Пътят на Анждела Родел, която спечели заедно с Георги Господинов международната награда „Букър“, започва от Минесота, минава през Германия, Русия и някои от най-престижните университети в САЩ преди да избере за постоянен свой дом България и тук да намери своето признание.
Снимки: Стефан Василев
Последните години тя превежда на английски някои от най-добрите книги на български автори, сред които „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров и „Физика на тъгата“ на Георги Господинов. Работила е още по книги на Ангел Игов, Виргиния Захариева, Милен Русков, Георги Тенев и Захари Карабашлиев.
Именно работата по творбите на Господинов й носят най-голямото признание и карат мнозина да я определят като посланик на българската литература по света. Тя се радва на успехите, но приема похвалите със скромност, като веднага насочва разговора към други хора с принос за разпространяването на българската литература.
За превода на „Физика на тъгата“Анджела бе номинирана за престижната награда PEN. „Времеубежище“ на Георги Господинов, в превод на английски език именно от Анджела Родел, пък спечели международната литературна награда „Букър“. Това е първата българска книга с номинация за това отличие. И първата книга, спечелила тази награда.
Господинов поделя отличието с Анджела Родел,
която преведе книгата на английски. „Букър“ се връчва не само на автора, но и на преводача на книгата – победител.
„Огромни благодарности на моя преводач Анджела Родел, която построи тази клиника на миналото на английски. Благодаря ти, Анджела“, каза веднага след връчването на наградата Георги Господинов.
Работата по „Времеубежище“
на Георги Господинов преводачката започва още преди да книгата да е завършена. Анджела не крие възхищението си към текстовете на автора и произведенията му.
„С Георги работим доста отдавна. Той е с чувство за хумор, деликатен човек. Има много професионален подход. Има писатели, за които е много емоционално да пипам нещо, да предложа нещо по текста. Малко им е трудно. Той обаче вече е работил с преводачи на над 20 езика, отворен е към предложения. Винаги е готов да обсъди различни варианти. При него хубавото е, че е много изчистен език.
Всяка дума и всяко изречение той е мислил изящно.
Такова удоволствие е да превеждаш подобен изпипан текст. Превеждала съм доста от неговите есета, дори пиеси и една опера. Имахме работен ритъм и опит с него.
При него това, че е поет, звучността на езика е много важна. Естествено, че значението е важно, но дори в неговата проза има един ритъм, една напевност, които трябва да се пазят, а това е много трудно. Той има едни много тънки игри със звук. Във „Времеубежище“ трудното беше, че има толкова български реали. Той говори за българска история, за Възраждането, тези исторически възстановки. Този издател ни даде да използваме бележки под линия. За „Физика на тъгата“ не дадоха въобще никакви бележки под линия да има.
Уж изтръгва читателя от текста,
някаква американска мода. Ние с него не искахме да слагаме много, но все пак обяснява се Копривщица, такива моменти в българската история, без да става като учебник. Това беше трудно – хем да пазим тази лекота и хумор, които ги има при него, но да даваме на читателя контекста. Където можехме, вмъкнахме и в текста някои обяснения. Имаме десетина бележки под линия в цялата книга“, обяснява Родел.
Дни преди да получи заедно с Господинов наградата „Букър“ тя казва: „Още се притеснявам, че ще се събудя и това ще се окаже сън. С Георги, когато разбрахме за дългия списък, бяхме толкова щастливи. За краткия списък не можахме да повярваме. Чувствам, че вече сме спечелили с тази номинация“.
А ето и малка част от словото на
Анджела след получаване на наградата:
„Благодаря ти, Георги, за това, че ми повери твоите думи и за приятелството. Много хора те бъркат с разказвача във „Времеубежище“, предполагам, че това прави мен някакъв странен и зловещ Гаустин, някакво алтер-его от друго място и време, което те отпраща във фантастичните схеми и сюжети, с които се надявам отново да работим…“
Анджела благодари на своето семейство, като специално спомена родителите си, които винаги са я подкрепяли. „Не мисля, че има много родители, които, след като детето им каже: „Искам да отида в България и да се науча да свиря на гайда!“, да кажат: „Разбира се, давай!“
Тя отправи благодарности и към всички приятели, към всички български писатели, музиканти, с които е работила, както и към „учителите, философите, танцьорите, към пиячите на ракия“. „Благодаря ви, че отворихте вашия свят за мен. Не винаги лесно за обитаване място, както става ясно от книгата на Георги, но въпреки това аз намерих истинско убежище там – умоубежище, сърцеубежище, душеубежище и в това скривалище аз намерих безценни резерви от смисъл и се надявам да мога да ги опазя занапред.“
Целият разговор с Анджела Родел за пътя й към България и защо казва, че тук е намерила своето племе – четете в юнския брой на „Жената днес“
0 Коментара