Благовеста – продавачът на надежда

Тя е млада, умна, красива и пълна с енергия. Занимава се с толкова неща наведнъж – през деня е данъчен консултант, вечер е поетеса, а през свободното си време се отдава изцяло на любимото си хоби – да помага на другите. Тя е Благовеста Пугьова и е основател на фондация „Подарете книга”. Първите две неща, които забелязваш в Блага, са непокорната й червена коса и широката усмивка. Но заговори ли за фондацията и децата, с които работи, не виждаш нищо друго освен очите, които заживяват собствен живот. И няма как да не се сетиш за стихотворението на Джани Родари „Надежда:

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал… познайте какво?

-Надежда. Надежда за всички…

Всичко започва преди три години, когато Блага работи в телевизионно предаване, което се занимава със социални теми. Трогва я историята на изоставено от майка си момиченце и тя решава да го вземе под крилото си. Започва да й купува книги и да я кара да чете, защото вярва, че дрехите и обувките не са най-важното за едно дете, което даже няма собствен дом. Чрез книгите Блага помага на новата си приятелка да види един по-различен свят и да мечтае за по-светло бъдеще.

„Исках да направя така, че всяко едно дете от домовете да си има някой, който да му дава книги, да го запали за тях, който да го вдъхновява и да го кара да мечтае.

Ако имаш една книга, можеш много мечти да си създадеш,”

разказва тя. И така решава, че иска да помогне на много деца. Започва със създаване на група във фейсбук, където обявява, че събира доброволци и книги, които да занесе в дом за деца, лишени от родителски грижи. Първия път се събират около стотина книги и един доброволец – Силвия, която и до днес е един от най-върлите помощници. С всеки изминал път и книгите, и доброволците стават повече. Това, което Благовеста постепенно забелязва, е, че няма ефект от това да отидеш да занесеш книгите, да постоиш половин час и да си тръгнеш. Децата в домовете са на възраст между 7 и 18 години и за тях общуването е по-важно. Затова сменя тактиката. Книгите стават само повод да се заведат на място доброволци, чиято основна задача е да се сприятелят с децата.

„Когато се създаде по-силна връзка между детето и доброволеца, тогава вече има ефект. Ако детето си има приятел, на когото се възхищава, когато чуе, че той чете книги, даже без да го караш насила, самото дете се запалва да чете,” казва тя. След известно време благородната инициатива поема сама по свой път. Благовеста започва да получава обаждания от хора от други градове, които също искат да даряват книги. Вече има координатори и в Пловдив, Варна, Благоевград, Плевен и др. Не познава лично всички ентусиасти, но иска да се запознае с всеки един от тях, защото: „човек, който може да си отдели от свободното време, било то и един ден, има нещо добро в него.”

Към днешна дата подарените книги са над 7000,

феновете във фейсбук страницата „Подарете книга” са над 5300, а най-хубавата част са 40-те доброволци, които са постоянно ангажирани в инициативата. В София вече се стига до налагане на горна граница, за да не стават доброволците повече от децата. Идеята на Благовеста е една група от доброволци да посещава един и същи дом, за да могат да се привържат към децата, а когато тя се откъсне и се заеме със следващия дом, част от доброволците да продължат да ходят там и без нея. Така се получава в дома в Ловеч, където от две години ходят едни и същи хора. Те вече са си намерили свои приятелчета сред децата и ги посещават за първия учебен ден, за рождени дни и други празници.

Един от случаите, които Блага си спомня, е как един доброволец изпраща торта в дома за рождения ден на неговото детенце. А детенцето от благодарност изпраща обратно ръчно изрисувана хартиена картичка с надпис: „Това беше най-щастливият ден в живота ми.”

Според младото момиче това специално отношение създава прекрасна основа, за да се гради характерът на детето. „Ако си скрием главата в земята като щрауси и не виждаме какво се случва в домовете, няма да стане по-добре. Тоест по-добре е да отидеш там и да ти стане тъжно. От това, че ти си се натъжил, не се умира, но ефектът от яда, който се генерира в някаква енергия и желание за промени, е хубаво нещо,” казва тя. А промените са свързани с подписка, която фондацията е инициирала относно закона за закриване на домовете. Идеята е да има крайна дата и осигуряване на финансиране за преструктуриране на домовете, в които сега живеят по 100-ина деца в къщи от семеен тип за по 10-15 деца.

По думите на Блага, в столицата домовете са в много по-добро състояние от тези в провинцията, защото повечето дарители са от София и те предпочитат да даряват наблизо. Освен че се правят редовни ремонти, доброволци водят децата на ски, на обучения, на кино.

“И въпреки цялото това „ухажване” много рядко имат някой, когото да нарекат приятел

и с когото да създадат по-близък контакт,” казва Блага. 14-годишната Галя, която живее в софийския дом „Асен Златаров”, е едно от децата, с които Благовеста е по-близка. „Ти не избираш детето, а то теб,” смята Блага, чиято идея първоначално е да сприятели Галя с една доброволка, защото и двете са тренирали бойни изкуства. Общият интерес обаче не бил достатъчен за сближаването и Галя заявила, че единствената приятелка-доброволка, която иска да има, е Благовеста. Историята на Галя, както и на останалите деца, е много тъжна. Тя е третото от общо девет деца. Живее в дома заедно с едната си сестра. Друга сестра е настанена в софийски пансион наблизо, някои от останалите деца са в различни градове, а други са все още при майката. Единствения път, в които майка й идва да види Галя в дома, е за да й иска пари. „Такъв им е животът на тези деца, че нищо не може да ги стресне. И като им кажеш: Ако не учиш, няма да можеш да си намериш работа, това не им се струва много страшно след всичко, което са преживели. Повечето деца са с живи родители, които държат родителските права и никой не може да ги осинови,” казва Благовеста, която ходи при Галя всеки понеделник след работа и й помага с уроците.

