Те са ефирни, нежни, омагьосващи, те са силни и борбени, те се стремят към съвършенство. Всяко тяхно движение е прекрасно и изваяно. Те са като статуетки, много специални, пословично задружни. Те са вдъхновяващи, но и вдъхновители.
Представяме ви балерините от Софийската опера Марта Петкова, Боряна Петрова, Кристина Чочанова, Венера Христова и София Цуцакова-Абенанти – всяка с нейната история за красотата, сцената, изкуството, мечтите и живота. Нито една не е от „балетно“ семейство. Тръгват по своя път само с таланта си, не говорят много за постиженията си и обожават сцената.
Фотограф: Васил Германов
Грим: Марина Младенова
Прически: Парашкев Тодоров-Финчи
Марта Петкова: Продължавам да се влюбвам в балета и до днес
Марта Петкова влиза в балетната зала едва когато я приемат в балетното училище – на 9 години. Първоначално е отхвърлена поради липса на данни, но по стечение на обстоятелствата все пак я приемат, за да допълни класа. Нейната първа и единствена учителка по балет е Румяна Атанасова. Марта е явление и бързо и с лекота усвоява балетната техника и всичко, свързано с това прекрасно изкуство. Не трябва много време, за да стане ясно, че тя е диамант, който съвсем скоро ще блести по големите сцени.
Марта влиза в трупата на Софийската опера на 16 години и вече 18 сезона танцува на тази сцена. Позната е с всички водещи роли, които представя през годините – Одета, Жизел, Аврора, Китри, Силфида. Европейската публика също се е срещала с изкуството й. Марта е танцувала в Русия, в Палермо и Неапол, в Кралската опера в Лондон, а последните й изяви в чужбина са в Осло, където се представя в балета „Баядерка“ по хореография на голямата Наталия Макарова, заедно със световноизвестния балетист Кимин Ким.
Примабалерината, която е майка на 12-годишна дъщеря, обича поп и рок музика, слуша също хип-хоп и техно.
Детска мечта или нещо друго провокира любовта към балета?
Не е детска мечта! Дори не бях ходила в балетна школа. Не бях гледала никога балетен спектакъл. Влюбих се постепенно в балета. И продължавам да се влюбвам в него и до днес!
Кой е вашият вдъхновител в балетния свят и извън него?
Любовта! Стремежът да надскоча себе си! Борбата към съвършеното, което никога не се постига! Обичта ми към танца. Дисциплината, на която ме е научил балета.
Коя е ролята-мечта за вас?
Жулиета! От „Ромео и Жулиета“!
Спазвате ли специален хранителен режим и какъв е той? Имате ли любими ястия или продукти?
Не спазвам и никога не съм спазвала хранителен режим. Организмът ми сам показва кога е време за сладко или солено! Но всичко, в което има тесто, може да се каже, че ми е любимо – пица, баничка, кифли, хляб…
Как поддържате физическата си форма?
Изцяло в балетната зала. Нищо повече не ми е необходимо, за да се чувствам в кондиция. Никога не съм ходила на фитнес!
Как се справяте с балетните травми?
Слава Богу, за момента травмите, които съм имала са били незначителни. Случвало се е с болка да излизам на сцената, но там, на нея, всичко съм забравяла. Травмите трябва да се лекуват упорито, за да не се задълбочат.
Колко време е необходимо за подготовката на една роля?
Зависи от ролята. Но две седмици е достатъчно време за подготовка. Понякога се случва и за няколко дни да влезеш от роля в роля.
Страдате ли от сценична треска?
Вълнението и притеснението винаги го има. Ако го няма, то значи, че ти е все едно. При мен всичко изчезва със стъпването на сцената. На нея се чувствам най-сигурна!
Какви са женските ви тайни за красота?
Хахах… нямам тайни! Аз съм аз. Колкото по-естествена, толкова по-истинска.
Вярвате ли в женската солидарност?
Вярвам! Женска солидарност е равно на колективност, задружност, взаимопомощ, единомислие, сплотеност. Може би тези думи най-точно описват атмосферата, в която работя! Щастлива съм, че животът ме срещна с тези хора – моите колеги!
