Батенберг избра певица вместо принцеса

Княз Александър Батенберг избра певица за съпруга, като преди това отклони всички принцеси, които срещна по пътя си, Поклонник на изкуството, той има неудържимо влечение към артистичните жени.

Сред дамите на сърцето му са известни и недотам актриси, певици, поетеси и балерини. Признат любимец на европейските кралски дворове, той нито веднъж не е запленен от госпожици със синя кръв, подходящи за съпруга на владетел. Сестра му Мария признава, че интимният живот на Александър е отровил атмосферата на цялото семейство. След седемгодишното си царуване в България от 1879 до 1886 г. той нанася поредния тежък удар на близките си – венчава се за певицата Йоханна.

След абдикацията от българския престол Александър Ба­тенберг прекарва почти всичкото си време в Италия. Там, на едно оперно представление, среща певицата Йо­ханна. Тронът не е успял да потуши вкуса му към забавле­нията и хубавите жени. Лазурното море, лодките с фене­ри по Канале Гранде, серенадите карат Сандро (както го наричат всичките му близки) отново да се посвети на лю­бимите си неща. Завладян от любовния венециански дух и красотата на Йоханна, той често пее в гондолата пред своята любима. Именно във Венеция Александър и Йохан­на забравят за разликата в произхода. Бившият княз й предлага брак, макар да знае, че това ще изглежда абсур­дно в очите на роднините му. Против волята на всички той се венчава за певицата и с нея прекарва последните близо седем години от живота си. Раждат им се две де­ца – син и дъщеря. Пръв на бял свят идва Кръм-Асен – през 1890 г. След 3 години се ражда и Мари-Терез-Цветана-Вера.

Те, както и повечето деца в рода обаче, умират млади и оставят Батенберг без наследници.

Едва в края на последнат бурна любов на Сандро, той получава прошка от сестра си Мария. Тя първа от роднините му проговаря след скандалния брак с Йоханна. Водена сякаш от мрачни предчувствия тя идва да го види във Флоренция. Двамата обикалят площада Сан Марко с червените пилони и не­изброимите питомни гълъби. Дълго говорят, спомнят си безгрижния му живот преди България. Тогава Сандро я мо­ли, ако умре преди нея,

да бъде погребан там – в държа­вата на неговото царуване.

Той тръгва за Виена, а кога­то Мария се връща от Флоренция, разбира, че Александър вече е починал. Като много други велики мъже той умира след операция от апандисит. Докторите не успяват да се справят с възпалението и едва на 36 години Батен­берг напуска земния живот. Сестра му веднага се втурва обратно, за да се види с вдовицата Йоханна, с която до тогава не поддържа никакви връзки. Двете стоят прегърнати цяла нощ, потънали в сълзи.

Йоханна трудно приема волята на Александър да бъде погребан в България. Нейното желание е тя и двете им деца да посещават често гробницата на Батенберг, а след време костите и да бъдат положени до неговите. С много усилия Мария успява да я убеди, че според дворцовите канони това е невъзможно. След време обаче Йоханна идва в България и е посрещната с всичките почести като съпруга на първия български княз, обединил Северна и Южна България и направил много за признаване на Съединението от Вели­ките сили.

Годините са заличили повече от подробности­те за личния живот на първия княз на Третата българс­ка държава. Но кратките редове, написани в дневника на сестра му, собствените му записки и запазените откъс­лечни спомени на негови близки, свидетелстват, че Алек­сандър Батенберг е една неизкушена от политиката, но пристрастена към развлеченията личност. Преди да се възкачи на българския престол,

Сандро повече от всичко на света обича компаниите,

изисканите кафе-ииантани, пищните приеми и скъпите европейски ресторанти. Ве­черите му завършват с посещения на опери или на видни светски дами. Само по задължение той приема покани да гостува на своя брат в Англия, да пие кафе с кралица Вик­тория, да се среща с политически мъже като император Александър II, графовете Витгенщайн, испанския крал Алфонсо XII, немски, френски и руски военни аташета.

Съв­сем по детски той възкликва в писмо до майка си: „Колко ме обичат всички, как възторжено ме приемат в домове­те си!“ Александър няма никакви политически амбиции. За ужас на родителите си той се възторгва не от внима­телно възпитаваните девойки на елита, а от балерини и певици.

Оперите във Виена, Париж и Лондон, населени с млади и талантливи красавици, неудържимо привличат Вниманието му. Бащата, принц Александър фон Хесен, не одобрява поведението му и затова моли сестра си, рус­ката императрица Мария Александровна, да помогне в превъзпитанието на Сандро. С решение на император Александър II

бъдещият български княз е включен в руски­те освободителни войски,

които участват в сражения­та край Свищов, Плевен, Казанлък и Стара Загора. Впе­чатлителен юноша, той за пръв път се сблъсква с истин­ското лице на войната и бърза да сподели вълненията си в своя дневник. Не пропуска да отбележи още, че дори ко­гато е болен, присъства на почти всички представления на доброволните театрални трупи.

Въпреки апатията му към политиката в личността на Александър Батенберг се

кръстосват интересите на почти всички велики сили,

които си съперничат за влияние в бъдещата свободна българска държава. Син на австроунгарски генерал, той е кръвно свързан с европейски кралски фамилии. Пле­менник е на руската императрица, а в потеклото на май­ка му има френски благороднически герб и роднински връз­ки с английската кралица. Брат му Лудвиг е офицер от британската флота. Другият брат – Хенрих, е женен за малката дъщеря на кралица Виктория. Така Александър Батенберг става желаният компромис и най-изгодната в политически смисъл фигура за княжеския престол.

„Край на радостите! Брат ми Сандро заминава за далечна Бъл­гария. Политиката ляга като черна лента върху нашето семейство.“ – това пише в дневника си сестра му Мария фон Ербах-Шонберг, принцеса фон Батенберг. Тъгува и майката, тя сякаш предусеща драмата с неговата абди­кация и ранната му смърт, но е длъжна да се съгласи с влиятелните роднини на съпруга си. За България 22-годишният Александър тръгва видимо разстроен – той изос­тавя неизвестно за колко време всичко, с което е свик­нал. Седем години по-късно е принуден да бяга посред нощ от своя дворец, потискайки сълзите си, че българите не го обичат.

Юнкерите от Военното училище, подпомогна­ти от Струмския полк го принуждават да подпише прокламация, че няма претенции към престола. Пред роднини­те си Александър твърди, че в тъмното е подписал не дадената му бележка, а друга, която извадил от джоба си. В нея пишело:

„Обичам България и скоро ще се върна!“

Ка­то княз, Александър посреща в двореца артисти от цяла Европа и се наслаждава на играта им. Често пътува до Букурещ и Виена, за да не го забравят приятелите му от артистичната гилдия. Дъщерята на Драган Цанков и съпругата на Петко Каравелов му правят впечатление с начетеност и красота, но младежът не открива у тях виталния дух на актрисите. Затова близка приятелка му става съпругата на румънския крал Карол I – принцеса Елизабет фон Вит. Артистична натура, тя се проявява под псевдонима Кармен Силва. Пее, рисува акварели и пише поезия, към която Батенберг има специално отношение. В писмата си до близките младият княз често говори за Букурещ, за красивите дворци и за най-съвършеното цвете в Румъния – Кармен Силва. Но връзката между два­мата е платонична.

Докато е в България, Сандро поддържа писмовна връзка с Клара Циглер – актриса и писателка, която играела предимно героични роли. Връзката му с нея продължава и след абдикацията. Според семейството му тази връзка е причината да се разтрогне годежът му с пруската принцеса Виктория.