Белязаната Фани

Когато бях на около седем, името Фани Попова-Мутафова имаше особено значение. Казвах си: „Ето, има жени, които са писателки!“. „Ф-а-н-и“, повтарях си удивено наум, досущ като дегустатор на имена.

Представях си как някъде там (не съм се питала жива или мъртва) има една малка писателка, образът й беше почти на момиче. Всъщност, тя действително е била фина, дребна жена с красива осанка. Обичала бижута, казват. И някой дори я набедил, че имала пръстен-подарък от Хитлер. Това, разбира се, било невярно. Пръстенът нито бил подарък от фюрера, нито бил с рубин – бил с фалшив камък. Каква изфабрикувана епична история! Какво ли велико, а всъщност бедно въображение я бе измислило, за да циментира обвиненията във фашизъм срещу нея след 9 септември?

Години по-късно разбрах какъв ужас е преживяла, започвайки се от страданията от астма по време на престоя в затвора след 1944 г. Неволно се сещам как там, в един декемврийски ден, група жени биват облени със студен душ. Как писателката, тогава просто една изплашена жена, се опитва да изсуши дългата си коса, помагат й и другите политически арестантки.

А някъде наоколо ехтят мъжки подсвирквания.

Не съм си представяла, че години по-късно е късала страници от екземпляри на свой роман, за да поддържа огъня в печката в единствената си стая. Но донякъде и искрено ми омръзва да срещам навсякъде само този изолиран детайл – със сигурност има още много други, неизвестни, но също толкова важни.

Навремето не съм си представяла и красивата им младоженска снимка, на нея и на Чавдар Мутафов. Нито пък – преживяванията на младата студентка в Мюнхенската консерватория. Нито размаха на написването на така многобройните книги, разкази и рецензии преди 1944 г.; гмуркането с младежки ентусиазъм в разнообразни исторически източници; гордото име „писателка“, което е носела; признанията от други творци като Атанас Далчев, Кирил Христов.

Една тежка съдба не е задължително тежка, зависи от коя посока ще започне прочитът й… Също така, съдбата на таланта може да надделее над житейската. Това си мисля, докато събирам сили за този кратък текст. Знам, че биографичните опити, свързани с Фани Попова-Мутафова, досега по правило са половинчати, не съвсем коректни, не докрай изчерпателни. Нужно е много повече, но поне отнякъде трябва да се почне.

Малката Фани

Генералска дъщеря, тя се ражда само две години след началото на XX  век в Севлиево, откъдето са корените на майка й. През 1907 г. бащата на малкото момиче е командирован на обучение във Военната академия в Торино. В италианския град с многопластова история, 5-годишното момиченце ще прекара около четири години и завинаги ще скрепи връзката си с италианския език. Последващият период е тъжното време на Балканските войни, по това време семейството вече е в България.

Чавдар Мутафов

Опитвам се да открия на колко години точно е била писателката, когато е срещнала съпруга си. Попадам само на фактите, че го среща, докато е гимназистка, а се омъжва за него, когато е на 19 години, след което двамата заминават за Мюнхен. Годината е 1922 г. Фани Попова-Мутафова се записва да учи пиано в Мюнхенската консерватория, а Мутафов – архитектура в Мюнхен. Следват материално бедни, но щастливо-бохемски години. Майката на писателката изпитва устойчива антипатия към зет си, който отстъпил наследство на сестра си и вероятно е изглеждал непрактичен за едни по-консервативни очи. Да не забравяме, че Мутафов е особен вид творец, с пламтящо творчество и неизбежно подобаващ на него житейски темперамент.

Прекършени криле

В протокола на Съюза на българските писатели за изключване на негови членове по обвинения за фашизъм Фани Попова-Мутафова заема четвъртото “почетно” място, а съпругът й – пето. След 9 септември двамата са почти моментално арестувани. През 1945 г. Мутафов се озовава в концлагера в Дупница без съд и присъда. Новината заварва съпругата му вече излязла от затвора, но съсипана физически и психически (споменавано е, че впоследствие е имала хронични панически пристъпи). Правя прости сметки. Какво ли се е случило с Мутафов оттогава до 1954 г., когато умира? Отговорите, разбира се, са сухо-биографични. През 1946 г. е освободен и за кратко работи в списание за архитектура, но след година вече е окончателно и безжалостно лишен от всякакъв професионален живот. Сред многото въпроси, които днес трябва да си задаваме във връзка със съдбата на Фани Попова-Мутафова, е този как е живяла в периода от края на 40-те до началото на 60-те години с клеймо на “фашистка”. Повърхностно-биографичен само отговор на въпроса е това, че се занимава с преводи от италиански език и че живее в материална нищета.

“През дългите години на забвение, преди да я реабилитират, Фани Попова-Мутафова е редактор на „Годениците” от Мадзони, „Гепардът” от Лампедуза, „Презрение” от А. Моравия, „Пиянството на разума” от Пратолини, „Седма партизанска” от Марио де Микели и др. През това трудно за писателката време тя не престава да гради планове за нови книги. Замислила е трилогия със заглавие „Великата река”, пише за спомените си Благовеста Касабова. Замисленото произведение е капсулирано само в “няколко десетки страници” и за съжаление не е било творчески разгърнато.

След като през 60-те години на XX век комунистическият режим започва да се обръща към потенциала на т.нар. „патриотична“ идеология, Фани е в известна степен реабилитирана. За това обаче има цена – поправки в „Дъщерята на Калояна“, „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“.

Годината е 1962 г. и съвпада с 60-годишнината на писателката. Тогава за пръв път след неумолимата изолация, в която е поставена, излиза първото издание на “Дъщерята на Калояна”. И досега изследователи анализират обстоятелствата около противоречивия предговор на книгата, който е бил необходимата т.нар. самокритика – типичен ритуал, изискван от неудобните няколко десетилетия след 9 септември. Оформила се е тезата, на база и на стилови съпоставки, че писателката не е автентичният автор на предговора.

Според Вера Гюлгелиева, която също пише историческа литература, Фани Попова-Мутафова дълго време е имала колебания дали да напише текста.  Смята се, че той е написан от нейния “наставник” проф. Атанас Илиев. Факт е, че накрая книгата излиза с този предговор. На няколко различни позовавания на случилото се, може да се срещне бележката, че е имало хора, симпатизиращи на писателката, които са се възмутили от появата на предговора и са я упреквали. Ако това е било така, може би Фани Попова-Мутафова не е била толкова ужасяващо самотна, колкото изглежда на пръв поглед. Същият този период е и крайъгълен камък на нещо друго.

“Настъпва краят на принудителната изолация на авторката. Очевидно е, че не е могло повече да се премълчават романите й, които са били необходими за патриотичното възпитание на младите читатели”, пише изследователят Петър Величков като увод към най-скорошното издание на “Дъщерята на Калояна” от 2015 г.

Отново според Величков, в първото издание на “Дъщерята на Калояна” след 9 септември  няма драстични промени, колкото и предговорът, а и очакванията да го предполагат. Налице е прекрояване, което според изследователя, най-силно се изявява в “Солунския чудотворец”. Затова, по думите му, внучката на писателката, която носи нейното име, е била щастлива да види в по-ново време преиздаден именно автентичният текст, този отпреди 1944 г.

Краят

Фани Попова-Мутафова умира през 1977 г. – десетилетие и половина, след като е призната от комунистическия режим. Нанесените поражения обаче са огромни – белязана съдба, белязано семейство, белязано творчество. Остава недокоснат единствено талантът й, който за щастие днес продължава да блести. Междувременно за съдбата й не само трябва, но има и още много какво да се разкаже.