С жени или с мъже работите по-лесно?
И с жени, и с мъже! Нямам никакви проблеми. Разковничето е в доброто отношение и професионализма. А ние всички сме изключително добри и разбрани хора.
Какво обичате да правите извън балета?
Да карам колело! Да чета и… морето е другата ми голяма страст!
В какво вярвате и за какво мечтаете?
Вярвам, че доброто винаги побеждава! Мечтая за… Тайна!
Боряна Петрова: Вдъхновява ме красотата във всичките й измерения
Боряна Петрова започва да се занимава с балет на 4-годишна възраст, когато попада в школата на голямата българска балерина Красимира Колдамова. Нейната първа учителка по балет е Елена Игнатова, а в балетното училище е в класа на Румяна Атанасова – човекът, който я въвежда в дълбините на балетното изкуство и я изгражда като професионалист. Боряна специализира в Академия „Ваганова“ в Санкт Петербург – една от най-престижните балетни школи в света. Завършва и Руска филология в Софийския университет и е магистър по „Балетна режисура“ от Националната музикална академия.
Боряна работи в Софийската опера от 11 години. Започва от ансамбъла, за да стигне през 2018 г. до примабалерина. Многократно е била в образите на Маша от „Лешникотрошачката”, Сванилда в „Копелия”, Китри от „Дон Кихот”, Жизел в едноименния балет, Медора от „Корсар”, а съвсем наскоро дебютира и в ролята на Одета-Одилия от „Лебедово езеро” на прекрасната сцена на езерото Панчарево.
Детска мечта или нещо друго провокира любовта към балета?
Детската ми мечта по-скоро беше да стана лекар, но любителски започнах да танцувам модерен балет в детската градина и така се запалих по танца.
Кой е вашият вдъхновител в балетния свят и извън него?
Основният ми вдъхновител е дъщеря ми! Иначе красотата във всичките й измерения също ме вдъхновява и ме кара да се стремя да я постигна и в работата си.
Как се постига съвършенството в балета?
Не знам дали е възможно някога да постигнеш пълно съвършенство. В нашата професия работата, която полагаме е много и винаги накрая си казваш, че може и по-добре. Но винаги се стремим към съвършенството.
Коя е ролята-мечта за вас?
Доста роли, за които съм си мечтала, станаха реалност, но ролята на Жулиета все още е мечта, която се надявам един ден да сбъдна на сцената!
Спазвате ли специален хранителен режим и какъв е той? Имате ли любими ястия или продукти?
Като цяло не се лишавам от нищо и се храня нормално, но когато работим усилено и изразходваме голямо количество енергия няма как да наддаваме. А за мен най-любимите неща за хапване са плодовете и шоколадът.
Как поддържате физическата си форма?
Почти всеки ден в балетната зала.
Как се справяте с балетните травми?
За жалост травмите са част от нашата професия и понякога дори се налага да излезеш на сцената с болка, но любовта към танца надделява и всичко се забравя и преодолява.
Колко време е необходимо за подготовката на една роля?
Много е относително. Зависи от спецификата на самата роля и от опитността на изпълнителя. Но независимо от това всяка роля изисква концентрация и усърдна работа.
Страдате ли от сценична треска?
С времето намаля, но все още ми напомня за себе си преди спектакъл.
Какви са женските ви тайни за красота?
Пълноценен сън, въпреки, че не си го набавям напоследък, но смятам, че това е изключително важно за всяка една от нас.
Вярвате ли в женската солидарност?
Да, ние жените винаги си помагаме и се подкрепяме.
С жени или с мъже работите по-лесно?
С жени, защото смятам, че говорим на един език.
Какво обичате да правите извън балета?
Да чета и се надявам да ми остава повече време за това.
В какво вярвате и за какво мечтаете?
Вярвам, че всеки от нас носи доброто в себе си, но много фактори от нашето ежедневие му пречат да се проявява. Мечтая света, в който живеем да стане по-добър и чист!
