Анна, океаните и мъжете

Познавам Ани сравнително отскоро. Споделяме сходно отношение към пътешествията и към свободата да припечелваш с хобита, като инвестираш спечеленото в каузи.

Анна Вълчева е финансист, от Хасково, с местожителство в Ню Йорк, кариера на Уолстрийт, в лондонското Сити и (за кратък период) в Сидни. Има сериозен опит в бранша, твърдя през призмата ми на човек с 20-годишен опит в него. Пробвала е почти всичко: финансови инструменти, капиталови пазари, рискови инвестиции, финансови преструктурирания, сливания и поглъщания. Разговорът ни тече леко – поради общ език по повечето теми. Фонът ни помага: сърфисти се катерят и спускат прибоя край тихоокеански къмпинг в Мексико, шопска салата се полива с ягодова маргарита, приятели от България дънят „Тангра” от караваната наблизо.

Още като млад финансист Ани е ангажирана със сериозни проекти, отразени в “Уолстрийт Джърнъл” и “Файненшъл Таймс”. Добива ценен опит и самочувствие, работейки по приватизации и национализации, включително и за американското правителство. Става пряк свидетел на банкови ликвидни кризи и фалити по време на голямата финансова криза в САЩ. Професията й я среща с големи и малки корпорации в Латинска и Северна Америка, в Европа, Азия и Австралия. Пробва се и като предприемач – съосновател е в бутикова инвестиционна банка, която обслужва и съветва Fortune 1000 корпорациите в Америка, където водещите ръководни позиции се заемат от жени. Навлиза сега в нов етап от живота и кариерата си, ориентирайки се към банково предприемачество. Според нея понятието „предприемчив банкер“ е почти наложено заради новите технологии и промените в банковия сектор. Освен това съветва свързани с ООН организации по инвестиции със социален и екологичен принос и се занимава с т. нар. „синя икономика” – новаторска концепция в инвестиционната сфера, свързана с икономическия потенциал на океаните и моретата.

Разкажи ми как стигна дотук.

Завърших университети от т.нар. „бръшлянова лига“ в САЩ. Имам три бакалавърски специалности от Brown University: по икономика, международни отношения и бизнес мениджмънт. Дисертацията ми по икономика беше върху валутния борд в България. Специализирах също в Оксфордския университет във Великобритания – икономика, политика и философия. Имам и магистърска степен по бизнес администрация от Columbia University – Columbia Business School в Ню Йорк и London Business School в Лондон – бях първата жена от България в тази глобална MBA програма. Завърших Американската частна гимназия Deerfield Academy в щата Масачузец – една от няколкото такива утвърдени гимназии в САЩ. Но за мен английската гимназия в Хасково, моя роден град, който много обичам, бе началото и големият академичен старт в живота ми. Тази гимназия продължава да възпитава любознателни умове и търсещи дръзки глави.

С цялото това „мастито” академично и професионално CV, как се определяш?

Бягам от шаблони за личностно самоопределение. Мисля, че по природа човек е многопластов. Аз със сигурност съм такава и пластовете са надиплени като тракийска черга – все пак съм тракийка. Ако следваме стереотипа, вероятно това е съвсем типично за жената от зодия Близнаци – а аз съм квинтесенциалната жена Близнаци. Професията със сигурност шлифова формата, в която се отливаме като личности – един от формиращите ни фактори обуславя средата ни на общуване, а оттам и на влияния. Но не мисля, че професията ни определя. Професиите се менят. Търсещите хора всъщност ги сменят рано или късно. Аз не се определям като финансист, например, а по-скоро като артист по душа – и може би все повече по призвание. Мисля, че разполагам с еднакво добре развит ляв и десен мозък – аналитично-рационалния и разпиляно-креативния. Чета компулсивно и ежедневно от десетилетия по темите на здравословното хранене и функционалната медицина, които считам за бъдещето на превантивната медицина и за ключ към загадката на дълголетието и фонтана на младостта. Обмислям дали и как мога да интегрирам този свой интерес и амплоато си на аматьор-нутриционист в бизнес идея и дейност в бъдеще. Вълнуват ме икономическите и политическите анализи. Увличам се от хуманитарни каузи. Трудно ми е да се определя. Предпочитам да мисля за себе си като ренесансова жена, вместо като многоцветен и всестранно недоразвит хамелеон. Вероятно и в двете има истина. Пътешествам – прекосила съм 7-те морета и над 50 страни.

