъде, за да сменя начина си на живот. После, като си помисля за дъщеря ми, всичко ми се обръща наопаки. Не може да се каже, че семейният живот, който водим, е някакъв нормален живот. Той е едно непрекъснато надбягване с недоимъка, надлъгване, жалка игра със системата, в която е ясно, че ти си този, който губи. И няма шансове да спечелиш. За да спечеля, трябва да променя начина си на мислене, да се обърна с хастара навън, да стана подлец, да бъда безогледен, да започна да работя за пари и да тъпча онези, които ми пречат.
Кошмарният тип на прозореца все по-често ми се явява и ме приканва да избягам. Ако ще го правя, трябва да е сега. След 10 години ще е късно. Тогава ще избягам най-много до хлебарницата.
Ще се сетя, че не съм купил хляб, и пак ще се върна с хляба у дома. Деликатно убиваме себе си със собствената си деликатност. Като оня, който притворил от деликатност прозореца зад гърба си, преди да скочи и да си строши главата.
Досега никой не те е упреквал, че жена ти Рени Врангова винаги е играла в спектаклите ти. Може би „Аскеерът“ в първата й роля при теб е запушвал устата на зложелателите. Как гледаш на професионалното й развитие след 5 години съвместна творческа работа?
Правилно е никой да не ме упреква в пристрастие към Рени, защото тя е играла при мен само една главна роля. Дори в „Дон Кихот“ Дулсинея е почти мимансова роля. Когато веднъж ми предложиха да стана директор на един театър, казах на Рени: „Ти се моли да не стана, защото първо тебе щях да уволня.“ Слава богу, тя не е амбициозна, нито тъпа. В този вариант, когато не е примадона, изпълнителският й талант става по-голям.
Ти репетираш с месеци. Актьорите, които работят с теб, не стават ли по-добри професионалисти?
Българският артист е лентяй и чиновник, който идва сутрин в последната минута, облича си работните дрешки и казва: „Е, кажи сега какво да правя?“ Той не поддържа инструмента си – тялото и гласа. Ако някой у нас започне да го прави, то ще бъде от суета. От друга страна, актьорите са прави в ужасния си нихилизъм, защото си казват: „Какво толкова ми дават, та да им работя?“
Ти гледаш на актьора като на жрец, на отговорно лице, на медиум с перфектни възможности и идеи за бъдещето на света?
Винаги съм бил перфекционист и съм искал да бъдат такива и хората, с които работя. Искам да творя в свещен театър, с актьори, притежаващи уникален инструмент. Ако имаш 7-8 такива инструмента, благодарение на общата енергия и можене няма кой да те спре. Говоря за изкуството като енергийна бомба. Мисля си, че може да има такъв ефект.
Нещо да кажеш на българските жени?
Да ползват противозачатъчни, да не раждат деца, които няма да гледат, да не се напиват – пияната жена е грозна работа. Пияна жена – съдран чувал, пиян мъж – това звучи гордо! Да си останат жени въпреки тормоза от наша страна.
0 Коментара