Кристина Чочанова: Мечтая за Жулиета, заради чистата любов
Като малка Кристина Чочанова пътува около един час, за да стигне до балетното училище в София. Започва да танцува на 10 години, а първата й учителка е Лиляна Драгулева. Вече 12 години е част от трупата на Софийската опера, където постъпва веднага след завършването си. Кристина има редица награди, между които и Гран При от Международния балетен конкурс “Le chausson d’or” в Париж през 2005 г.
Първата й главна роля е Китри в балета „Дон Кихот“. След това изживява една приказка, влизайки в ролята на Мари от „Лешникотрошачката“. Именно коледната приказка се превръща в любимата й и до днес постановка, защото малко преди премиерата Кристина разбира, че в нея бие още едно сърчице. Балерината е майка на момченце. Първата й роля извън чистата класика е тази на Розата в балета „Танго“ по музика на Пиацола.
Детска мечта или нещо друго провокира любовта към балета?
Никога не съм мечтала да танцувам балет и да бъда балерина. Мечтата ми беше да свиря на пиано и много усърдно и сърцато се занимавах. Една съученичка се запали покрай мен да свири на пиано. Придружих я веднъж на неин час, който се провеждаше в балетната зала на едно читалище. Беше зимата, бях с грейка. В залата бяха закачени много балетни картини с позициите на краката и ръцете. Слушайки урокът по пиано, аз се опитвах да изпълнявам позициите от картините. Майката на моята съученичка ме видя и се втурна към мен изумена. Попита ме дали преди това съм виждала тези позиции. Аз отговорих, че никога не съм ги виждала. И тогава ме попита: „Искаш ли и ти да ходиш на балет?“. Аз бях объркана, но казах „да“ от любопитство. Дадоха ми майо и чорапки, влязох в залата и започнах да правя упражненията, които другите балеринки правеха. Получавах похвали и това ме вдъхнови. След урока дойде моментът, в който трябваше да обясня на мама, че искам да са се занимавам с това. Дълго се молих и обяснявах, че искам да пробвам, пък ако не стане, ще забравя за балет.
Мама се обърна и ми каза: „Ти на един крак не можеш да стоиш, пък балет искаш да играеш!“ и се засмя. Искаше да ме предпази… Но аз надделях, явих се на изпит и ме приеха в балетното училище. И така започна всичко, та чак до днес.
Кой е вашият вдъхновител в балетния свят и извън него?
В балетния свят се старая да се уча и вдъхновявам от всички прекрасни и красиви същества около мен. Винаги има какво да научиш или „откраднеш“ от другите. Тук и в чужбина гъмжи от талантливи и невероятни артисти. Извън него… Природата, хората по улицата, птиците, животните, слънцето, луната, звездите и не на последно място семейството ми.
Как се постига съвършенството в балета?
За съвършенство ми е трудно да говоря, защо аз самата съм далеч от него. Иначе – работа, работа, късмет, ужасно много работа и любов.
Коя е ролята-мечта за вас?
Всяко едно излизане на сцената е сбъдната мечта. А когато говорим за роли, може би Жулиета от балета „Ромео и Жулиета“, заради истинската, чиста любов.
Спазвате ли специален хранителен режим и какъв е той? Имате ли любими ястия или продукти?
Старая се да не ям. Опитвам се да хапвам нещо малко през час-два, макар и да съм имала периоди, в които умишлено не ям нищо, но от това няма ефект… Храната е здраве и сила, само трябва да слушаме тялото си какво иска и никога да не прекаляваме.
Обичам испанската и италианската кухня, не си позволявам много и често, но когато го правя се наслаждавам. Обичам много плодове и зеленчуци и имам нужда от сладичко поне веднъж на ден.
Как поддържате физическата си форма?
С балет! Нищо не може да се сравни с него, макар в пандемията да ни се наложи да опознаем и алтернативни методи – подходящи упражнения, тичане, скачане на въже и батут. Има ли желание, има и начин.
Как се справяте с балетните травми?
За съжаление травмите са често срещани при нас, макар и да се пазим много. Основното за възстановяването на травма са грижи, мазане с хиляди мазила, лед, почивка и позитивни мисли.
Колко време е необходимо за подготовката на една роля?
