– Ама коя е тази Ива Ваня?! Никога не съм я чувала.
Библиотекарката ме гледа подозрително, сякаш се опитвам да я баламосвам.
– Българка, киноактриса в Германия, емигрира в началото на 20-те. Изгрява като звезда в нямото кино.
– Странно, не съм я чувала, а аз се интересувам от кино!
Да де, но това не я прави несъществуваща, мисля си, докато поглеждам обнадеждено към единствената книга за нея, която може да бъде открита в библиотеката.
Ето какво пише за Ива Ваня журналистката Юлиана Вагенер (с рождено име Юлиана Недева) в споменатата книга “Ива Ваня или Сладоледената фея”, дефинирана като “кинороман” от авторката си:
„Когато гледах филми с нейно участие и разлиствах филмовите издания с Ива Ваня през епохата на нямото кино в Германия, а и по-късно – през 30-те години, когато тя неочаквано пропява в тонфилмите и започва нова кариера на певица, просто не можех да повярвам, че тази суверенна, обаятелна и екзотично красива немска актриса на екрана е
българка, дошла в Берлин от София едва 17-годишна,
съвсем сама, с единствените дрехи на гърба си, без да знае дума немски, без никакви познанства в Германия, но с една завидна амбиция и романтична страстна мечта – да стане киноартистка в берлинските филмови студии“.
Журналистката, за съжаление, така и не се запознава лично с Ива Ваня, но има досег със семейството й, както и достъп до архивите на артистката.
Би било само частично вярно, ако се каже, че Ива Ваня е единствено актриса, оставила своята следа в историята на европейското нямо кино. Тази забележителна жена е също така и певица, модел, сценарист, автор на оперни либрета, професионален конен ездач. Тя е първата, изпяла песента „Лили Марлен“ и на немски, и на български език. Не на последно място – майка на двама синове и съпруга на известния немски композитор Норберт Шулце, който в началото на романса им започва да я нарича с обожание
Сладоледената фея.
При изброяване на успехите на тази жена човек се чуди откъде да започне. И трябва да внимава да не изпадне в стереотипни представи, защото в момента, в който се каже, че тя е била «Мис Берлин» през 1929 г., трябва да побързаме да добавим, че е била и дисциплинирана спортна натура, както и че е имала и множество други таланти, освен това да бъде красива.
Но да направим крачка назад, потапяйки се в предисторията на тази бляскава съдба, белязана от пищни превратности на съдбата. През 1905 г. се ражда Иванка Янакиева. Родословните й корени произлизат от трънското село Джинчовци, откъдето е единият от дядовците й, според семейното предание, по житейски артистичен на свой ред. Легендата разказва за Ива Ваня, че се
родила на път между София и Карнобат, в каруца…
Баща й, военен по царско време, остава крайно разочарован от факта, че за трети пореден път му се ражда дъщеря. Една от другите му дъщери – Цветана, също има артистични наклонности и ще стане примабалерина в Бразилия, но натюрелът на дъщерите се различава рязко от темперамента на бащата, който е особено строг с третата си дъщеря Иванка. Според сведенията той дори я представя като момче, облича я с момчешки дрехи и се обръща към нея с думите: “Ела, сине”.
Когато Ива Ваня е на девет години, преместват гарнизона на баща й в София. Там започва и любовното й увлечение по киното. В кино “Одеон” е първата “среща с кинематографа”, на фона на забраната за посещение на кинопрожекции за ученички по това време.
“Лида Борели беше гибелно красивата съперница на романтичната Франческа Бертини, на която си въобразявах, че приличам. А пък Анри Батай – френски поет и драматург, който още не беше станал класик, защото тъкмо пишеше любовните си драми и скандализираше с тях буржоазните порядки – него го обсъждаше женският кръжец на майка ми, когато в сряда следобед приятелките й се събираха на ръкоделие с липов чай и сладко от смокини”, говори героинята.
