Бягащата с вълни

Ели Димитрова е родена край морето и ако я потърсите с гугъл, ще помислите, че никога не е излизала от него. Рее се буквално между нашенското Поморие, турския остров Гьокчеада (където е училището й по кайтсърфинг), Венецуела и Южна Африка – все места, съкровени и любими за кайтистите. Догоних я чак в Лос Рохес – идиличен карибски архипелаг до Венецуела, за да й задам няколко въпроса за „Жената днес“, докато тя на свой ред ме питаше шеговито: „Ама защо ме снимаш?“ Кръстих я Chistosa (от исп. – Шегобийка).

Освен че е одухотворена, симпатична и стройна, Ели се изявява като предприемач в различни роли: инструктор, търговец, маркетинг специалист в школата си Гьокчеада Кайт. Влюбена е в работата си, но посвещава и извън нея почти всяка своя свободна минута на кайтсърфа. Не бих го разбрал, ако не правех и аз същото – защото този спорт те кара да се чувстваш здрав, силен, щастлив и пълноценен.

Коя си ти, Ели? Къде си родена, живяла, учила? Къде е домът ти? И как успяваш да поддържаш този номадски начин на живот, който никак не е лесен за жена?

Казвам се Елена Димитрова, на 27 г. съм и съм от Поморие. Когато съм се родила, родителите ми решили да се преместят в Израел – там прекарах първите 7 години от живота си. После се върнахме в България и заживяхме в Поморие, близо до морето. Бакалавър съм по икономика в УНСС, но още докато учех в София, вътрешно знаех, че няма да се занимавам с това. Именно в оня период, когато съвсем не бях сигурна накъде ще поема, се отдадох на кайтсърфа и се запознах с половинката си. Той споделяше същия хоризонт, към който бях поела и аз, и с него се чувствах на точното място – онова, което бях търсила. Отскоро беше започнал да се занимава професионално с кайтсърф и беше отворил собствено училище. Заживяхме заедно и постепенно започнах да му помагам в работата.

Изкарах курс за преподавател и докато се усетя, вече четвърта година менажираме успешно заедно нашето кайтсърф училище. Двамата решихме да прекарваме зимите на топли места, наслаждавайки се на най-красивите кайтспотове по света. Всяка от тези дестинации е много различна и това ми помогна да напредна изключително бързо в спорта, тъй че неотдавна ми предложиха договор от известна кайткомпания, а аз станах професионален атлет.

Какво ти дава кайтсърфингът като спорт?

Свобода. Дава ми възможност да пътувам, да срещам различни хора от целия свят, дава ми живота, за който винаги съм мечтала. Но кайтсърфингът не е само спорт, той е начин на живот. Моят живот.

Как точно се запали по кайта?

Покрай моя приятелка през 2015 г. Отидохме с нея на турския остров Гьокчеада, където по ирония на съдбата днес се намира училището ми по кайт. Там взех първите си уроци, а после продължих в родния ми град Поморие. Беше aвгуст и Поморийското езеро, в което се учех, беше много горещо, а аз бях облечена в цял неопрен и изпитвах неописуем страх от змиите, които живееха в езерото. Учителят ми от време на време хващаше по някоя змия, за да ми покаже, че не са чак толкова опасни. Това ме стимулира да се науча максимално бързо да карам.

Явно си се впечатлила от красотата и динамиката на кайтсърфа, за да не си останеш само с първите уроци. Кой е твоят най-ярък спомен от летежа по вода?

Силно помня страха си – докато учех, имаше момент, в който почти се бях отказала. Благодарна съм на себе си и на моя учител, че не го направих. Защото това наистина промени целия ми живот.

И още един ярък спомен: залез в бразилското градче Барра Гранде. Бях във водата, „изкатервайки се“ срещу вятъра от една лагуна. Водата и небето се бяха слели в розово сияние, аз бях навътре в океана и не можех да повярвам на очите си… Това е може би едно от най-красивите ми житейски преживявания. Бях истински щастлива, че се намирах точно в този момент на това място.

Кои са местата, където си оставила сърцето си?

Доста страни посетих през последните 4 години и всяка от тях е оставила много специална енергия и емоция в паметта ми. Но има две места, които винаги ще чувствам като свой дом. Едното е Кейптаун – най-вече заради хората, които срещнах там. Другото е архипелагът Лос Рохес във Венецуела. Енергията, която ми дават тези карибски острови, и магията, която се създава тук, не са сравними с нищо друго.

На кого би препоръчала да практикува кайтсърфинг? Подходящ ли е този спорт и за деца?

Кайтсърфът е подходящ за всички, които искат да избягат от ежедневието си и желаят да прекарват повече време сред природата. Единствената специфика при децата е, че те трябва непременно да имат нужните килограми, преди да започнат обучение.

В последните години кайтсърфингът стана много модерен и леснодостъпен спорт. За мен е дори най-бързо развиващият се спорт. Но не го препоръчвам на хора, които смятат, че няма да имат достатъчно свободно време, за да го практикуват. Те трябва да имат предвид, че в момента, в който се научат да карат кайтсърф, животът им ще се промени изцяло.

Всеки ли може да си позволи този спорт?

Е, не бих могла да твърдя, че кайтсърфингът е евтин или пък, че е достъпен за всички. Но правилно подбраната екипировка може да издържи сравнително дълго при подходящи грижи след използването й в солената вода.