Всяка роля изисква различно време за подготовка. Честно казано, огромно влияние има и личният ни житейски опит, който всяка една от нас залага в основата на образите. Дали е приказна любов или болка от невъзможната любов, дали е жертвоготовност или непримиримост, влизане в приказен, вълшебен свят, борба със злото… Месец, два, три … Един спектакъл, втори, трети… Всеки спектакъл надгражда предния! Значи – цял живот!
Страдате ли от сценична треска?
Ако липсва тръпка, значи нещо не е както трябва. С годините сценичната треска придобива различни форми, но я има и тя ме държи в кондиция. Важно е да се научим да я контролираме, а не да се оставяме тя да ни контролира.
Какви са женските ви тайни за красота?
Да пусна косата си и да се усмихвам. Да гледам хората в очите и да ги карам да се усмихват.
Вярвате ли в женската солидарност?
Да! Изпитвам я постоянно!
Какво обичате да правите извън балета?
Да се разхождам, да наблюдавам хората, емоциите им, да творя красиви неща за близките ми, да се забавлявам със семейството ми, да чета.
В какво вярвате и за какво мечтаете?
Вярвам в доброто и, че можем да променяме Света. Мечтая за справедливост и спокойствие.
Венера Христова: Щастливата и положителна жена винаги е красива и привлекателна
Венера Христова пристъпва едва 4-годишна в танцова школа в родния си град Ловеч. Там се среща със Жулиета Малчева – един човек, който истински обича танца. Тя става и причина Венера да кандидатства в Националното училище за танцово изкуство в София. Приета е на 9-годишна възраст и живее сама в общежитие към училището. От тогава се занимава професионално с класически балет под ръководството на Мариана Денева (прима балерина на Софийската опера през 80-те години на XX век) – тогавашен директор на училището, от която и до сега приема съвети за балета и не само. Вече 10 години балерината е част от Софийската опера. Изтанцувала е редица роли, между които и мечтаната Одета-Одилия в „Лебедово езеро“ (Дебютът беше през март тази година.). Споделя, че обича всичките си роли, защото всяка една има различна техническа трудност и, разбира се, уникална емоционалност. Но най-мечтаната и най-любимата до момента е ролята на Гамзати от балета „Баядерка“ – образ на жена, която има всичко, освен любовта на мъжа, когото обича.
Детска мечта или нещо друго провокира любовта към балета?
Винаги съм обичала да танцувам и като малка често правех представления за семейството си (и някой съседи). Но любовта ми към балета сякаш беше щастлива случайност и дойде постепенно с годините в училище и в театъра. Нашето изкуство е трудно и физически, и душевно, и затова не винаги е лесно да го обичаш. Имала съм моменти, в които съм искала да се откажа и да потърся друго свое призвание, но след като помисля, дори малко, винаги разбирам, че няма друго, което искам да правя и което бих могла да обичам толкова.
Кой е вашият вдъхновител в балетния свят и извън него?
В балетния свят най-много ме вдъхновяват моите колеги, в театъра и навсякъде по света. Обичам да гледам балет, възхищавам се от постиженията и се старая да се уча от от това, което виждам.
А извън него най-голяма подкрепа получавам от семейството си и от най-близките ми приятели. Винаги се радват и вълнуват заедно с мен, дори когато не всичко е перфектно и това ме вдъхновява.
Как се постига съвършенството в балета?
Според мен това е невъзможно. Винаги може повече и винаги може по-добре. Но когато след спектакъл публиката е щастлива и е на крака, значи сме постигнали това, за което е създадено нашето изкуство. А именно да радва и зарежда положително зрителя.
Коя е ролята-мечта за вас?
Мечтая си да изтанцувам ролята на Марина от балета „Зорба гъркът“. Обичам пластиката, характера и музиката на целия спектакъл. А образът на Марина е емоционален и пълен с толкова различни чувства, че би ми било много интересно да преживея този роля.
Спазвате ли специален хранителен режим и какъв е той? Имате ли любими ястия или продукти?
Режим не. Ям каквото ми се яде, но, когато се налага, се съобразявам с количеството. Обичам да готвя и да експериментирам в кухнята. А когато искам да се поглезя си позволявам голям пакет с чипс.
Как поддържате физическата си форма?