Понякога обаче доброволците не могат да намерят общ език с някое дете. „Когато едно дете е например на 17, вече е много трудно да му повлияеш,” казва тя. Случката, която обаче я е втрещила най-много, е свързана с едно момченце и известна жена, която отишла веднъж в дома и обещала да го вземе на море като приемен родител за един месец. И детенцето чакало, чакало. От пролетта започнало да пита: „Сега ли е лятото?”. Станало септември, но жената така и не дошла. Оттогава момченцето спряло да говори. „Вече почти година не иска да проговори – казва Блага и добавя – Искам да отида и да я пребия тази жена.”

Тежките моменти обаче не успяват да сломят духа на Блага. Когато й се прииска да се откаже от инициативата, защото не вижда смисъл, сяда и започва да пише стихове.

Поезията е това, което й става отдушник за негативните емоции

и несправедливостта, която среща при децата. В едно от стихотворенията си казва как иска да сложи бомба пред къщите на виновните за лошата съдба на децата. В друго пък иска да се копира в пет хиляди души, за да може всяко дете „да има някой, който да доставя по една мечтичка на ден”.

Любовта на Благовеста към хората и желанието й да помага се зараждат още в ранна детска възраст. Добрият пример идва от родителите й, които винаги са помагали на хора в нужда. По естествен начин у Блага се заражда усещането, че да помагаш не би трябвало да е изключение, а правило. Затова като малка искала да стане Дон Кихот. Точно борбата с вятърните мелници е това, което я връща обратно в България, след като една година учи магистратура в Англия: „Как ще съм Дон Кихот в Лондон, където всичко е розово и прекрасно!”. За колегите й в Лондон доброволчеството не е чуждо. Повечето от тях имат такъв опит в биографията си, за разлика от състудентите й от България. Въпреки че се чувства добре в Англия и вярва, че може да си намери добра работа, се връща в България, за да работи за страната си и за да превърне „Подарете книга” в това, което е днес.

Учредяването на фондацията я сблъсква и с негативизма на много хора, но Блага избира да отвръща позитивно. Съвестта й е чиста, защото всяка стотинка, която влиза в сметката на фондацията, е публикувана в отчетен списък, достъпен за всички във фейсбук.

„Работата ми е много интересна, но фондацията ми доставя много повече радост и удовлетворение,” казва тя. Дори да има дни, в които няма възможност да ходи при децата, Благовеста не се притеснява за тях, защото знае, че вече ще им е повлияла достатъчно в позитивна насока. И няма как да не е така – с толкова книги за четене и мечти за мечтаене.

ДЕЦАТА В МАГАЗИНА

Звънят ми едни деца нощем

и ме молят да им ида на гости,

стотици деца, в техния дом да ида,

който е дом колко е дом и един магазин.

Те там са на специални пости – имат само храна и дрехи по лавиците,

имат и пазач, и продавачи,

и наистина е дом,колкото е дом

и един магазин…

Те са петгодишните деца изгубили се в магазина –

обикалят лавиците и питат за мама,

дори тези на петнайсет си остават такива,

и после на двадесет и пет често са същите.

А мама идва веднъж на три години,

с времето тя е станала като Бог –

той е виновен за всичко лошо до сега и занапред,

едни хора ти казват, че той те е създал,

но ти дори не си сигурен, че въобще някога

е съществувал и че някой го е виждал.

И ето ме, днес отивам в техния дом-магазин,

да им внеса каквото съм научила в истинския мой дом,

за който те са жадни и пият картинките вместо книга,

(защото книги в този магазин няма).

И някакъв журналист ме пита „а ти как се чувствш след там“,

(защото той няма време да отиде сам),

„чувствам се като доставчик, който идва рядко,

нося мечти, защото в магазина нямат – казвам –

и искам да се копирам в пет хиляди човека,

та да може всяко от тях да има някой,

който да доставя по една мечтичка на ден.“

КУТИЙКИ

Защо си попаднало точно тук, дете,

затворено в кутия до други кутии за деца

подредени в друга огромна кутия – машина на времето –

за всяка година изживяна тя те запраща много назад.

Не си ли ходило при баба си летем, дете,

да ти разкаже как някой твой пра-пра дядо

убил пашата и бягал пред конете на еничарите

през три планини

(да ти ги посочи с бастуна си една по една),

и когато го убили видели, че имал две сърца.

И ти да си горд, да си дори убеден,

че и в тебе сърцата са две.

Не ти ли е казвала майка ти „обичам те“,

та да знаеш, че в речник не можеш я описа.

Не помагаше ли на баща си, когато сменяше бравата,

та да се научиш как да счупиш тази на кутията тук.

Аз днес ви нося едни листовки с пълни инструкции,

и книги, такива как се бяга от затвор като Монте Кристо.

а за теб буквите са букви, но никога не правят дума,

и мога само да седна пред кутията и аз да ти чета.

И когато вечер си тръгвам по пътя към моя град

кроя планове как да обърна тая машина на времето,

как да сложа бомба пред къщите на виновните,

смели планове и после заглъхващи, отлагани,

защото ние хората сме егоисти.

И доброжеланието ни ляга на кушетката

до егоизма да си почива вечер след работа.