Възприемчива за знания в училище,
Ваня, както я наричат още като девойка, завършва гимназия по-рано, на 17 години. След което, с подкрепата на майка й, решава да предприеме рискованото и необмислено бягство към напълно имагинерния към тогавашна дата блян да се превърне в киноактриса в Германия. Според легендата бащата дълго време е непримирим спрямо съзнателно избраната съдба на дъщеря си.
Данните за броя филми, в които участва Ива Ваня, варират – от хипотезата за над 30, 70 (най-вероятната цифра, спомената също и в биографичния й роман), до 90 филма. За съжаление, част от лентите на немите филми, в които е участвала, са унищожени при бомбардировките над Берлин, други са били “безвъзвратно изгубени или просто потънаха в забвение” (“Ива Ваня или Сладоледената фея”). В кариерата й има и холивудски блясък. Един от филмите, в които участва, е копродукция, в която участват легендарните “Парамаунт”. Играе в комедии, приключенски и романтични филми.
Ликът й е изобразен на пощенска картичка
от популярната серия “Любими звезди”, редом със също така неизвестния днес поне у нас актьор Ханс-Райнхард Книч, с когото си партнират в поредица филми.
Факт е, че Ива Ваня се снима в няколко десетки филма, като според филмовия портал IMDB немите филми, в които участва, са около 22 – вариращи от главни до поддържащи роли, което е забележително ниво на активност.
Докато звездата на Ива Ваня изгрява, идеята за еманципацията на жената е “много на мода”, както казва героинята в киноромана за живота й. Успоредно с това визуалната еротика си пробива път в киното и във фотографията. Ива Ваня със сигурност не е модел на актовата фотография, но има съхранена нейна еротична снимка, на която е снимана гола до кръста. Заради тази снимка бива сравнявана с Венера Милоска.
Част от образа на еманципираната модерна жена е и спортният дух на Ива Ваня. Научава се да язди по време на подготовка за филмови снимки. Конете й носят български имена – Марица, любимият й кон от източнопруска порода Испахан, към когото се смята, че е била особено привързана. Състезател в дисциплината конен спорт, тя
участва в Олимпийските игри през 1936 г.
Пристрастена е и към спортни коли, играе спортен бридж.
Ива Ваня става известна и пробива в киното много преди идването на фашизма на власт в Германия, като по-голямата част от ролите й са преди 1932 г., включително вече е факт първият й пробив в озвучен филм през 1930 г. Ива Ваня не става “мит от ранга на Марлене Дитрих”, както пише и в “Ива Ваня или Сладоледената фея”, но в романа художествената интерпретация на реалната Ива Ваня казва за себе си, че “по-важно” за нея е, че се превръща в “призната актриса”, а в очите на филмовата преса е “новата берлинска знаменитост”.
“Като чужденка Ива Ваня получава лично от Гьобелс разрешението да работи в Германия, противно на всички нацистки забрани. Но името й не остава свързано с режима, който благосклонно я търпи, без да я величае или използва в своята пропаганда като гласа и красотата на Зара Леандър”, пише Юлиана Вегенер”, пише Вегенер.
Заради шлагера си “Лили Марлен” обаче Норберт Шулце е набеден за хитлеристки композитор, както отбелязва журналистката Магдалена Гигова. Смята се, че Ива Ваня отказва на германските власти да смени гражданството си на немско. Същевременно обаче в пресата излизат снимки на
целуващия ръката на Ива Ваня Гьобелс,
който е известен с обожанието си към нежния пол.
Макар че не са от редиците на пронацистите, поради по-горните асоциации, в началото на бомбардировките над Берлин страданията за Ива Ваня и семейството й започват. Семейството търси спасение и бяга в Бразилия, където като примабалерина работи сестра й – Цветана. Впоследствие, и въпреки притесненията, семейството все пак се завръща в Германия, където започва нова глава от живота им и от творческия й път. Този път тя се проявява като автор на либрето за популярен мюзикъл, както и сценарист на телевизионни сериали.
Ива Ваня, запазила докрай стила си на живот, доживява 85-годишна възраст, навлизайки в последното десетилетие на XX в. Независимо от това дали остава в паметта на съвременниците си, ярката й следа в европейския културен живот е факт.
0 Коментара