Програмата ни е интензивна и имаме много спектакли, което е страхотно за нас. Защото, когато имаш постоянно репетиции по-лесно се поддържа необходимата форма.
Как се справяте с балетните травми?
За щастие нямам сериозни травми. Но прагът ми на болка е доста висок и често не обръщам внимание на болките, които са част от нашето ежедневие. Имаме безброй бабини рецепти, които винаги помагат при по-леките травми. Иначе обичам да ходя на сауна и на масаж, това ме отпуска и възстановява.
Колко време е необходимо за подготовката на една роля?
Да подготвиш една роля е процес в и извън залата. Имаш репетиция, прибираш се да почиваш и премисляш грешките, които си допуснал и забележките, които са ти направили, мислиш си за образа и за това, което искаш да кажеш на публиката. И на следващия ден пак. Ако не си танцувал дадената роля, може и повече от месец. А когато е нещо, което вече е играно, седмица или две, зависи от сложността на образа.
Страдате ли от сценична треска?
Да, винаги. Понякога е просто вълнение, друг път си е почти истерия. Случва ми се е да не мога да спя вечерта, пътувайки към театъра коремът ми се свива и краката и ръцете ми треперят, но всичко това бързо отминава, когато изляза на сцената и се потопя в историята на спектакъла.
Какви са женските ви тайни за красота?
Усмивката и любовта към хората. Вярвам, че една щастлива и положителна жена винаги е красива и привлекателна.
Вярвате ли в женската солидарност?
Да! Може не винаги да е съзнателна, но винаги я има.
С жени или с мъже работите по-лесно?
В нашата професия постоянно работя и с жени, и с мъже. Трудно ми е да определя с кои ми е по-лесно. Важно е какъв е човекът срещу теб и ако имате една цел и се стремите към един и същ резултат, работата винаги е продуктивна.
Какво обичате да правите извън балета?
Обичам да готвя, да рисувам, да се занимавам с градинарство, да чета и да слушам музика. Често пътувам и се разхождам сред природата. Действа ми зареждащо и ме измъква поне за малко от забързаното ни ежедневие.
В какво вярвате и за какво мечтаете?
Вярвам, че можем да сме по-добри един към друг и да уважаваме повече природата и света, който ни заобикаля. А мечтая може би за много малки неща, но като цяло съм щастлива и оставям нещата да се случват сами, защото често се нареждат от самосебе си по-добре, отколкото съм си мечтала.
София Цуцакова – Абенанти: Не позволявайте да ви казват, че не сте способни да постигнете целите си
София Цуцакова – Абенанти е родена в Сандански, но на 5-годишна възраст се премества със семейството си в София. Тя е на 6 години, когато по-големият й брат донася вкъщи брошура на балетна школа и така започва всичко. Първата й учителка по балет е фината и омагьосваща Елена Игнатова, с която се среща няколко години по-късно и в балетното училище. Започва да участва в спектакли на Софийската опера, когато е на 16 години, а на 19 вече официално е част от трупата. Танцува редица солистични роли като Мирта в балета ,,Жизел”, Гюлнара в ,,Корсар”, ролята на Съдбата в балета ,,Кармина Бурана”, Хета в „Танго“ и др. Твърдо вярва, че всяка нова роля дава възможност за израстване като артист и любима става тази, върху която се работи в момента.
Детска мечта или нещо друго провокира любовта към балета?
Бях на 5 години, когато по телевизора видях момичета в бели рокли да правят ,,шпагат във въздуха”, исках и аз така да мога да правя. След като започнах да танцувам, всеки изминал ден ме вдъхновяваше за следващия и така до днес, и надявам се занапред.
Кой е вашият вдъхновител в балетния свят и извън него?
Опитвам се да намирам вдъхновение във всеки нов артист, когото виждам. Вярвам, че всеки притежава уникалност и нещо, от което мога да науча или да се вдъхновя.Основното ми вдъхновение обаче е съпругът ми Джон (Джон Абенанти е солист в трупата на Софийската опера, бел. ред). Чувството да танцуваш, да растеш и да изследваш нови висоти с любим човек е един от най-големите разкоши, които един танцьор може да притежава в кариерата си и аз имам късмета да имам точно това.
