Сериозното изражение придава на лицето й дисциплинираност и строгост, но озарено от усмивката й, то грейва и разкрива чувствителност и мекота.
Елизабет Питкерн излъчва нежност и женственост, съчетана в същото време със силната ръка и характер на виртуозен изпълнител. Нейното име е в списъка на 100-те най-известни цигуларки в света, където заема почетната 34-а позиция. Една от най-харесваните солистки в Америка, Елизабет е в България по покана на “Кантус Фирмус“ и фондация “Америка за България“-организатори на цикъла “Музиката на Америка“. В течение на няколко години цикълът успешно представя на българската концертна сцена творби и музиканти от Новия свят.
На сцената тя има осезаемото присъствие на
солист с усет към романтизма, музикант,
който общува с инструмента си на наистина дълбоко ниво, като в същото време чудесно си партнира с оркестъра, макар и само след няколко репетиции.
Програмата включва Концерт за цигулка и оркестър № 1 от Макс Брух, за който Елизабет споделя, че е едно от произведенията, които изпълнява от 12- годишна и е свирила много пъти на сцената. Това е един от любимите концерти на нейния баща и заедно с Концерта на Бетовен за цигулка и оркестър ще бъде включен в диска, който Елизабет записва с оркестъра на Класик ФМ Радио под диригентството на Максим Ешкенази.
“Татко се просълзи, когато разбра, че този концерт ще бъде включен в диска. Той е човекът, който винаги ме е подкрепял. Благодарение на него съм възпитана с увереност, че всичко е възможно. “
Израснала в семейство на музиканти, където музиката е начин на живот,
Елизабет започва да свири на тригодишна възраст
под ръководството на майка си, която преподава виолончело и налага строга дисциплина като учител и родител.
“Дължа всичко, което съм, на майка ми, която с изключително упорство ме наставляваше и напътстваше в музикално отношение. Разбира се, не обичах да се упражнявам като дете, но вътрешно знаех, че тя има право да настоява на това. Тя посвети толкова време от живота си и фактически има отношение към всяка изсвирена от мен нота. Тя свиреше заедно с мен на пианото и ако се разсейвах, или заинатях, ме пращаше в ъгъла, докато отново бях готова да започна да свиря. Двамата с брат ми взимахме уроци по пиано и майка ми ни водеше на своите уроци по чело. Всяка неделя пътувахме по час и половина за църковните служби, като в колата слушахме класически произведения.“
Произведението, което я вдъхновява като дете, е Концертът за цигулка и оркестър на Ян Сибелиус и докато го слуша, тя си мечтае да го изпълнява на сцената. Още оттогава Елизабет е уверена, че ще бъде концертиращ солоизпълнител и има предчувствие за необикновената си съдба. В последната й година в колежа тя получава изключителен подарък – уникална цигулка Страдивариус, спечелена на търг.
Известен като “червената цигулка“,
инструментът на Елизабет има дълга история, която се губи назад във времето. Изработена от легендарния Антонио Страдивари в началото на XVIII век, и вдъхновила и едноименния филм на режисьора Франсоа Жирар, който смесва факти и художествена измислица, тя е сменила много притежатели.
Според историята във филма, в цигулката е въплътен духът на съпругата на лютиера Николо Бусоти.
Звукът й е божествен и омагьосва всеки,
който се докосне до нея. Червеният й цвят във филмовата версия се дължи на специално приготвения от майстора лак, примесен с капки от кръвта на любимата му.
Един от знаковите притежатели на инструмента, преди той да се озове в колекцията на богат нюйоркски бизнесмен и оттам на прословутия търг, е Лили Ван Менделсон, наследница на знатен немски род, сега тя принадлежи на темпераментната Елизабет.
Елизабет вярва в съдбата и смята, че срещата й с този инструмент не е случайна. Посредством представител на семейството, който наддава на търга, тя успява да спечели инструмента. Сумата, надвишаваща 2 милиона, е всъщност подарък от дядото на Елизабет, която в този момент е шестнадесетгодишна, в последната си година в колежа.
“Аукционът е в Деня на благодарността и винаги в този ден аз отправям благодарностите си към Бог за всички възможности, които имам.
“Още с първите звуци при досега ми с този инструмент аз усетих една особена лекота. Около мен хората говореха, коментираха, а аз бях попаднала в свой собствен свят, обгърната от звука на тази цигулка. Наистина, до някаква степен смятам това за съдба. Друго интересно съвпадение:
родена съм на 5 декември – датата на смъртта на Волфганг Амадеус Моцарт
Казват, че това не е случайно и вероятно съществува един вид приемственост, а и неговата музика винаги ме вдъхновява и за мен е извор на изключително зареждаща жизнена енергия.“
Елизабет споделя, че се радва да е един от изпълнителите, определящи стандартите като солист и на световната сцена, макар че това е истинско предизвикателство.
“Ако проследим историята, жените винаги са били признати като солисти – отбелязва тя. – Дори във времена когато не са били признати като композитори, или не са били допускани да дирижират, са били признавани като солисти. Един от най- известните примери е съпругата на Робърт Шуман – Клара Шуман, която е била концертиращ пианист, композитор и в същото време майка на седем деца. За мен това е един достоен пример за подражание.“
Днес е истинско предизвикателство да си жена – изпълнител, смята Елизабет. Освен времето, което отделяш за свирене, трябва да се грижиш да изглеждаш добре на сцената. За един концерт понякога сменям няколко тоалета и е важно да съм винаги във форма. Ето и в момента съм на нискокалорична диета, а толкова обичам сладолед. В детството ми това беше традиционната награда след всеки мой концерт. Така че за мен
концертите и сладоледът са свързани с тънка червена линия,
– усмихва се тя.
С оркестъра на Класик ФМ Елизабет успява да се сработи изключително добре.
“Това са музиканти със специфична душевност и светоусещане. Познавам и други български музиканти, с които сме учили заедно в Америка. С Максим се срещнахме тъкмо там преди 15 години. Веднага ме впечатли с енергичността и таланта си и от самото начало станахме приятели.“
Оркестрантите от своя страна са възхитени от нейната стриктност,
от отзивчивостта й и от отношението, което проявява. Тя например предлага на оркестъра да им достави за предстоящия запис на втората част от двойния диск специални пластмасови ключове, които значително улесняват и прецизират настройването на струнните инструменти.
Те споделят също така, че Елизабет не се отделя от цигулката си и това не е само заради високата й цена. И макар че е разказвала хиляди пъти историята на този уникален инструмент, тя е склонна да отдели време на всеки, който се интересува от подробности.
Елизабет се чувства отговорна към прохождащите в музиката и по време на турнетата си отделя време за изнасяне на майсторски класове, за да насърчи младите музиканти.
Елизабет е президент, директор и художествен ръководител на Luzerne Music Center Festival в щата Ню Йорк. Това е международна лятна музикална школа за младежи между 9 и 18 години, които се включват в образователната програма и имат възможност да свирят с професионални музиканти, като в същото време обучението е съчетано със спортни занимания сред природата. Повече информация за концертната и образователната програма може да се открие в уебсайта на събитието www.luzernemusic.org
Едно от нещата, които зареждат Елизабет, са пътуванията по света. Още през май смята да стигне и до българското Черноморие. Тогава “червената цигулка“ отново ще прозвучи на наша територия за записа на втората част на диска с Оркестъра на Класик ФМ радио.
0 Коментара