Ани Лейбовиц: Фотографията ми даде възможност да се занимавам с изкуство

„Вулканът Фуджи е мястото, на което отидох след като купих първия си фотоапарат. Това изкачване беше моят урок по решителност и умереност едновременно.“

Oт тези първи стъпки във фотографията през 1967 до днес Анна Лу-Лейбовиц остава вярна на обектива и си спечелва слава на “един от най- влиятелните фотографи на нашето време“.  Това признание се дължи не само на умението ѝ да улавя мига, но и на таланта ѝ да представя своите модели по необичаен начин и в нов контекст, понякога на ръба на скандала.

В края на ноември в Лондон, Aни Лейбовиц представи своята

най-нова книга с фотографии от света на модата,

наречена Wonderland. 448 страници събрали кратки обяснителни текстове и повече от 350 снимки на световни знаменитости, с които Лейбовиц създава творческата си история.

“В живота ми има различни периоди – споделя Ани на срещата си с лондонската публика. – Хубаво е човек да поглежда назад и аз го правя като равносметка преди да продължа напред.  Обичам книгите, така че моите ретроспекции са събрани в книги. Периодът, в който работих за Rolling Stone/ 1970 – 1983/, периодът със Сюзън / Зонтаг/1990 – 2005. Портретните ми снимки от периода 2005-2016 са събрани в Portraits. Имам компилация посветена на американската музика, имам и книга само с природни пейзажи (Pilgrimage, която включва снимки от Ниагарския водопад и дома на Емили Дикинсън в Масачузетс).

Това не са професионални, а лични избори.

И въпреки, че модата не е избор, с който имам дълбока връзка, тя представлява голяма част от биографията ми. Не бях сигурна какво да правя с всички тези снимки от фотосесии, но реших, че е редно да им отделя необходимото внимание. И така се появи Wonderland.”

Wonderland е компилация от различни периоди и далеч не съдържа само модни снимки. За представянето на всяка отделна секция Ани се позовава на обяснителните текстове в книгата. Tя изрежда имена и дати, и докато чете монотонно

публиката е притихнала,

а всеки неин коментар извън написаното предизвиква бурен смях в залата.

“Имам доста материал, така че тази презентация би отнела около 6 часа, но ще се постарая да не навлизам в прекалени подробности. Ако накрая все още имате ентусиазъм, всичко е събрано в книгата.“

На големия екран се сменят кадри и първите няколко ни връщат към началото. Кариерата й започва с назначаването ѝ като щатен фотограф за музикалното издание Rolling Stone през 1970. Но псевдонимът „ролинг стоун“, с който понякога я наричат, не е свързан само с работата ѝ в изданието, а и с

връзката ѝ с легендарната група.

Тя прави поредица от снимки на Rolling Stones през 1972, като част от отразяването на американското им турне „Stones Touring Party“. По това време един от нейните кумири – Робърт Франк – пътува с тях с намерение да направи филм за турнето. Кадрите, обаче не виждат бял свят, тъй като в по-голямата си част са нецензурни. През 1975 г. Мик Джагър й отправя официална покана да ги придружава като фотограф на групата. Тя приема и в този период е неотлъчно с музикантите, работейки до пълно изтощение.

Първата й фотосесия на тема различна от музика е за списание Miss през 1977.  Пред обектива й застава не кой да е, а

внучката на Ърнест Хемингуей

Марго Хемингуей, супермодел на Тime & Vogue. В златни впити джинси тя позира на фона на стекове бира заедно с Били Картър, брат на тогавашния американски президент Джими Картър. Били държи бензиностанция, където всъщност са направени снимките и наскоро е лансирал своя собствена марка бира. Фотосесията остава в историята и като своеобразна рекламна кампания на бранда бира Billy.

Сякаш за да потвърди, че не модата, а други теми са й по- близки и истински я вълнуват, Ани включва в книгата специална секция, посветена на снимките, които прави в имението Чарлстън, Eсекс – дома на художниците Дънкан Грант и Ванеса Бел. Те са част от английския бохемски кръг Блумсбъри събрал интелектуалци и хора на изкуството като Вирджиния Улф, Джон Кейнс и Клайв Бел.

“Не мога да кажа, че съм студиен фотограф,

отбелязва Ани – предпочитам да усетя атмосферата на мястото, историята му, характерни звуци и дори миризми. Така сякаш ставам част от живота на други хора. Харесват ми автентични места, а тези стаи са пълни с живот.