Как се постига съвършенството в балета?
Всички ние се стремим към съвършенство по някакъв начин, но имаме различни виждания за това какво е то. За мен съвършенството е, когато видя нещо уникално и ново, което харесвам естетически и емоционално. Нашата работа като артисти обаче е да работим в тясно сътрудничество с другите и да разширяваме вижданията си заедно с техните, за да успеем да направим нещо ново, уникално и свежо за публиката при всяко представление.
Коя е ролята-мечта за вас?
Разбира се, мечтаните ми роли винаги са били всички първи роли в класическите балети. В кариерата си съм имала възможност да танцувам голямо репертоарно разнообразие. Никога не знаеш на коя роля ще се радваш най-много и това, което наистина има значение, е да имаш хора около себе си, които да изследват твоите силни страни и да изкарат най-интересното и уникалното от теб.
Спазвате ли специален хранителен режим и какъв е той? Имате ли любими ястия или продукти?
Опитвам се да имам добре балансиран хранителен режим, но откривам, че диетите варират от човек на човек. Това, което работи за един човек може да не е от полза за друг и е изключително важно всеки човек да изследва от какво се нуждае и как това му влияе.
Как поддържате физическата си форма?
Ние тренираме в голяма част от ежедневието си, но винаги се опитвам да включвам допълнителни тренировки като пилатес, за да гарантирам поддържането на добър физически баланс и да избягвам максимално травми и контузии.
Как се справяте с балетните травми?
Танцьорът винаги трябва да включва упражнения и масажи за предотвратяване на наранявания и травми в ежедневния си график. Ако нещо обаче създава дискомфорт, задължително трябва да се отиде на физиотерапевт, за да се предприемат мерки преди този дискомфорт да се превърне в пречка за това да си изпълняваме работата.
Колко време е необходимо за подготовката на една роля?
За роля, която съм танцувала и преди, предпочитам да имам около две седмици репетиции с висока интензивност. Винаги оценявам, когато имам допълнителното време, за да мога да променя някои аспекти от ролята си и да експериментирам с артистизма си. За нас не е обичайно да имаме дълга подготовка за дадена роля, освен когато заглавието е премиерно и тепърва започваме да се запознаваме с материята на представлението.
Страдате ли от сценична треска?
Преди време се изнервях преди спектакъл, но с времето се научих да го потискам и да се наслаждавам на сцената. Научих, че ако аз се наслаждавам на танца си и това да бъда на сцената, то това чувство ще се пренесе и на публиката и те също ще се насладят на моето изпълнение.
Какви са женските ви тайни за красота?
Увереността. Независимо от грижите, които полагаме за себе си, най-красивата жена винаги ще бъде уверената жена.
Вярвате ли в женската солидарност?
Вярвам, че жените наистина трябва да се подкрепят и да отстояват позициите си, но аз по-скоро винаги съм била индивидуалист. Откривам, че когато хората имат самоуважение, те са по-склонни да имат силата да остстояват себе си и другите. Важно е да сме силни индивидуално, за да сме по-обединени като група.
С жени или с мъже работите по-лесно?
В нашата кариера работата с жени и мъже служи за различни цели. Репетираме предимно с мъже като партньори и с жени, за да бъдем в синхрон. Въпреки това смятам, че полът не е от значение, стига моите колеги да са добре възпитани и уважаващи се един друг.
Какво обичате да правите извън балета?
Освен балета, обичам да избирам хобита, в които не е включена голяма физическа активност. Гледането на документални филми винаги е любимото ми занимание след дълги работни дни. Обичам да чета и да играя настолни игри с приятели. Напоследък се запалих повече по ръчен труд и техника.
В какво вярвате и за какво мечтаете?
Вярвам, че най-важното качество на човека е неговата стойност. Никога не позволявайте на никого да ви казва, че не сте способни да постигнете целите си и никога не правете компромис със собствените си убеждения. Имайте самоуважение и се отнасяйте към хората така, както искате те да се отнасят с вас. Така ще можете да постигнете всяка своя мечта. Мечтая да разгъна пълния си потенциал не само като артист, но и като човек.
0 Коментара