Баба Тонка отхвърля годеник

И прочутата баба Тонка (1812-1893) е била млада. При това много пламенна и авантюристка, за което може да се съди от връзката й с богатия русенец Петър Тъпанчето, за когото е сгодена. Опарен от нейния опасен чар и нрав, той се изселва в Румъния. Тонка Тончева казва на момъка, че не изпитва никакви чувства към него. Нещастният младеж не понася отказа – момата действително не е за изпускане.

Тя е красива – висока и с бяло като мляко лице. Общителна и добросърдечна, буйна и весела, Тонка е център на внимание по седенките. Родена е в заможно русенско семейство и живее в центъра на града. Единственото дете е глезено и всичките му прищявки се изпълняват.

Но също така е умно и смело момиче. Още като 12-годишна Тонка яхва магарето на баща си и отива на тяхната кошара извън града. Сама товари добичето със стока и я кара в дюкяна, в който баща й продава.

Малко преди да се задоми, младата Тонка иска да отиде на училище. Започва да се обучава при един свещеник, но скоро се отказва и си остава само с уменията да пише буквата „у“. Тя не пожелава да продължи своето образование, защото нейните приятелки я вземат на подбив. Остава си вкъщи и с майка си Минка върти домакинството.

Когато пораства, Тонка е обградена от ухажори. Но тъй като е много пряма, винаги отвръща на закачките на ергените. Заради дръзкото й поведение момците се заканват да й намажат портата с катран. Тонка обаче ги отказва с хитър номер. Една вечер на седянката ненадейно се появяват трима страшни сеймени (турски стражари), въоръжени до зъби с пищови и ятагани. Момите плачат, момците треперят, вдига се голяма олелия. Турците заключват момчетата в обора и казват, че ще ги освободят, когато изметат всичкия боклук от него. Ергените изпълняват заповедта. На другия ден се разбира, че ужасните турци всъщност са Тонка и две нейни приятелки, които са се предрешили като стражари. Оттогава момчетата в Русе повече не закачат девойката.

По това време тя среща и Петър Тъпанчето. Младият търговец упорито ухажва красивата и опърничава мома. В началото тя му дава аванси. Двамата дори стигат до годеж. Историята не свидетелства за повече подробности около тяхната връзка, но момъкът е отчаян от отказа на Тонка.

Тъй като почти ияло Русе говори за предстоящата сватба, той се засрамва и бяга в Румъния. Голямата любов на Тонка всъщност е Тихо Обретенов. Него пламенната русенка харесва от пръв поглед. Връзката им е бурна и двамата минават бързо под венчило. Наскоро след сватбата родителите на Тонка умират и оставят целия имот на младото семейство. Това наследство помага на Тихо (1808-1869) да завърти търговия. Наричат го чорбаджи Тихо. Скоро той купува къща в крепостта на града, в махалата Бахче чифлик, на самия бряг на Дунава.

Тонка и Тихо живеят заедно цели 40 години.

Имат 12 деца. От тях пет умират още като малки. От останалите седем пет са момчета – Танас, Ангел, Петър, Никола и Георги. Момичетата са Петрана и Анастасия. Майка им подготвя всички тях „съзнателно и грижливо“, както пише Захари Стоянов, да работят за свободата на България. Те взимат от нейния пламенен дух и се посвещават на отечеството.

Ангел и Петър отиват в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър е убит в сражението край Севлиево, а Ангел е уловен жив и осъден на заточение в азиатската крепост „Сен Жан-Д’Акър“. Никола и Георги са сред апостолите на Априлското въстание. Никола участва в Ботевата чета. Той е заловен жив и осъден на обесване, но чужди консули се застъпват за него и наказанието му е заменено със заточение. Георги е в сливенската чета на Стоил войвода.

Петрана шие знамена – за Червеноводската чета през 1875 г., което после се развява от Ботев на парахода „Радецки“, и за  Сливенската че­та през 1876 г. Танас заедно с Петрана и Анастасия помага на май­ка си при пренасяне на оръжие от Румъния в България.

Двете дъщери на знаменитата Баба Тонка пазят и комитетската архива. Повече от всичко на света  Тонка Обретенова цени свобода­та и честността. Тя прави добро и на много унгарски бежан­ци.

Прокудени след поредната война с австрийците, през 1849 г. ма­джарите спират в Русе под Тиховия бряг, където се намира къща­та на Баба Тонка. Всяка сутрин тя пече самуни хляб, слага ги в ед­на торба заедно с орехи, грозде и пастърма и ги пуска от брега на унгарците, които минават с лодки. В същото време много по-заможни русенци продават скъпо храна на бежанците.

Тонка команд­ва вкъщи. Тихо Обретенов прекарва повече време в своите дюкяни и предпочита да изучава политиката от вестниците. Той умира сравнително рано, на 61 години.

Тонка живее неспокойно, неп­рекъснато чака тайни гости откъм дунавския бряг. През ней­ния дом минават всички четници на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а също и герои на Априлското въстание. Домът й е голям – в едната част тя посреща със салтанати турски офицери и ги го­щава, в другата част приютява четници, а синовете й леят куршу­ми. Гонените от властта влизат в града през мазетата на Баба Тонка.

Къщата й блести от чистота. Бели дантели и покривки там създават чувство на спокоен еснафски живот. Всъщност домът на известната русенка е притегателна сила за всички, които искат да научат последните политически новини. От нейния дом е запле­нен и Захари Стоянов, който по-късно се жени за дъщеря й Анаста­сия.

Легендарната Баба Тонка запазва гроба на Стефан Караджа. Когато докарват Караджата в Русе, той е полужив. Тонка бди над не­го до края. Дълги години всеки ден тя пали кандилото му, а след то­ва изравя черепа му. Занася го в къщата си, като моли близките си да разказват пред поколенията, че това е славният Караджа, въз­пят от Ботев. Като предприемчива българка отглежда копринени буби и ги продава на италиански търговци. Затова щур­ците много я уважават, като я наричат „ербап жена“ и й отда­ват почит. Тя настоява да помогне на училището в Исакча и да преустрои със свои пари неговата сграда. Баба Тонка прави голе­ми добрини и на турските семейства. Подарява най-различни не­ща на кадъните. Някои лекува с билки, които сама събира.

В пос­ледните години от своя живот Баба Тонка обича да гледа река­та. „Не бива да се съжалява за нищо, В което не си се потопил с цялата си душа и сърце“, казвала тя.