През 97-ма направих сесия на Никол Кидман в Чарлстън. По това време тя беше в Англия за снимките на „Широко затворени очи“ на Стенли Кубрик. Всички снимки са направени вътре поради наложената й от режисьора забрана да се показва на слънце в продължение на година (заради луничките).“

През 80- те Лейбовиц напуска Rolling Stone и започва работа за Vanity Fair, но вече е достатъчно известна и получава поръчки и от други издания.

„Toва беше свят на легендарни личности,

където фотографите бяха признати за хора на изкуството“, споделя тя. – И ето че един ден ми се обади лично главния редактор на Vogue Ана Уинтър. За фотосесия „висша мода“ с Кейт Мос и Puff Daddy в парижки хотел.

В този период се ражда сътрудничеството й с Грейс Кодингтън – бивш фотомодел и дългогодишен криейтив директор на Vogue, с която по-късно ще работят по много от легендарните в света на модата проекти.

“Най-добрите ми фотосесии са плод на работата ми с Грейс –  отбелязва Ани – но всеки път започваме от нулата и тя обичайно ми натяква, че съм абсолютен невежа на любителско ниво.“

Двете споделят интереса и любовта си към приказния свят и през 2003 в декемврийския брой на Vogue излиза Wonderland, кампания, в която читателите са поканени на пътешествие в „Страната на чудесата“. Творческата концепция е на Грейс Кодингтън, която настоява темата да е Алиса, а не скучната Мери Попинз. Ана Уинтър предлага ролите от “Алиса“ да са поверят на най-изтъкнатите модни дизайнери, а Ани Лейбовиц е авторът, който разказва историята като я визуализира. Кампанията е знакова и влиза в историята на модата като

една от най-успешните за всички времена.

Както казва самата Алиса “първо всичко доста се обърка, а после си дойде на мястото“. Жан-Пол Готие се покатерва на дърво, за да разтегне усмивката си в стила на Чеширския котарак, Джон Галиано се превъплъщава в Кралицата на сърцата, Том Форд е безупречно облечен за ролята на Белия заек, но трябва да изпробва безброй изкривени пози, така че да бъде постигната визуалната илюзия за „падане с главата надолу“. В ролята на Алиса влиза изящната Наталия Водянова.

“Това беше първата ми среща с Наталия, тoгава на 21. Тя беше чаровна, талантлива и забавна. Беше добра актриса и интуитивно усещаше как да се държи пред камера. Нейната крехкост и уязвимост я правеха много подходяща за ролята на Алиса. Личната й история също е необикновена. Преди да дойде в Париж и да стане модел е продавала ябълки с майка си на улицата в Русия, където е родена.“

Ани продължава да работи на тема приказки и заснема изключително успешните портретни сесии на Дисни Disney Dream Portrait Series, в които пред обектива й Тейлър Суифт се превръща в Рапунцел, Скарлет Йохансон в Пепеляшка, а Бионсе в Алиса.

В Wonderland Aни представя и някои от своите снимки на първите дами на Америка. Обичайно тези фотосесии се правят в протоколен стил, с акцент върху интериора на сградата, комбинация от луксозно обзавеждане и държавнически символи.

Фотосесията й с Мишел Обама направена в Белия дом под мотото „Първата дама, в която светът се влюби“ обаче разчупва стереотипите и показва първата дама като истински фотомодел. Снимките са направени изцяло навън, а на корицата на Vogue Мишел, в бяла рокля на Каролина Херера, е седнала на тревата в един от градинските паркове край леха с цветя.

Ани е снимала както истински кралици,

така и актриси, които се превъплъщават в образа на такива.

“София Копола тъкмо беше завършила филма си “Мария Антоанета“ с Кирстен Дънст, така че моята задача беше да направя фотосесия с Кирстен във Версай. Дворецът отваряше врати за фотосесии за първи път от 25 години. И след цялото великолепие на тази наистина красива фотосесия, накрая заснехме Кирстен с рокля на Галиано от пластмасови торбички. Бях малко притеснена, че екипът на Версай няма да допусне публикуване на тази снимка, но те нямаха нищо против.

Като истинска модна фотосесия, но на високо ниво е историята на фотосесията й с Кралица Елизабет през 2007, която предшества визитата на Монарха в САЩ за честване на 400 годишнината от стъпването на първите английски заселници на Новия континент.

Обичайно Ани се подготвя дълго за своите срещи с моделите, тя прави множество детайлни проучвания, за

да влезе в характера на модела.

В този случай британския кралски екип й предоставя цял куп каталози, от които да избере дрехите и бижутата за фотосесията.