В това търсене какво най-вече те мотивира?

Новаторството. Откривателството и знанието. Пионерският дух. Дързостта да постигнеш нещо трудно достижимо. Предизвикателствата ме мотивират, както и стръмните пътеки. Правя само неща, за които имам сърце. Използвам разума си, но за големите решения слушам интуицията си. Винаги когато не съм се вслушвала във вътрешния си глас, съм правела грешки – неведнъж и два пъти. Напоследък забелязвам, че не ме мотивират толкоз самите звезди или високите върхове, а по- скоро способността да откривателстваш между тях – в пространството, което е неясно, несигурно, не добре видимо. Голямата физичка и изследователка на тъмна материя Вера Рубин казва: „Не се цели в звездите – вече знаем какво има там. Цели се в пространството между тях, защото там е истинската мистерия”.

Какво те отблъсква по пътя?

Отблъсква ме пошлостта, грубостта и агресията. Користолюбието и завистта. Лицемерието и лъжата. Има безброй начини да кажеш една истина – директността в никакъв случай не значи грубост. Колкото по-емоционално интелигентна е комуникацията, колкото по-съзрял и oшлайфан е комуникаторът, толкова по-пряко, но и култивирано, дипломатично е посланието. Не понасям също провинциалната демонстративност. Едно от първите неща, които научих в Щатите, e, че успехът е дискретен. Няма нужда от шумна показност, от самохвалство. В България ми прави впечатление, че все още съществува една култура на гръмка показност за материални придобивки, която е доста балканска.

Имаш ли ролеви модели? На какви жени се възхищаваш?

На силните и автентични жени. Няма силна жена с лесен път или с лесно минало. Възхищават ме жените, за които казват, че са „тройна заплаха” (tripple threat): интелигентни, силни и красиви. Възпитана съм да ценя интелигентността повече от красотата. Мадона е пример за такава жена-пионер – бунтар, автентичен артист и играч в шоу бизнеса. Мерил Стрийп и Аджелина Джоли също – интелигентни, много талантливи, различни жени, които освен всичко друго, използват публичното си влияние, за да правят добро – като посланички на важни хуманитарни каузи или като откровени говорителки на истината. Друг пример е Шерил Сандбърг – жената, която ръководи операциите на Фейсбук, дясна ръка на Марк Зукърбърг. Респектира ме изключителният й ум, нейната компетентност и земност, лидерство с емпатия, с разбиране на хората, емблематичната й директност по темите за мястото на съвременната жена в обществото, за стъклените тавани, които ограничават женския потенциал в професионален план, както и за познаването и на успеха, и на горчивия вкус от голямата загуба. Удивява ме смелостта на жени като Амелия Еърхарт – първата жена, която пилотира сама около света – една безстрашна щурачка. Възхищавам се на майка си – една от най-силните духом жени, които познавам. Воин и стожер – във всяко отношение.

А какви мъже те възхищават?

Качествата, които намирам за възхитителни при мъжете, не са по-различни от тези при жените. „Тройната заплаха“ и при тях е в сила – умен, силен и симпатичен. Многопластов и търсещ, приключенец и откривател. Има много стайни цветя измежду американските мъже – не намирам тази изнеженост за особено възхитителна. Но и не одобрявам разбирането, че мъжете трябва да са силни винаги и на всяка цена. Напълно нормална е проявата на слабост. В крайна сметка кой демагог е казал, че за жените е напълно приемливо да плачат, а за мъжете – не? Става дума за универсални човешки емоции. Признаването на уязвимост е всъщност израз на много по-голяма сила при мъжете. За да си свалиш гарда, се изисква доста увереност. И за щастие мъжете, на които можем да се възхищаваме, не са малко. Но, както вечната Катрин Деньов казва, „мъжете са добри същества, но жените притежават магия”. Просто са по-комплексни, по-объркващи, а и по-объркани същества. При тях е по-висок коефициентът на загадъчност.

Замисляла ли си се вече за родителство?

Родителството е отговорност, но и творчество. Трябва да е извор на лекота и вдъхновение, а не на страх от обвързаност, жертви, лишения, изгубени лични свободи. Както един художник или творец създава своето изкуство, както един бизнесмен създава нов проект или продукт, така се формила един малък човек. Идва музата (обикновено след полунощ), имаш визия какво искаш да изваяш, хващаш четката и си мислиш, че я контролираш в желана от теб посока. Но творбата добива собствена форма, която често е доста по-различна от първоначалната представа. И търпи метаморфози в процеса. Основната работа на родителите е да дадат пример и посока. И много, много безрезервна обич.

Какво правиш, за да се поддържаш в добра форма?

Бягам по 45 минути 2-3 пъти седмично и се занимавам с йога. Преди около 15 г. моя приятелка художничка – една от възхитителните жени тип „тройна заплаха” – ми подари за рождения ден първия ми клас по Бикрам йога (гореща йога). За Ню Йорк това беше все още ново и непознато занимание, а за мен беше нещото, което почувствах свое. Вече практикувам Виняса (Flow) йога, която повече ми импонира физически и ценностно, отразявайки начина, по който искам да живея живота си – да не се опитвам да контролирам събитията, а да съм просто в момента, в течението на идващото и отиващото си, знаейки, че друго ще дойде на негово място. Защото в една и съща вода не можеш да влезеш два пъти. Йогата е философия и отношение към живота. Две години бях извън „борда” – заради една гръбначна травма – но се възстановявам постепенно. Мислите, емоциите и тялото са свързани, те са съвкупност – единна холистична система. Ако едно от трите звена не функционира добре, другите също излизат от релси. Обичам да съм на вода, да ветроходствам – това проветрява главата. За релакс потъвам в изкуството, с четка и платно. Готвя и кулинарствам. Уча и практикувам разни духовни техники, медитирам. Имам специална апликация на смартфона си за медитация, както и множество книги в библиотеката си. Чета Джоузеф Кемпбъл, Скот Пек, Юнг, Коельо, Карнеги, Джибран, Чопра, Толле, Руми…

За всичко много ми помага емоционалната сигурност, която съм получила като дете. И чувството за хумор – търся го навсякъде. Той е чудесен лек при емоционален спад, който рано или късно идва при всекиго. Може да ме излекува и една обикновена разходка навън, и общуването с позитивни хора. Нося от 20 години в портфейла си една поема, която за мен е кодът за добрата емоционална и психическа кондиция – Desiderata на американския поет Макс Ерман. Поддържа ме и добрата храна.

Кое е любимото ти място?

Там, където се чувствам у дома – където ми е сърцето. Не е свързано с адрес или география, а с емоция. Обичам да се прибирам в бащината стряха, дори за малко. В последните години това се е случваше за кратко, но винаги, когато мога, се връщам. Родителите ми и сега живеят там, където отраснах. Този уют възкресява милите ми детски спомени – нещо хубаво къкри на печката, на вратата звънят гостите… Майка и татко често посрещаха гости, а любимото ми място беше в кухнята, на масата. Иначе най-обичам да се връщам на Британските Вирджински острови – за предпочитане на ветроходна лодка. Както и на един екологичен, бяло-розово-млечен, коралов плаж в Източна Австралия, докъдето се стига само с разрешително и лодка – Уайтхевън Бийч (Бялонебесният плаж) – същински рай.