“Исках да снимам Елизабет в Балморал с конете й, на езда, обута с гумени ботуши, което е част от нейния реален живот. Но предложението ми беше отказано, с кратко уточнение:  “Фотосесията ще се състои в Бъкингамския дворец, в Лондон.“

Кралицата се появява с 15 мин. закъснение в официалната си кралска мантия с придържан от асистент дълъг шлейф. За тази фотосесия Ани е придружена от 11 членен екип, а също и от малката си дъщеря Сара, която поднася на Елизабет кокетен букет цветя.

По време на светлинните проби, Лейбовиц неочаквано предлага

да направи снимки без короната,

като отбелязва, че така нещата ще изглеждат по- малко официални и “нагласени“. Кралицата отказва с аргумент, че това най- малкото би означавало косата й да бъде сресана отново. Все пак следващата серия снимки е с друг тоалет и  без кралската диадема.

“В един момент аз просто се отказах да давам идеи и оставих нещата да се случват. Кралицата искаше снимки с внуците и правнуците си, а също и със своите кучета“.

Въпреки противоречията възникнали по време на снимачния процес, снимките от тази фотосесия са най-използваните от световните медии снимки на Кралица Елизабет, те се тиражират многократно и до днес и се включват във всеки репортаж посветен на Монарха. Една от снимките на Кралицата с дъщеря й, принцеса Ан е истинска рядкост.

През 2019 Лейбовиц е поканена да отрази участието на 5 жени в президентските избори. Това разбира се не е случайност като се има предвид, че е призната за

най-добрият портретен фотограф,

а снимките й разбиват на пух и прах световните стереотипи за женственост и за ролите на жените в обществото. Щатските сенаторки Елизабет Уорън, Кристен Гилибранд, Тулси Габард, Ейми Клобучар и Камала Харис са заснети в наречения по- късно “исторически“ кадър, в който, макар и реално да са конкуренти, те се поздравяват приятелски.

“След като официално бяхме приключили снимките, се усети постепенно спадане на напрежението и се възцари празнично настроение. Въпреки, че формално погледнато бяха конкуренти, тези жени всъщност се държаха напълно приятелски и се подкрепяха взаимно.

И това беше просто невероятно.“

През 60-те 70-те и 80-те години кориците на модните списания са запазено място за фотомодели, но през 90-те тази концепция започва да се променя. Постепенно моделите отстъпват място на актьори, музиканти, атлети и други знаменитости, много от които жени. С началото на новото столетие тази тенденция е вече наложена и концепциите за създаване на корица са истинско предизвикателство.

За Календарът на Pirelli през 2016 Ани прави впечатляваща компилация от снимки. Календарът е традиционен подарък от италианския бранд за корпорации и частни лица – селекция от около 20 000 от най-богатите хора в света. С годините той се е превърнал в аксесоар, чиито страници представят най- красивите жени в света. Моделите са екстравагантно

разголени, стилно еротични и женствени.

Компилацията на Ани слага акцент върху жени с ярко присъствие в изкуството, бизнеса и спорта. Агнес Гънд, филантроп и спонсор на Музея за модерно изкуство, певицата Пати Смит, Йоко Оно. Всички са напълно облечени, с изключение на комедийната актриса Ейми Шумър и тенис легендата Серина Уилямс, чието атлетично тяло е заснето в тенис позиция с ярко очертан мускулест гръб.

Някои от “моделите“ са на възраст над 70, което Лейбовиц коментира: “Идеята беше без претенция да представим тези жени точно каквито са и заради това, което са, а не заради начина, по който изглеждат.“

Работата и личността на Ани Лейбовиц са завинаги белязани от фотографията. Един поглед към портретната й галерия казва повече от думите. Самата тя твърди, че се чувства готова да продължи именно с портретната фотография, защото това е неизчерпаем източник на вдъхновение. Постиженията на Ани са и официално признати. Не само от модните среди, където тя е доказала своите способности.

Американската конгресна библиотека, най-старата културна институция в САЩ и една от най- големите библиотеки в света я обявява за

„Жива легенда“ с безценен творчески принос

към американското общество.

Тя е и първата жена поканена да представи своя изложба в Националната Портретна Галерия във Вашингтон.

По време на сесията въпроси след представянето на книгата Ани коментира фотографията като житейски избор и своя път като фотограф:

“Имам отношение към изкуството и винаги съм знаела, че това е моето поприще. Но съм ужасен художник, а и нямам търпението да се уча. Фотографията ми даде възможност да продължа да се занимавам с изкуство. Имам късмет, че обичам това, което правя. Живеем във време, в което на фотографията е отреденa специална роля и има страхотни примери, които будят възхищение. Изглежда невероятно, но сега всеки млад човек носи в джоба си телефон с камера и това дава възможност за творчество във всеки един момент.“